Ако видите биографията на Юнес Бенжелюн, ще решите веднага, че това момче обича да пътешества. Бил е в Швейцария, в Испания, карал е проби от Хибърниън до Истр. Формиран в ПСЖ, французинът от баща мароканец и майка сенегалка е минал през достатъчно на брой футболни игрища, за да стигне до Югоизточна Европа. Там оценяват техниката на централния защитник да прави чудеса, независимо дали е в Гърция, Кипър или в българския Локомотив Пловдив. Той вече класира отбора си на финала за Купата на България с решаващ гол. Ето интервюто на популярното издание "So Foot" с глоуб-тротъра, който обича мусаката и девойките от Изтока.

- Юнес, представете се за тези, които не ви познават.

- Трудна работа, доста неща ми се случиха, след като напуснах ПСЖ. Започнах отначало в Ред Стар, след това бях в школата на ПСЖ. Там добих качествата си. Навремето бях взет в юношеския национален тим на Франция до 15-16 години. На 19 отидох във втора лига с Амиен. Имам хубави спомени оттам. След това се върнах в ПСЖ. Останах шест месеца, но ме пратиха във втория отбор. Тогава се откри възможност да отида в Швейцария. Подписах първия си професионален договор с Нюшател. Президент на клуба беше Ален Педрети, бивш шеф на Кретей, той ме заведе там. Обясни ми проекта си, там играх с Лоран Льороа. Целта беше да се спаси отборът от изпадане и това го реализирахме. Но Швейцария не ми хареса. Това е студена страна, що се отнася до футбола.

- След Швейцария отивате в Испания...

- Отидох в Депортиво Алавес. Хубав клуб, добра структура. За лош късмет имах продължителна контузия. Нямаше възможност да играя. Върнах се във Франция, ама вече ме бяха забравили. Изкарах 3-4 месеца в Раон Л'Етап. Аматьорска работа, нямахме дори тренировъчни екипи. Наложи ми се да ползвам екипировката, с която навремето съм тренирал при юношите. Шест мача ми бяха достатъчни, за да разбера, че мястото ми не е тук. 11 месеца стоях безработен, чак до 2006 г., когато подписах с Истр.

- Защо обаче нещата не се получиха?

- В онзи момент президент на клуба беше Милен Мулен. Той каза да ми подадат ръка. Треньорът Жан-Луи Гасет ме пробва и ме намери за добър. Но малко след това го изгониха, а новият треньор не ме включи в плановете си. За шест месеца изиграх само два мача и реших, че напускам Франция.

- Изгнанието ви почва в Гърция...

- Да, там майка ми имаше познат мениджър. Там много ценят играчите във възрастта от 22 до 25 години. Във Франция не те броят за жив, ако си много млад, често отписват и по-опитните играчи. В чужбина е обратното - там търсят футболисти, които са учени в елитните школи на Западна Европа. През 2007 г. почнах във втора гръцка лига с Пансерайкос. Наложи се да науча гръцки, отне ми 4 месеца. Почнах с няколко мача като титуляр, завършихме на първо място и влязохме в елита. Това ми е останало като много хубав спомен.

- Разкажете някой анекдот от онези години.

- Анекдот? Само анекдоти да искате! Например в първия ми мач за Пансерайкос влязох в 85-ата минута. Играехме като гости, задачата беше да опазим резултата 0:0. Играхме 98 минути! Съдията си беше решил, че няма да даде край, докато Йоникос не вкарат гол. В 97-ата минута поведоха с 1:0. На терена нахлуха запалянковци, резервите, всички много доволни. Изкараха ги, съдията свири края. В съблекалнята уж всички ядосани, но вратарят идва и ми казва да не се притеснявам. Влезе накрая президентът ни и казва - горд съм с вас, играхте добре, бихте се! В резултат - 500 евро премия за всеки играч. Ето това ми беше първият мач в Гърция.

- После следите ви се губят някъде в Кипър.

- Е, чак да се губят... Кипър е като Гърция. Хубав живот, спортни амбиции. Въпросът беше да вкараме Олимпиакос Никозия в първа лига. Само че след последния кръг бяхме четвърти. Лошо е, че точно тогава се стовари финансова криза върху футбола в страната, три четвърти от отборите пострадаха от това.

- Искали сте да подпишете в Шотландия?

- Да, бях на проби в Хибърниън. Подписах за две години и почнах тренировки през май за следващия сезон. Обаждат ми се обаче след края на първенството. Треньорът изгонен! Новият не ме искал. Аз обаче вече бях видял, че имам някакво добро ниво. В състава бяха Флетчър от Уулвърхемптън и Сюлейман Бамба от Лестър, те имаха ниво за Висшата лига. И така през януари 2010 г. пристигнах в България. Защо? Ами защото президентът на клуба държеше казино на границата между България и Гърция.

- Искате да кажете, че сте отишли в България, за да играете в казиното му?

- Не, не... Вижте, аз ценя човешките взаимоотношения. Президентът е много запален по футбола, той е от един от пограничните градове. Следи непрекъснато какво се случва в гръцкия футбол. Гледал ме е, когато играех там. Обади се и ми каза, че поема Локомотив Пловдив и предлага да отида там с него. Видяхме се, поговорихме и се разбрахме. В началото отборът беше назад в класирането. Последната година завършихме пети, сега ще играем финал за купата. Сега вървим седми, на две точки от петия Левски. За финала се класирахме с победа над Литекс с 1:0.

- Как е животът в България?

- Честно казано, беше ме страх в началото - Изтокът, мафията, студът, нали знаете... Във Франция не знаех нищо за България, само бях чувал за София. Отидох в Пловдив. Нивото на живот не е високо, но ние взимаме доста добри заплати и имаме възможност за добър живот. Отиваш в дискотеката, поръчваш си 5 мохитос и плащаш 9 евро! Ако сте победили в мача и след това излезете на заведение, винаги ви слагат на ВИП местата. Жените от Изтока са много красиви, а българките - още повече. Тук живеят бурно седем дни в седмицата.

- На мода ли са французите във вашия отбор?

- Да, разбира се. Тук игра и Гара Дембеле, който дойде от втора гръцка лига. Познавахме се с него от Франция, а аз дори му помогнах за трансфера тук, тъй като не му плащаха в Гърция. Президентът го прибра, игра пет месеца в Локомотив, след това отиде в Левски срещу 200 000 евро. После го продадоха във Фрайбург, в Германия! Виждате, че във футбола всичко е възможно. Сега играя с Базил де Карвальо от Сошо и Брест, както и с Жереми Родригес, с когото се познаваме още от Кипър.

- Какво е нивото на българския шампионат?

- Прогресира нагоре с всяка година. Тук идват доста чужденци. Първенството е на две скорости. От една страна, има 3-4 отбора, които спорят за титлата. Според мен във Франция отбори като Левски и Славия например могат да играят на средното ниво в първа лига. После има 5-6 добри отбора, които са на нивото на втора френска лига. Останалите обаче са доста слаби.

- Разчитате ли да се върнете във Франция през следващия сезон?

- Надявам се. Няма да скрия, че тази зима майка ми беше в контакт с президента на Оксер Жерар Бургоан, който търсеше двама централни защитници. Треньорът Лоран Фурние ме познаваше добре, защото е работил с мен. Търсеха нови играчи, но не разполагаха с много пари. Фурние каза: "Той е добър, но няма да стигне за спасението на Оксер". Кофти е да чуеш такова нещо за себе си. Аз съм сигурен, че имах ниво да играя там. За жалост от защитниците във Франция се изисква само да тичат бързо, да скачат високо, но технически са на средното ниво, а тактически нещата са още по-зле. Аз мисля, че нямах щастието да попадна на правилното място в правилния момент! На 29 години съм, защо да не играя в първа лига. Втора лига? Не. Лавал, Шатору, много ви благодаря, но това не ме интересува.

- Тук чухме някакъв невероятен анекдот за съпругата на вашия президент.

- Тя е певица, казва се Емилия. Веднъж бяхме на ресторант и в хода на разговора му споделих: "Бих искал да заснема клип". Един ден шефът ме вика и казва: "Жена ми ще ти помогне, тя тъкмо записва нов клип". Така направихме клип с нея. Това е част от фолклора! Така че може да не съм изкарал милиони от футбола, но поне срещнах невероятни хора.