В пресклуб „България" бе връчена традиционната награда за футболист на седмицата на халфа на Локо (Мз) Илия Илиев. Полузащитникът на „железничарите" е много интересен събеседник. Говори за себе си, за настоящия си отбор, за това как е станал от ЦСКА, за любимите си играчи и за първите си стъпки във футбола в Септември (София).

- Илия, как се озова в Локо (Мездра)?
- Заедно със Саша Симонович ни бяха приключили договорите със Славия. След като не подновихме с отбора от „Овча купел", останахме свободни. Георги Бачев ни се обади и каза, че в Мездра искат да направят амбициозен отбор, който да не бъде еднодневка в „А" група. Наистина направихме един колектив от играчи, които сме се състезавали в по-сериозни тимове из различни краища на България и в чужбина. В този смисъл не се чувстваме новаци и затова отборът играеше през есента еднакво добре и у дома, и като гост.

- Как виждаш тима през следващия сезон?
- Ще бъдем още по-добър състав, защото ще се обиграем още повече. В момента не мислим за класиране, което ни дава право на участие в евротурнирите, но във футбола знаете, че всичко е възможно. Може мястото, което ни дава право да играем в Европа, да атакуваме през следващия сезон.

- Не мога да не те питам за слуховете, които се носят, че заради финансова криза спонсорът ви може да се оттегли?
- Няма такова нещо. Виждате публиката. Много е темпераментна и иска своя отбор. Същото е и с нашите спонсори, които желаят още по-добро представяне на Локомотив (Мездра).

- Илия, попречихте на твоя любим отбор ЦСКА да вземе победата в Мездра?
- Мачът изглеждаше решен в полза на ЦСКА, но видяхте, че една грешка на „армейците" в последните секунди, доведе до контраатака и изравнителния гол.

- Какви са шансовете на ЦСКА за титлата, след като отстъпи накрая на есенния сезон първото място?
- Като цесекар смятам, че „червените" изобщо не е загубили шансовете да атакува титлата. Действително не е приятно в края на сезона, след като си водил през цялото време, да отстъпиш на вечния съперник водачеството. Но една точка не е кой знае какво. Има цял пролетен сезон. Проблемът на „Армията" обаче не е това. Трябва да се уреди финансовата стабилност на отбора, защото не може винаги нещата да са на ръба на риска.

- Говориш за ЦСКА с много симпатия. Как стана от „червените"?
- При мен клубната вярност е потомствена. Баща ми ме направи цесекар.

- Кой е първият мач на „армейците", който си гледал на стадиона?
- Първият полуфинал за Купата на европейските шампиони между ЦСКА и Байерн през 1982 година, който завърши 4:3 за нас. Като малък много харесвах играта на Цецо Йончев. Беше магьосник по крилото.

- А кои са ти били други любими български и чужди футболисти?
- От нашите Стоичков, от чуждите Роберто Манчини.

- Виждаш как стоят нещата сега в ЦСКА. В отбора идват и си тръгват различни играчи. Ако те поканят, би ли дошъл?
- Без да се замислям. Но едва ли ще стане. Като футболист явно все се разминавам с моята любов ЦСКА и не мога да играя за „армейците".

- Ти си кадър на Септември?
- Да и това ме прави горд, че съм тръгнал от люпилнята на футболни таланти в България. Когато постъпих в тима от Красна поляна, вече знаех, че там са играли футболни магьосници като Митата Якимов, Паро Никодимов, Паноров, Георги Лепоев - Стар Гошо. Просто въздухът край стадион  е напоен с техничен футбол, който всички по света обичат. Знаеш, че най-хубавите неща в големи футболни мачове стават, когато направиш нещо като в махалата. Хората затова препълват стадионите, за да припознаят нещо, което са го правили и те на улицата.

- Помниш ли си първите треньори в Септември?
- Разбира се. Филип Филипов и Блаже Пиралков. Много добри учители бяха и съм благодарен за всичко, на което ме научиха.

- Играл ли си като вратар?
- В официален мач си се случи веднъж,  когато като деца от Септември гостувахме в Русия на един отбор Сюргут. Тогава поведохме с пет-шест гола и помолих треньора ни през второто полувреме да пазя.

- И какво?
- Пазих отлично и не ни вкараха гол.

- Значи, въпреки че си полеви играч, разбираш психиката на вратарите?
- И още как. Знам какво им е усещането, когато нападателят наближи към тях. Между другото, когато съм в родната махала - Татарлъ, обичам да съм вратар. Слагам ръкавиците и заставам на вратата. Даже така си почивам от големите мачове, когато срещу мен атакуват, а аз спасявам положения.

- Според теб  можеше ли  Торес да вземе „Златната топка" вместо Кристиано Роналдо?
- Моите уважения към Торес, който е суперфутболист, но Кристиано си заслужи да бъде избран за най-добрия футболист в света. Другият, който е много голям и скоро ще вземе тази награда, е Лионел Меси.