В седмицата преди пловдивското дерби между Локомотив и Ботев и края на шампионата фенсайтът на "смърфовете" lportala.net. потърси бразилеца Даксон да Силва. Офанзивният халф е може би най-добрият играч на Локо в момента. Името му се спряга за трансфер от близо три години, като интерес към него не липсва и сега. Финансовия трус в клуба допълнително засилва слуховете, че Даксон ще изиграе последния си официален мач срещу "жълто-черните" в събота.
От три години си в България. Какво е впечатлението ти от страната ни?
- Когато дойдох тук, ми беше много трудно. Попаднах в чужда, непозната страна. Не знаех български и нямаше как да общувам с хората. Сега съм много по-спокоен, справям се много по-добре и с езика.
Тогава знаеше ли нещо за България и Локомотив?
- Дори не знаех къде се намира България. (смее се) Баща ми ме питаше къде точно отивам, а аз вдигах рамене и не знаех какво да му кажа. Но хората тук започнаха да ми разказват за България, за историята, за Локомотив... Усетих и, че климатът е малко по-различен от този в Бразилия.
Преди да дойдеш в Локомотив, си преминал през няколко европейски отбори. Разкрий къде точно.
- Една година играх в Бразилия. През 2004-та година бях в Комо (Италия), а 2005-та година изкарах известно време в Удинезе. След това дойдох в Локомотив.
Дойде в България заедно с друг твой съотборник - Алекс дос Сантос. Трудно ли ти бе след неговия трансфер в Италия още през първата зима?
- Не ми беше леко, но определено най-трудния период за мен бе след гибелта на президента ни Александър Тасев.
Завършваш трети сезон в Локомотив. Какво мислиш за отбора и града?
- Пловдив е хубав град. Отборът също ми харесва и съм доволен, че съм тук. Ако ме питат, искам да си остана тук. Но трябва да говоря с мениджъра, семейството ми и тогава ще видим.
Знаем, че бразилците са малко консервативни що се отнася до семейството. Имаш и годеница в родината си. Би ли живял с близките си в Пловдив?
- Човек е добре винаги, когато е със семейството си. Всичко останало няма значение. Когато си в чужбина, е много трудно без близките хора. Мисълта, че са близо до теб те поддържа постоянно.
За последната година напредна много с езика, стана по-общителен и все повече фенове те чувстват близък за тях...
- С времето езика се научава, още повече в моя случай е неизбежно, когато имаш продължителен договор.
След гола си в първия пролетен кръг срещу Сливен пробяга повече от 50 метра, за да прегърнеш един специален за теб човек. Искаш ли да му кажеш нещо?
- Това е моя втори баща. Това е втория ми живот в България. Той и семейството му са много близо до мен. Той е човекът, с когото винаги съм споделял проблемите си, а той винаги намира начин да ги разреши. Има чудесно семейство, за което живее. Нямам думи за него. Това, което той прави и е направил за мен няма кой да го повтори. Това е човекът, който ще никога няма да забравя. Обичам го, защото човек не е голям само когато има пари или слава. Затова преди този мач със Сливен му казах, че ако вкарам гол, той ще е първия човек, при когото ще отида. Мога единствено да му благодаря за всичко.
- Предстои мач с Ботев. Какво мислиш за тези дербита?
- Това е един голям мач, голям празник за футбола. В него няма фаворити, защото във футбола никога няма лесни мачове. Аз самия очаквам много труден мач. Но когато излизам на терена, винаги се надявам да спечеля. Конкретно в този двубой ще дам всичко от себе си, за да победи Локомотив.
- Веднага след края на дербито се връщаш в Бразилия. Какво мислиш за бъдещето си след това?
- Винаги се целя на високо. Към момента нямам нищо сигурно. Говорих с мениджъра си, той ми каза да съм спокоен, да насоча вниманието си към ваканцията си и да чакам. Той движи тези неща. Но както казах преди това, аз искам да остана в Локомотив. Но за да остана тук, някои неща в клуба трябва да се променят.
- А как се работи в среда, в която труда се подценява финансово?
- Когато човек работи някъде и трудът му не се оценява подобаващо, той не може да работи нормално. Това важи не само за футбола. Нещата се усложняват още повече в моя случай, когато се налага да отидеш на другия край на света. Мое задължение е и да мисля първо за семейството си.
- Как си обясняваш тази силна пролет, която бе в контраст с трудното финансово време, което налегна отбора?
- Много добър въпрос. Виждам, че и съотборниците ми имат проблеми, но успяваме да ги преодолеем. На терена горим в играта и забравяме за проблемите си извън него. Нещата няма да се получат, ако мислите ни са насочени някъде извън терена.
- В този смисъл през зимната подготовка резултатите не бяха никак обещаващи...
- Така е. След като завършихме подготовката си, бях сигурен, че шампионатът ще е много труден за нас. Дори и аз не съм очаквал, че резултатите ще дойдат толкова бързо. А след това, когато се намираме на добра позиция в класирането, липсата на напрежение ни помогна.
- Какво мислиш за отношението между публика и отбор в Локомотив?
- Нямам думи. Такова нещо не бях виждал, преди да дойда тук. Когато съм на терена, сърцето ми бие по-силно, защото има моменти, в които чувам песните и подкрепата. Когато един отбор има такива запалянковци, това го задължава да направи всичко възможно, за да побеждава и да върви нагоре. Знам, че ние не можем да побеждаваме винаги, но когато играеш със сърцето си, никога не губиш. Дори и да паднем, феновете са с нас.
- Не е тайна, че хората по трибуните имат опасения, че след края на сезона може да напуснеш Локомотив.
- Както казах, човек трябва да мисли първо за семейството си. Това важи както за мен, така и за останалите ми съотборници. Всеки от нас се стреми да се развива и да върви нагоре в кариерата си. Повярвайте, с цялото си сърце ми се остава в Локомотив. Тук просто се чувствам перфектно. Но трябва да се работи и за пари. Но където и да отида, винаги ще помня Локомотив - отборът, който ми остана на сърцето.
