Старши треньорът на Левски Ясен Петров коментира, че натискът срещу него не е спирал от момента, в който той встъпи в длъжност на "Герена". Наставникът на "сините" допълни в интервю пред "Дарик" радио, че все още е оптимист и смята, че тимът му може да промени играта си.
"Днес четох едно изказване на Джовани Трапатони преди мача Милан - Интер. Той каза, че е много лесно да ти счупят зъбите, когато си фаворизиран преди такова дерби. Истината беше друга - това е мач с много въпросителни и не трябва да се подценява нито една ситуация.
Не трябваше да мислим как само ще се разходим и ще вземем лесно мача. Изпаднахме в нокаут и все още се изправяме. Важното е, че печелим точки, но не играем убедително. Един такъв мач се печели със сърце, трябва да оставиш дори задника си на терена.
Никога не сме показвали високомерие и голямо самочувствие. Винаги се опитваме да показваме характер и да стоим на земята, за да можем трезво да оценим нещата. Искахме да контролираме мисленето и поведението на нашите играчи", коментира Ясен.
Той се спря и на спада във формата на голмайстора на тима Гара Дембеле. "Истината с Гара Дембеле е, че всички чужденци у нас ги побългаряваме. Много бързо го вдигнахме и после много бързо го сринахме. Той се труди всеки ден сега и съм убеден, че той отново ще си възвърне формата.
За пръв път в кариерата му му се случи да има такъв период на възход. Търсим промяна, защото искаме да намерим най-удачни вариант на състава, който да радва хората. Имаме право на много малко грешки, по-добре изобщо да не правим.
Ние дадохме възможност на крилата, когато се работеше без напрежение, и нещата вървяха. Сега, когато има вече по-сериозно напрежение, крилата ни не показват същата игра. Ще даваме шансове на други хора, мислим и за смяна на схемата, което обаче е много трудно да се случи по време на сезона, когато си тренирал едно през цялата подготовка", допълни пловдивския Джанини.
"С победите ще се върне увереността. Сигурен съм, че моите играчи могат да играят хубав футбол, само трябва да го покажат на терена. Много е лесно да ме критикуват, че Сержиньо Грийн например играе централен защитник. Всичко е сметнато според формата, според здравословното състояние, според момента.
Даваме шанс на всички. Когато един играч не иска да се възползва от него, ще спрем да му даваме възможности. Какво значи мотивация? Аз трябва да съм мотивиран във всяка една тренировка и във всеки един мач. Ние сме професионалисти
Трябва ни бързо мислене и реакция на терена. Липсва ни и достатъчно агресия. Това си е голям проблем. След мача с ЦСКА беше нетърпимо, но няма какво да се прави. Още следващата седмица започваш да се готвиш за следващия мач.
Като резултати спечелихме последните три мача. Играта ни обаче не е добра. Аз съм един безумен оптимист и се надявам още в този мач с Видима Раковски да покажем ново лице. Аз съм убеден, че ще навлезем във форма. Ние сме показали, че можем да се справяме в сгъстен цикъл от двубои.
Старши треньор на отбора е Ясен Петров. Работим обаче в екип. Всеки от нас знае какво трябва да свърши и как да го направи. Надявам се, че ще хванем нашият миг. Футболът се променя за няколко минути само", завърши старши треньорът на "сините".
villie
на 31.03.2011 в 14:39:35 #9черпя всички свине с по едно прясно говно. само левски
poker
на 31.03.2011 в 11:38:34 #8Ветеран--- като доказахте че сте на 100 години--да вземете да почерпите
какво се ослушвате --- остава и ний да ви плащаме масрафа 
Ветеран
на 31.03.2011 в 00:08:58 #7Професорка доказа: Левски става на сто години от Проф. Райна Бърдарева, д.н. НСА "Васил Левски" | 30.03 | София "Сините" по-стари с три години заради...клубна война В края на ХIХ век футболът си проправя път и в България. Катализатор са швейцарските учители по гимнастика, пристигнали на 13 май 1894 г. В мисията им на педагози естествено се вплитат и гимнастическите дружества "Юнак". Те постигат баланс и в двете области. Сред обучаваните от тях са: Асен Дишков, Борис и Никола Шаранкови, Иван Матинчев, Ильо Ковачев, Иван Никифоров, Адам Горанов, Боян Азманов, Слави Павлов, Асен Трупчиев, Иван Белинов, Никола и Георги Сърмаджиеви, Александър Дякович, Димитър Пеев, Васил Радославов, които по-късно стават част от елита на България. След тази първа вълна футболисти идва втора от Цариград - лицея "Галата сарай" и "Роберт колеж". Техните традиции следват основаните в София през 1909 сдружения, които носят имената на тимовете на Савата и Матинката. През 1913 г. те се преобразуват в Софийски спортен клуб "Foot Ball" и "Футбол клуб". Появява се и "Славия". Предходни на "белите" са "Развитие", "Левски", "Любен Каравелов", както и махленските - "Мерджан", "Драз-махала", "Кварталците", "Новоамбърци". В този период, когато се формират първообразите на днешните клубове, младежите имат сходни интереси, но е и общи идеи. Ражда се парадокс - вместо да унищожава различията, футболът създава такива и разединява. За случилото се разказва Васо Петров-Мендебурски във в. "Младежка илюстрация": "Някои членове от "Развитие", недоволни, се отцепиха и образуваха "Левски" Те бяха Цеко Генев, Спас, Папа Люро (Папа Люро е прякорът на известния художник Спас Стоянов - бел. авт.), Коцето, Пени Стоянович, Ненчо и Борето и др. По това време се образуваха "Любен Каравелов" - сега "Спорт клуб", "Бенковски", който отпосле се съедини тържествено със "Славия", "България", който се разпадна. Едни играчи отидоха в "Славия", други в "Левски". Всички тия основавания, разпадания и сливания станаха до есента на 1913 г." Последното изречение крие в себе си истината за тезата, че "Левски" е създаден далеч преди 1914 г. Освен това показва начина, по който е станало това. То обаче умишлено се анулира. Интервюто с Мендебурски, поради неговата автентичност и близост до събитията - от 19 февруари 1924 г., насочва към отговора защо дошлите до наши дни в преписи и преправки рождени години на футболен клуб "Левски" са две - 1911 и 1914 г. Сведенията, които клубът сам оставя за себе си, удостоверяват, че е учреден на 10 май 1911 г. от ученици от Седма мъжка прогимназия, затворена между улиците "Цар Асен " и "Узунджовска". Съдействат и юноши от квартала. Управителният съвет (УС) е съставен от: Владимир Григориев, Георги Манолов, Зафир Абрашев, Борис Василев и Константин Георгиев. Тези данни, архивирани в досие, се съдържат в Учредителния протокол. Понеже е копие, той носи гриф "Вярно с оригинала". Заведен е в дело номер 267/1934 г. към Софийския окръжен съд, предвид поредната регистрация на клуба. Мярката произтича от приетия на 4 април 1933 г. от Народното събрание Закон за юридическите лица. Противниците на "сините" игнорират основни факти от досието или им придават желания от себе си смисъл. Твърденията им са произволни: 1. Протоколът, освен смешен, е с невярно съдържание и затова е подписан само от двамата чиновници - Захариев и Дедов. 2. УС не се отзовава на призовката за делото на 28 юни 1934 г. Тези акценти в тезата обаче са воденичният камък за нейното оборване. Протоколът нито е "шедьовър", нито измислица. Той съпътства молбата, която постъпва на 19 април 1934 г. в Софийския окръжен съд от УС на Спортен клуб "Левски" (София), заведена за регистрация под номер 15 896. При приемането й секретарят на съда записва под линия: "Удостоверявам, че господата проф. Ораховац, д-р П. Стоянович, Ив. Захариев, Евт. Дедов, Ф. Митов, Хр. Иванов, Ив. Радоев, Т. Минчев, д-р Сп. Генев, Б. Василев, Цв. Генев, Вл. Маринов, К. Петров, Ил. Каблешков и Дим. Алексиев, от София, след като се легитимираха, подписаха настоящата молба лично пред мен." Подписите не са два. Освен това повечето от тях са на хора, които са от основателите на клуба или са играли в първия му тим. С този акт задълженията на УС приключват, защото текстът на призовката за делото е недвусмислен - "да се явят, ако желаят". Сравняването на протокола на "сините" с този на "Славия" е израз на безпомощност. Знае се, че до 2008 г., когато на "Овча купел" се сдобиват с "Бялата библия", нито едно от изданията не е експонирало такъв документ. "Новооткрития" (дело номер 109/1934 г.) е също възстановен вариант и втори екземпляр, но това не го прави фалшификат. Вторият базов елемент, важен за родословието на всеки клуб, е уставът. Този в досието на "сините" е приет от Общото събрание на 11 февруари 1934 г. Легитимиран е с десет подписа и печат със символите на клуба, абревиатурите на федерацията и на Софийска спортна област (ССО). Установено е също, че клубът се позовава на още два устава - от 1919 и от 1922 г. Първият е с титул и от него идват последиците - "Уставь на Софийския спортень футболень клубь "Левски". Съответства му и печатът. Общото в тях е означената за начална 1914 година. Посочена е и датаат на сдружаване - 24 май. МВР го официализира на 23 май 1919 г. под номер 744. На 2 април 1922 г. Общото събрание променя устава. И поправя тази неправда. Усвоено е старото име и година - "Спортень клубь "Левски 1911". Датата 24 май е запазена. Изявлението на Борис Василев (Боркиша) през 1978 г., че не знае кой и къде го е издал, не изглежда нагласено. Дори Стефан Нойков, автор на юбилейното издание "С името на Левски" (С., 1964), пропуска проблема, а с него и втората регистрация на клуба с този устав. От 1978 г. насам противопоставянето е доведено до такова отрицание, че уставът е обявен за анонимен. Но твърдението се оказа пасивно, защото той е депозиран в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" чрез специалното издание на клуба от 1924 г. - "Вносник". Описан е в Библиографиче
Ветеран
на 31.03.2011 в 00:06:42 #6Описан е в Библиографическия бюлетин за книгите през 1924 - 1925 г. (С., 1926). Книжката е луксозна - с твърди сини корици, а изходящите данни - Спортен клуб "Левски 1911", са изписани със златен бронз. На гърба, пак в бронз, е значката - знак за полиграфическите умения на печатница "Войко Лазаров". Изданието е с публицистично предназначение, но е и документ, обслужващ институциите. Потвърждава се, че: - Рождената дата на футболен клуб "Левски" е 10 май 1911 г. Приемането й за основополагаща е по данните от Учредителния протокол. Вероятна причина за създаването му е разцеплението в клуб "Развитие". С помощта на "отцепниците" и момчетата от квартала първият тим е формиран. - През 1914 г. клубът преживява катарзис. От състава му се отделят Георги Манолов, Зафир Абрашев, Владимир Григориев, Борис Василев и основават нов. Постепенно тази дублираща структура става правоприемник на клуба от 1911 г. Тя започва "на чисто" - с нов титул - "Софийски спортен футболен клуб "Левски" и дата - 24 май 1914 г. Отразена е в устава от 1919 г. - Втората юридическа регистрация на клуба - през 1925 г., е и по формуляр със сведения по 12 точки, включително за имотното състояние, източниците на приходи, разходите и организационния статус - с дата на основаването - ден, месец, година. Изискването е на МВРНЗ - отдел "Социални грижи". Необходимостта от прецизност е причина УС да обяви реалната година и титул - "Спортен клуб "Левски 1911", но с дата - 24 май. И тя е част от летописа на клуба, но в случая е презумпция, че най-важният документ - учредителният протокол, все още е бил в неизвестност. Не е изключен и неточен пренос на данните от източниците. Хипотезата за грешка в преизчисленията на датата по променения през 1916 г. календар е малко съвместима. - Вероятно 1925 г. е годината, в която клубът става образец за подражание и буквално приема определението - "Отбор на народа". Доказва го броят на издадените членски карти - 258 за "Левски", 228 за "АС - 23" и 177 за "Спорт клуб" в рамките на страната. Затова опитите за деформация на данните за рождението на клуб "Левски" с цел пренасочването им към 1914 г. е своеобразна репресия на българската кауза.
Ветеран
на 31.03.2011 в 00:02:45 #5Професорка доказа: Левски става на сто години от Проф. Райна Бърдарева, д.н. НСА "Васил Левски" | 30.03 | София "Сините" по-стари с три години заради...клубна война В края на ХIХ век футболът си проправя път и в България. Катализатор са швейцарските учители по гимнастика, пристигнали на 13 май 1894 г. В мисията им на педагози естествено се вплитат и гимнастическите дружества "Юнак". Те постигат баланс и в двете области. Сред обучаваните от тях са: Асен Дишков, Борис и Никола Шаранкови, Иван Матинчев, Ильо Ковачев, Иван Никифоров, Адам Горанов, Боян Азманов, Слави Павлов, Асен Трупчиев, Иван Белинов, Никола и Георги Сърмаджиеви, Александър Дякович, Димитър Пеев, Васил Радославов, които по-късно стават част от елита на България. След тази първа вълна футболисти идва втора от Цариград - лицея "Галата сарай" и "Роберт колеж". Техните традиции следват основаните в София през 1909 сдружения, които носят имената на тимовете на Савата и Матинката. През 1913 г. те се преобразуват в Софийски спортен клуб "Foot Ball" и "Футбол клуб". Появява се и "Славия". Предходни на "белите" са "Развитие", "Левски", "Любен Каравелов", както и махленските - "Мерджан", "Драз-махала", "Кварталците", "Новоамбърци". В този период, когато се формират първообразите на днешните клубове, младежите имат сходни интереси, но е и общи идеи. Ражда се парадокс - вместо да унищожава различията, футболът създава такива и разединява. За случилото се разказва Васо Петров-Мендебурски във в. "Младежка илюстрация": "Някои членове от "Развитие", недоволни, се отцепиха и образуваха "Левски" Те бяха Цеко Генев, Спас, Папа Люро (Папа Люро е прякорът на известния художник Спас Стоянов - бел. авт.), Коцето, Пени Стоянович, Ненчо и Борето и др. По това време се образуваха "Любен Каравелов" - сега "Спорт клуб", "Бенковски", който отпосле се съедини тържествено със "Славия", "България", който се разпадна. Едни играчи отидоха в "Славия", други в "Левски". Всички тия основавания, разпадания и сливания станаха до есента на 1913 г." Последното изречение крие в себе си истината за тезата, че "Левски" е създаден далеч преди 1914 г. Освен това показва начина, по който е станало това. То обаче умишлено се анулира. Интервюто с Мендебурски, поради неговата автентичност и близост до събитията - от 19 февруари 1924 г., насочва към отговора защо дошлите до наши дни в преписи и преправки рождени години на футболен клуб "Левски" са две - 1911 и 1914 г. Сведенията, които клубът сам оставя за себе си, удостоверяват, че е учреден на 10 май 1911 г. от ученици от Седма мъжка прогимназия, затворена между улиците "Цар Асен " и "Узунджовска". Съдействат и юноши от квартала. Управителният съвет (УС) е съставен от: Владимир Григориев, Георги Манолов, Зафир Абрашев, Борис Василев и Константин Георгиев. Тези данни, архивирани в досие, се съдържат в Учредителния протокол. Понеже е копие, той носи гриф "Вярно с оригинала". Заведен е в дело номер 267/1934 г. към Софийския окръжен съд, предвид поредната регистрация на клуба. Мярката произтича от приетия на 4 април 1933 г. от Народното събрание Закон за юридическите лица. Противниците на "сините" игнорират основни факти от досието или им придават желания от себе си смисъл. Твърденията им са произволни: 1. Протоколът, освен смешен, е с невярно съдържание и затова е подписан само от двамата чиновници - Захариев и Дедов. 2. УС не се отзовава на призовката за делото на 28 юни 1934 г. Тези акценти в тезата обаче са воденичният камък за нейното оборване. Протоколът нито е "шедьовър", нито измислица. Той съпътства молбата, която постъпва на 19 април 1934 г. в Софийския окръжен съд от УС на Спортен клуб "Левски" (София), заведена за регистрация под номер 15 896. При приемането й секретарят на съда записва под линия: "Удостоверявам, че господата проф. Ораховац, д-р П. Стоянович, Ив. Захариев, Евт. Дедов, Ф. Митов, Хр. Иванов, Ив. Радоев, Т. Минчев, д-р Сп. Генев, Б. Василев, Цв. Генев, Вл. Маринов, К. Петров, Ил. Каблешков и Дим. Алексиев, от София, след като се легитимираха, подписаха настоящата молба лично пред мен." Подписите не са два. Освен това повечето от тях са на хора, които са от основателите на клуба или са играли в първия му тим. С този акт задълженията на УС приключват, защото текстът на призовката за делото е недвусмислен - "да се явят, ако желаят". Сравняването на протокола на "сините" с този на "Славия" е израз на безпомощност. Знае се, че до 2008 г., когато на "Овча купел" се сдобиват с "Бялата библия", нито едно от изданията не е експонирало такъв документ. "Новооткрития" (дело номер 109/1934 г.) е също възстановен вариант и втори екземпляр, но това не го прави фалшификат. Вторият базов елемент, важен за родословието на всеки клуб, е уставът. Този в досието на "сините" е приет от Общото събрание на 11 февруари 1934 г. Легитимиран е с десет подписа и печат със символите на клуба, абревиатурите на федерацията и на Софийска спортна област (ССО). Установено е също, че клубът се позовава на още два устава - от 1919 и от 1922 г. Първият е с титул и от него идват последиците - "Уставь на Софийския спортень футболень клубь "Левски". Съответства му и печатът. Общото в тях е означената за начална 1914 година. Посочена е и датаат на сдружаване - 24 май. МВР го официализира на 23 май 1919 г. под номер 744. На 2 април 1922 г. Общото събрание променя устава. И поправя тази неправда. Усвоено е старото име и година - "Спортень клубь "Левски 1911". Датата 24 май е запазена. Изявлението на Борис Василев (Боркиша) през 1978 г., че не знае кой и къде го е издал, не изглежда нагласено. Дори Стефан Нойков, автор на юбилейното издание "С името на Левски" (С., 1964), пропуска проблема, а с него и втората регистрация на клуба с този устав. От 1978 г. насам противопоставянето е доведено до такова отрицание, че уставът е обявен за анонимен. Но твърдението се оказа пасивно, защото той е депозиран в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" чрез специалното издание на клуба от 1924 г. - "Вносник". Описан е в Библиографиче
Ветеран
на 30.03.2011 в 23:59:10 #4Професорка доказа: Левски става на сто години от Проф. Райна Бърдарева, д.н. НСА "Васил Левски" | 30.03 | София "Сините" по-стари с три години заради...клубна война В края на ХIХ век футболът си проправя път и в България. Катализатор са швейцарските учители по гимнастика, пристигнали на 13 май 1894 г. В мисията им на педагози естествено се вплитат и гимнастическите дружества "Юнак". Те постигат баланс и в двете области. Сред обучаваните от тях са: Асен Дишков, Борис и Никола Шаранкови, Иван Матинчев, Ильо Ковачев, Иван Никифоров, Адам Горанов, Боян Азманов, Слави Павлов, Асен Трупчиев, Иван Белинов, Никола и Георги Сърмаджиеви, Александър Дякович, Димитър Пеев, Васил Радославов, които по-късно стават част от елита на България. След тази първа вълна футболисти идва втора от Цариград - лицея "Галата сарай" и "Роберт колеж". Техните традиции следват основаните в София през 1909 сдружения, които носят имената на тимовете на Савата и Матинката. През 1913 г. те се преобразуват в Софийски спортен клуб "Foot Ball" и "Футбол клуб". Появява се и "Славия". Предходни на "белите" са "Развитие", "Левски", "Любен Каравелов", както и махленските - "Мерджан", "Драз-махала", "Кварталците", "Новоамбърци". В този период, когато се формират първообразите на днешните клубове, младежите имат сходни интереси, но е и общи идеи. Ражда се парадокс - вместо да унищожава различията, футболът създава такива и разединява. За случилото се разказва Васо Петров-Мендебурски във в. "Младежка илюстрация": "Някои членове от "Развитие", недоволни, се отцепиха и образуваха "Левски" Те бяха Цеко Генев, Спас, Папа Люро (Папа Люро е прякорът на известния художник Спас Стоянов - бел. авт.), Коцето, Пени Стоянович, Ненчо и Борето и др. По това време се образуваха "Любен Каравелов" - сега "Спорт клуб", "Бенковски", който отпосле се съедини тържествено със "Славия", "България", който се разпадна. Едни играчи отидоха в "Славия", други в "Левски". Всички тия основавания, разпадания и сливания станаха до есента на 1913 г." Последното изречение крие в себе си истината за тезата, че "Левски" е създаден далеч преди 1914 г. Освен това показва начина, по който е станало това. То обаче умишлено се анулира. Интервюто с Мендебурски, поради неговата автентичност и близост до събитията - от 19 февруари 1924 г., насочва към отговора защо дошлите до наши дни в преписи и преправки рождени години на футболен клуб "Левски" са две - 1911 и 1914 г. Сведенията, които клубът сам оставя за себе си, удостоверяват, че е учреден на 10 май 1911 г. от ученици от Седма мъжка прогимназия, затворена между улиците "Цар Асен " и "Узунджовска". Съдействат и юноши от квартала. Управителният съвет (УС) е съставен от: Владимир Григориев, Георги Манолов, Зафир Абрашев, Борис Василев и Константин Георгиев. Тези данни, архивирани в досие, се съдържат в Учредителния протокол. Понеже е копие, той носи гриф "Вярно с оригинала". Заведен е в дело номер 267/1934 г. към Софийския окръжен съд, предвид поредната регистрация на клуба. Мярката произтича от приетия на 4 април 1933 г. от Народното събрание Закон за юридическите лица. Противниците на "сините" игнорират основни факти от досието или им придават желания от себе си смисъл. Твърденията им са произволни: 1. Протоколът, освен смешен, е с невярно съдържание и затова е подписан само от двамата чиновници - Захариев и Дедов. 2. УС не се отзовава на призовката за делото на 28 юни 1934 г. Тези акценти в тезата обаче са воденичният камък за нейното оборване. Протоколът нито е "шедьовър", нито измислица. Той съпътства молбата, която постъпва на 19 април 1934 г. в Софийския окръжен съд от УС на Спортен клуб "Левски" (София), заведена за регистрация под номер 15 896. При приемането й секретарят на съда записва под линия: "Удостоверявам, че господата проф. Ораховац, д-р П. Стоянович, Ив. Захариев, Евт. Дедов, Ф. Митов, Хр. Иванов, Ив. Радоев, Т. Минчев, д-р Сп. Генев, Б. Василев, Цв. Генев, Вл. Маринов, К. Петров, Ил. Каблешков и Дим. Алексиев, от София, след като се легитимираха, подписаха настоящата молба лично пред мен." Подписите не са два. Освен това повечето от тях са на хора, които са от основателите на клуба или са играли в първия му тим. С този акт задълженията на УС приключват, защото текстът на призовката за делото е недвусмислен - "да се явят, ако желаят". Сравняването на протокола на "сините" с този на "Славия" е израз на безпомощност. Знае се, че до 2008 г., когато на "Овча купел" се сдобиват с "Бялата библия", нито едно от изданията не е експонирало такъв документ. "Новооткрития" (дело номер 109/1934 г.) е също възстановен вариант и втори екземпляр, но това не го прави фалшификат. Вторият базов елемент, важен за родословието на всеки клуб, е уставът. Този в досието на "сините" е приет от Общото събрание на 11 февруари 1934 г. Легитимиран е с десет подписа и печат със символите на клуба, абревиатурите на федерацията и на Софийска спортна област (ССО). Установено е също, че клубът се позовава на още два устава - от 1919 и от 1922 г. Първият е с титул и от него идват последиците - "Уставь на Софийския спортень футболень клубь "Левски". Съответства му и печатът. Общото в тях е означената за начална 1914 година. Посочена е и датаат на сдружаване - 24 май. МВР го официализира на 23 май 1919 г. под номер 744. На 2 април 1922 г. Общото събрание променя устава. И поправя тази неправда. Усвоено е старото име и година - "Спортень клубь "Левски 1911". Датата 24 май е запазена. Изявлението на Борис Василев (Боркиша) през 1978 г., че не знае кой и къде го е издал, не изглежда нагласено. Дори Стефан Нойков, автор на юбилейното издание "С името на Левски" (С., 1964), пропуска проблема, а с него и втората регистрация на клуба с този устав. От 1978 г. насам противопоставянето е доведено до такова отрицание, че уставът е обявен за анонимен. Но твърдението се оказа пасивно, защото той е депозиран в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" чрез специалното издание на клуба от 1924 г. - "Вносник". Описан е в Библиографиче
УмеренЦСКА
на 30.03.2011 в 19:41:59 #3Ясен: "Истината с Гара Дембеле е, че всички чужденци у нас ги побългаряваме. Много бързо го вдигнахме и после много бързо го сринахме." Не е "побългарен" Гаррата, тия неща, с които се прослави ги е правил и преди да дойде у нас. Да му бяха назначили бодигардове още в началото да го пазят от чашата и чашата от него може би нямаше поне да попадне в съда...
Indiana
на 30.03.2011 в 19:19:19 #2Че вие си оставихте задниците - по армейските курове
Slavcho87
на 30.03.2011 в 18:43:04 #1Скъпи сънародници и скъпи Боби Михаилов скъпи Лотар Матеус благодарим за последните 2 мача на националният отбор за добрата игра срещу швейцaрия и кипър но считаме че както Германия използва в състава си 2 ма поляци и 2 ма турци така и ние с присъствието на маркиниос и платини милисм че нашият национал ще стане още по силен .