Лошо, Камбуров, лошо. Хората са прави, като казват, че вратарите са луди глави, но твоето мина всякакви граници. Изби си комплексите върху нашия репортер Динчер Фейзов.

Удари му шамар и го замери с бутилка. Ама, знаеш ли какво всъщност направи - шамароса своето достойнство, ако изобщо имаш такова, и замери или по-скоро захвърли имиджа си на стабиляга.

Защото един стабилен мъж никога няма да посегне на човек, който за нищо, ама за нищо не му е виновен. Дино, както го наричаме, за разлика от теб винаги е бил титуляр. От много журналистически сезони насам. Играл е от първата до последната минута. Печелил е доста битки, а когато все пак е губил, е посрещал с чест пораженията. И никога, ама никога не е изпълнявал поръчки.

От острото му перо са се убождали мнозина, но не и ти. Представям си как щеше да реагираш, ако Дино те бе критикувал истински. Вероятно щеше да го пребиеш. Това, откровено казано, нямаше да ме учуди, защото изглежда си всичко друго, но не и трезвомислещ човек. А някаква първосигнална особа, чудеща се на кого да си изкара отрицателната енергия.

Всеки друг на твое място вече да е проумял грешката си и да се е извинил. Ама, ето на туй му се вика сложна работа - да надвиеш себе си и да сложиш ръка на сърцето. Въпросът е дали там има доброта или само злоба, Василе... Злоба, превръщаща хората в зверове.