В постното на интрига и качество българско първенство дори най-малкото разбутване на летаргията е истинско щастие. През последните няколко седмици Локомотив Пловдив е тази глътка свеж въздух за изтерзаните любители на родния футбол - с назначаването на Илиан Илиев, с привличането на екскапитана на националите Иван Иванов, с амбициозните планове за развитие на базата и отбора.
На „Лаута" сякаш най-правилно използват на практика нулевия сезон на "А" група, в който ролите бяха окончателно разпределени след изхвърлянето на Литекс и първенството по-скоро се доиграва. Каква по-добра и по-спокойна обстановка за полагането на основи за нещо сериозно в следващото първенство? И, докато повечето отбори се самозалъгват в преследването на някакви илюзорни цели или пилеят време в клишета, оправдания и бягане от отговорност, пловдивският локомотив работи под пълна пара.
Смърфовете в момента имат всичко необходимо, за да градят силен отбор, който да бъде
фактор в предстоящия нов сезон
независимо от формата на първенството и евентуалното връщане в елита на ЦСКА, Литекс и Локо София. На първо място, треньорската рокада бе осъществена точно на време и при това изключително безболезнено. Христо Колев - Бащата остана в треньорския щаб, което ще гарантира приемственост и последователност. Илиан Илиев пък ще има време до края на сезона да се ориентира в обстановката, да планира лятната подготовка и селекция. Локомотив определено имаше нужда от треньорска свежест и Илиан Илиев изглежда точния човек за момента. Той остави добри впечатления с работата си и в Берое, и в Левски - изведе заралии до купа на България, а на „Герена" изгради състава, с който Николай Митов стигна до финал за купата и докосна титлата, изгубена в последния кръг. Това, с което Илиев ще е най-полезен на Локомотив са високите му цели. Смърфовете имаха крещяща нужда от някой, който да ги
изкара от безвремието
на златната среда
и спокойния живот без амбиции. Досега първенството си вървеше, а Локо гледаше спокойно отстрани, въпреки че беше способен на много повече от двете сензационни победи срещу Левски и Лудогорец на „Лаута". Е, сега черно-белите вече ще са част от играта. Иначе Илиан Илиев просто нямаше да е в Пловдив.
И преди идването му съставът на Локомотив имаше нужния баланс между опит и младост, българи и чужденци, спечелили много във футбола и жадни за успехи. Да, твърде възможно е още през лятото Иван Иванов и Гъргоров да не са вече част от черно-белите. Но самото им присъствие на „Лаута" в момента ще има
голям имиджов принос
Вероятно бъдещата селекция на Локо ще се осъществи доста по-лесно от предходните, защото да те иска осмия в класирането е едно, но когато в него са играли футболисти с висок стандарт като Иван Иванов и Гъргоров, е съвсем друго.
Присъствието на двамата в Локомотив е показателно и за още един съществен компонент за бъдещето на клуба. След дълго лъкатушене в лапите на собственици със спорен управленски капацитет във футбола, смърфовете май попаднаха на точния човек. Рано е за оценки за работата на Христо Крушарски, а и едно наум оставят склонността му към чести медийни изяви и ексцентричността му. Но до този момент прави впечатление последователността в работата му, липсата на радикални и емоционални ходове, които да разклащат клуба и да преобръщат атмосферата.
В Локомотив са далеч от розовите дни, но все пак свежият полъх откъм парк „Лаута" се усеща. Показателно е, че въпреки не дотам положителните резултати на терена, сред феновете на отбора цари положителна атмосфера,
завръщат се редовите привърженици
прогонени от някои съмнителни управления преди Крушарски. Пловдивската публика по принцип изповядва близки до британските принципи за играта - те умеят да се радват на всеки отделен мач, независимо от формата на отбора, класирането и преследваните цели.
Ако тенденцията в Локомотив се запази и надграждането на всички нива продължи, със сигурност догодина в българския футбол ще има един способен и непридвидим отбор, който да обърква начертаните предварително сметки. А дефицитът на такива отбори е много, много остър.
