Вратарят на Локомотив Пловдив Йордан Гос­подинов отдели време за читателите на „Те­ма Спорт" преди двубоя с Левски. Веднага след възстановителните процедури вчера (той е с контузия от мача с ЦСКА) Данчо говори за състоя­нието на Локо, сблъсъка със сините, градския съ­перник Ботев.

- Данчо, доигра мача с ЦСКА с контузия. Ще можеш ли да пазиш срещу Левски?

- Вече се чувствам по-доб­ре. Днес (б.а. - вчера) напра­вих и лека тренировка. Ми­сля, че ще мога да играя. На­истина съм контузен, в това се убеди и съдията на мача с ЦСКА. Той ми каза да не симу­лирам, но като му показах крака си, се убеди, че не преигравам. Срещу Левски и ЦСКА винаги е удоволствие да се играе. Тези противници са ме­рило, тръпката е голяма. За­рядът е много по-различен. Срещите, както и тези с Бо­тев, се помнят дълго време.

- Ти си човек, който си е спечелил обичта на агитки­те на Локо и Левски, но сега мачът ще е на закрити вра­ти...

- Преди 12 години съм дал това, което е трябвало за Левски (б.а. - през сезон 2001/02 пази за сините в евротурнирите срещу Бран в Берген), защото те имаха проблем с контузени врата­ри. Сега защитавам цветове­те на Локо, което е нормал­но. Много ме радва, че сини­те фенове винаги са ме апло­дирали. Няма да забравя един мач, в който гостуваха на Нефтохимик в Бургас. В един момент започнаха да скандират името ми - никога няма да го забравя. Сега ме е яд, че предстоящият двубой ще е без публика. А точно тези ма­чове си заслужават да се гле­дат. Видяхте, че двубоят с ЦСКА бе по-различен - и то само заради пълния стадион. Имаше заряд, хореографии, подкрепа до последната ми­нути. Това е красотата на футбола. Колкото повече ма­чове са на пълни стадиони, толкова по-добре за футбола ни. Повярвайте - при такава обстановка на трибуните се играе по различен начин. Тръпката те завладява на из­лизане от съблекалнята, ма­чът минава като миг. Страхотно е!

- Грешка ли е, че наказание­то не бе мач в друг град?

- От една страна, така и двата отбора щяха да имат подкрепа от феновете си. Но от друга - макар и на празни трибуни, сме си на нашия стадион.

- Казваш, че трябва да си свършите добре работата срещу Левски. Ще успеете ли?

- В последните дни чета по пресата, че много ни вдигна­ха. Важното е, че ние добре си знаем положението, наяс­но сме, че трябва още много да работим и имаме куп неща да подобряваме. Далече сме от този „Супер Локомотив", който се опитаха да ни изка­рат. Имаме своите слабости, но с много труд и тактиче­ска дисциплина ще се опита­ме да ги прикрием и да изпол­зваме силните си страни. Та­ка можем да се наложим над Левски.

- Най-вече с тактическа дисциплина и себераздаване ли печелите мачовете си?

- Най-силната ни страна е, че треньорът Александър Станков знае колко несъвършени сме. И се опитва така да нагла­си тактиката и замисъла си за даден мач, че да не оставя­ме шансове за силните стра­ни на съперника. Затова имаме и резултати. Ние сме от­бор, който бе сглобен прека­лено набързо. Но ако запазим това място в класирането (б.а. - Локомотив в момента е тpeти), като знам мислене­то на ръководството ни и амбициозния ни президент Константин Динев, то през зимата той ще се запали още повече и ще направи добра селекция. Той се захвана в по­следния момент след отте­глянето на Марешки, за да спаси Локомотив от изпада­не. Но постепенно се надъха и не позволи Локо да е средняшки отбор. А 3 седмици преди началото на първенството събирахме състав с единстве­ната цел да се спасим. Тогава си тръгнаха основни футбо­листи като Даниел Георгиев, Христо Златински, Рангел Абушев, Мартин Кавдански. В един момент нещата бяха много деликатни. С привлича­нето на Здравко Лазаров и Мартин Камбуров целта бе да се закрепим в класирането.

- Казваш, че Константин Динев много се е запалил, предполагам и сред вас, футболистите, цари същата емоция?

- Имаме една реална цел -влизане в седмицата, и ще сме щастливи да я изпълним. За не­що повече и ние самите на глас не искаме да кажем, че мо­жем да мечтаем. Ако излезем с чест от тежката серия, коя­то ни предстои (б.а. - мачове с Левски (д), Берое (г), Черно мо­ре (д) и Лудогорец (г) - може да си позволим да мислим за нещо повече. В момента обаче сме стъпили здраво на земята.

- Как виждаш ситуацията в Левски - стъпиха ли сините на крака с успеха над Ботев?

- Левски си е Левски. Той и ЦСКА са институции в българ­ския футбол, никога не трябва да ги отписваш, без значение в какво състояние са. ЦСКА не ги брояха за живи, а вижте сега къде са. Това са тимове, кои­то, без да загатват за нищо -могат да влязат в много силна серия. Да, в момента може би Левски има проблеми и не е този отбор отпреди няколко години.

- Заговори за ЦСКА и Левски, които се представят проти­воположно на очакванията. Така е и при Локо и градския ви съперник Ботев. В начало­то всички погледа бяха впе­рени в жълто-черните, а сега хвалбите са за вас...

- Не е точно така. Ботев, което трябваше да направи, го свърши. Клубът има много солидна организация, показа на цяла България как трябва да се работи. Там нещата са на доста ви­соко ниво - бази, бюджет, за­плати. Съвсем нормално е Бо­тев да е в челото. Това, че ам­бициите на някои около Ботев са за първо място, е отделно. Постигнатото от тях е доб­ро - вижте, започнаха и строе­жа на нов стадион. Крайно време е в България да погле­днем по друг начин - лицето на един клуб не е само първото място. Те са напред в класира­нето, но вече имат база, ско­ро ще имат и стадион. Това е пътят, който всеки клуб трябва да следва. А не да си първи, но да нямаш стадион, на който да играеш, съблекал­ните да са трагедия, авто­бусът да е раздрънкан... Този модел съм го виждал преди 15 години при Христо Порточанов в Нефтохимик. Като имаш основата - следващата крачка е да търсиш изгражда­нето на силен отбор.

- Страх ли те е от напада­телите на Левски?

- Аз имам респект към всеки съперник на игрището незави­симо дали е от Левски, Лудогорец или Пирин Гоце Делчев. Да­вам обаче максимума от себе си да не ми вкарват голове. Вярвате или не - заобичах Ло­комотив. Радостен съм, че па­зя за този отбор. Дай Боже да играя повече време на високо ниво.