Зимната пауза, освен време за подготовка на футболните клубове, е възможност за купуване и продаване на играчи по време на полусезона (без свободните агенти). И когато през януари отвори трансферният прозорец, може би основният въпрос, който  вълнува и фенове, и футболисти е "Кой къде ще отиде?" Откакто стана възможно играчите ни свободно да заминават зад граница, мечтата на всеки от тях е да потърси късмета си в странство. Най-добрият трамплин за подобна реализация са двата най-популярни клуба у нас - Левски и ЦСКА.

Като трябва да се каже, че "червените" до момента водят убедително пред "сините" по два показателя - пласирането на играчи в реномирани европейски клубове и утвърждаването на момчетата в тях. Нещо повече - в последната година и половина ситуацията в Левски е твърде нелицеприятна, тъй като на практика нито един футболист не е поел по пътя не дори към голям, а поне към европейски тим от средна класа. За последно Георги Чиликов (който нито искаше вече да остава на "Герена", нито от там го искаха) премина през август 2005 г. в португалския Насионал (Мадейра).

А преди него най-много "сини" играчи се отправяха  към южната ни съседка - Турция. Седем левскари са носили или носят фланелките на турски клубове, но сред тях не са грандовете Галатасарай и Фенербахче. В скромни тимчета като Коняспор и Кайзериспор си вадят хляба бившите национали Александър Александров и Димитър Иванков. След доста перипетии, преди да си тръгнат от "Герена", те попаднаха в графата "да бъдат продадени зад граница на всяка цена". Общо-взето като че ли такова е моментното положение с трансферите в Левски, макар че от "Леге" отричат.

В същото време се появява информация, че често клубът отхвърля оферти от сериозни отбори с мотива, че въпросният играч не се продава или предлаганата сума не отговаря на качествата му. Вечният пример в това отношение е Георги Иванов. Таранът отдавна се превърна в икона на "сините" с вечно нахъсаната си игра и головете във вратата на кръвния враг ЦСКА. Гонзо обаче бе прекалено ценен за Левски, Гонзо не се продаваше. И така си оставаше на "Герена" сезон след сезон. Докато накрая не решиха, че и той може да заиграе навън.

На 26-годишна възраст и той премина в чуждестранен тим. И то в едно от много престижните първенства - френското. Рен плати рекордна трансферна сума за "синия" клуб (повече от 4 милиона долара), но Гонзо не успя да се наложи в новото си поприще. По-късно таранът се озова и в турския Самсунспор, но и там не намери себе си. Сега отново си тръгва от Левски в посока чужбина, но вече 30-годишен. Но докато Гонзо и Наско Борносузов могат да се определят като самостоятелно движещи трансферите си, същото не важи за останалите на "Герена".

Мечо, Валери, Ричард, Пелето, Вагнер, Петков, Топузаков са в полезрението на силни чужди клубове, които едва ли не наддават за тях, твърдят от "Леге". Но в момента всички тренират под ръководството на Мъри в Израел. Допреди няколко месеца оправданията бяха, че Левски гради силен състав, който е лицето на родния ни футбол на международната сцена. Но фурорът, който "сините" направиха в евротурнирите от лятото на 2005 г. насам, логично трябваше да доведе до продажбата на някои от играчите в силни първенства. Това не се случи.

Една от причините може би е, че след 1/4-финала в УЕФА всички играчи останаха на "Герена" в името на голямата мечта - влизане в Шампионската лига. Левски постигна заветната цел, но с цената на пълен провал в жестоката група, в която попадна. И така изпусна може би не един, а два златни шанса да пласира част от състезателите си зад граница.

Първият - че не трансферира никого веднага след края на миналия сезон като шампион на страната и най-вече като четвъртфиналист в турнира на УЕФА, елиминирал Оксер, Удинезе, Артмедия, победил Марсилия, оставил зад себе си ЦСКА (Москва) и Динамо (Букурещ). Вторият пропуснат шанс бе в самата група в Шампионската лига. Ако "сините" все пак бяха успели да откраднат някоя и друга точка от Вердер, Челси или Барса, поне двама или трима техни играчи вече щяха да бъдат продадени.

Дали на някой все пак ще му излезе късметът, все още не се знае. Едно е сигурно - че Елин Топузаков е пример за това как трансферите не трябва да стават на всяка цена. Запитвания за него отново има от страна на руския Луч-Енергия. Но както през лятото, така и сега, капитанът най-вероятно ще продължи кариерата си на "Герена". И това би било правилното решение.

Защото българските футболисти излизат навън с едничката цел да спечелят повече пари, с които да подсигурят живота си. И това е повече от нормално. Поради тази причина всеки иска да отиде дори в Гърция, в чиято трета дивизия ще получава повече, отколкото в родната ни "А" група, с изключение на 3-4 отбора. Но в случая с Левски това не би било оправдано.

Защото парите едва ли са проблем за подобен отбор с амбиции и претенции. Затова е по-добре да останеш в него, да печелиш титли и слава, да мериш сили с най-добрите в Европа, отколкото да си в дъното на класирането на Гърция, Турция или Русия, но все пак в чужбина. Именно поради това Топчо предпочита Левски пред възможността да излиза навън. И дори заплатата му, която получава на "Герена", да е несъизмерима с парите, които би могъл да вземе от намиращия се накрай света тим от Владивосток, само с премията от Шампионската лига бранителят е повече от финансово задоволен.

Това, което комплексно му предлага Левски, трудно биха могли да направят шефовете на Луч. А и стандартът на живот в България е по-нисък от този в Русия. Така че Топузаков логично избира "Герена" пред бившата съветска империя. Това важи и за другите съотборници на капитана. 

Отбор, участвал в Шампионската лига, би трябвало да продава играчите си на запад. Поне основните от тях. Но тук проблемът опира до оферти и трансферни суми, които понякога са "леко" завишени. Излишното надуване на цените може да доведе само до автогол. Някак си не е реално да четем, че Ричард например струва 4 млн. евро. Тази сума би граничила с действителността, ако Левски не бе финиширал участието си в Лигата с актив от 0 точки и голова разлика 1:17...

Другият въпрос е, ако има реални оферти за Валери, Мечо, Пелето и компания, ще се даде ли зелена светлина на тези продажби. Или ще се стигне до нови случаи като този с Гонзо или Кривия, които не бяха продадени в най-силните си години, като по този начин бе спрян шансът им да си извоюват име в Европа.

Теоретична, но и съвсем реална пречка пред реализирането на трансфери може да бъде и ако има интерес отвън към едни играчи, а от клуба предлагат вместо тях други, за които вече е решено, че те трябва да бъдат продадените. Дали от Левски ще тръгнат по пътя на ЦСКА, които трансферираха Бербатов, Стилян и Мартин млади и те правят фурор на
Стария континент? Или ще продължат по същия начин и ще има още футболисти като Гонзо, връщащи се и търсещи своето място на футболната карта на Европа?