Старши треньорът и главен мениджър на Локомотив (Пд) Иван Маринов е роден на 24
февруари 1964 г. в Кюстендил. Бивш халф на Велбъжд, Славия, Спартак (Пл) и Марек. Зад граница за кратко се подвизава в редиците на югославския Кругоевац. В треньорския занаят дебютира като асистент на Георги Соколов в Левски (Кн). По-късно е помощник и черпи опит от Аспарух Никодимов и Димитър Димитров-Херо. Работи в екип с Едуард Ераносян в историческата за Локомотив (Пд) шампионска 2004-а година. През декември Иван Маринов бе на специализация във Фиорентина при Чезаре Прандели. Известният с прякора си Масларя футболен човек бе любезен вчера да отговори на въпросите на "Топспорт".

- Г-н Маринов, във вас е концентрирана едва ли не половината власт в Локомотив (Пд). Как приемате този факт - признание или стечение на обстоятелствата?
- По-скоро е признание, но не съм съгласен, че е точно власт. Просто имам някакви отговорности или казано по друг начин - ангажименти, които ме правят пред очите на непросветените някакъв властимащ. Аз съм най-обикновен футболен служител и толкова. От друга страна в цял свят функциите на мениджър-селекционер и старши треньор се изпълняват от един и същ човек.

- Малцина знаят, че сте от доайените у нас в треньорската професия. Как се постига такова дълголетие?
- Донякъде е вярна тази констатация, макар че в подобен списък бих прибавил и други имена. Моето дълголетие, както го казвате, е подчинено само на труда, който полагам. Оценки за мен по-генерални обаче не чакайте. Днес се получава, утре може би пак, но в други ден не знам дали ще стане. Само се надявам и следвам своите разбирания, пък дано се получава и занапред. И нещо друго -  успехите на един треньор зависят от екипа му - треньори, селекционери и най-вече футболисти. Друг е въпросът, че лаврите ги обират единици в чисто колективен спорт, какъвто е футбола, но това е работа на вас журналистите, феновете и т.н. Познавам страхотни футболни хора, които са далеч от прожекторите, на втори план. Но важното е, че имат ръководители, които реално им преценят качествата.

- Досега се откроявахте като успешен селекционер, но на треньорското поприще е по-трудно?
- Лесно няма. Нужен е късмет, разбира се, и много други неща, с които не искам да ви натоварвам сега. Но да има с какво да се гордея като селекционер. Без да засягам никого, с когото съм работил, ще споделя, че заради известни и доказали се футболисти в началото бях обект на бъзици. Херо например ме питаше за Роберт Петров дали ми е роднина, че съм го довел в Локо (Пд), а видяхте по-късно докъде стигна Роби. За Ванчо Траянов имаше въпроси от рода "Спрял ли е да расте или е на 12 години". Да не говорим за произхода на Джаейоба, който също е мое откритие. Но аз гордо, без да проявявам евтина скромност, днес съм доволен от тези резултати.

- Не разбрахме защо в годините, когато Мартин Камбуров изригна, след всеки гол идваше да ви поздравява на скамейката?
- Само защото му вдъхвах кураж в периода, когато бе резерва. Пресилено е да се твърди, че съм му бил нещо като личен треньор. Талантът на Марто, умението му да бележи го имат малко футболисти у нас и аз се учудвам, че не е постоянна част от националния отбор.

- Вие сте един от хората, които привлякоха собственика на Локомотив (Пд) Александър Тасев...
- Заслугата е изцяло на Емил Наков, аз надали съм спомогнал с нещо...

- Ще бъда директен! Напоследък "черно-белите" фенове се питат има ли г-н Тасев достатъчно пари за футбол?
- Не съм му счетоводител, но мога твърдо да заявя, че разполага със сериозни средства. Достатъчно е да спомена като доказателство, че отказа оферти за петима наши футболисти. За един от тях сумата бе към половин милион, но това не съблазни г-н Тасев. Продажба може да има, но само на Алекс във Фиорентина, защото е въпрос на чест да можеш да предложиш в Европа качествен играч. Нашият президент е изпълнил всичките си ангажименти от финансово естество, получи и нелеко наследство, така че е малко вероятно да се съмняваме в тежестта на портфейла му.

- Последните трансфери обаче са малко крехки? Едва ли могат да вдъхнат оптимизъм, че Локомотив ще възвърне скоро ролята на фактор във футбол у нас?
- Напротив, ще се върнем там, където ни отива - в зона УЕФА, ако това е мерило за изграден отбор. Иначе трансферите наистина не са гръмки, но кой отбор у нас вече може да се похвали с гръмки попълнения? Какво взеха ЦСКА, Левски, Литекс, Локомотив (Сф)? Смея да твърдя, че на този етап в това отношение сме по-напред от тях. Разполагаме с огромен потенциал и реални оферти за футболистите ни. Тенденцията в цял свят е да се залага на младостта. По тази тема съм срещал солидарност и от старши треньора на Левски Мъри Стоилов, който вече е доказана марка не само у нас. Младите могат да израстват сред опитни състезатели, а в Локомотив на всяка линия имат такива единици като Стоян Колев, Краси Димитров, Халими. Явор Въндев е трета година с нас, Влади Затинов е доказан като класа.

- Ще вземете ли Атанас Борносузов от Левски?
- Мммм....направо ме застреляхте!!!

- Отговорете тогава, преди да издъхнете?
- (Смее се). Въпросът не е стоял на дневен ред, но може и да се помисли. Само че Мъри едва ли ще се лиши от услугите на футболист, който си заслужава да играе. Ще видим какво ще стане.

- Бяхте на специализация във Фиорентина, на какво ви научи Чезаре Пранедли?
- Най-големият ми коледен подарък, който съм получавал някога, бе моят курс във Фиорентина, за което благодаря на ръководството на Локомотив. Прандели няма какво да го анализирам като футболен човек. Той ме порази с невероятната си земност. Отговори ми на въпроси от тактическо естество, по които в България рядко някой може да бъде достатъчно изчерпателен.

- Ще се обезсмисли ли първенството ни, след като ЦСКА е собственост на един от най-богатите хора в света? И без това идилията "синьо-червено" господства толкова години?
- Колкото повече богати хора идват в нашия спорт, толкова по-добре. При това за всички без изключение. Ще има обезпечение, финансова сигурност, бази, нормално функциониращи детски школи, условия за зрителите да гледат любимата си игра от удобни места. А проблемът за идилията е, че много отбори у нас предпочитат да живуркат. Има клубове, които никога не са си поставяли висока цел. Как тогава да се вдигне нивото и да има едно 7-8 отбора, постоянно спорещи за титлата. Иначе и с Митал, и без него интрига ще има. Мечтите са безплатни, дори и да са червени, така че спокойно за другите клубове.

- Кога феновете на Локомотив (Пд) ще запеят пак: "Купата и групата"?
- Аз лично искам това за купата да стане още тази пролет. Защо да не стигнем финал, въпреки огромната младост на нашия състав. Вярвам, че всички - ръководство, футболисти на Локомотив (Пд) и фенове, без да са обявявали гласно, желаят клубът отново да триумфира. Турнирът за купата на България е подходящ за тази цел. Всъщност не е цел, просто ще видим какво ще се получи - нека не дърпаме дявола за опашката.

- Откъде идва прякорът ви Масларя и обижда ли ви?
- (Смее се) Не, не се обиждам. Фамилията на баща ми е Масларски и оттам.

- За финал?
- Търпение, Локомотив (Пд) до година-две ще стане неудържим, дори и да съм далеч от клуба. Просто пак ще почнем да печелим. Заслужаваме го, по-точно ще си го заслужим.