В навечерието на вековния „син" юбилей, Topsport.bg ще Ви припомни най-значимите постижения в дългата история на Левски. Като всеки велик клуб и столичани имат върхове и падения, след които обаче винаги са съумявали да се изправят още по-силни. Впрочем, послание, което важи с особена сила и днес.

Второто десетилетие от съществуването на клуба - между 1924 и 1933 година е знаменателно със спечелването на първата шампионска титла на България.

Това се случв,а след като на няколко пъти „сините" губят последната битка за трофея. Първото издание на Държавното първенство през 1924 г. дори не завършва. На полуфинала Левски играе с варненския Владислав. Първият мач в София завършва наравно 0:0, като допълнително време не се играе поради настъпилата тъмнина.

Владислав отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във Варна. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена.

На следващата година двата тима отново се срещат, този път на финала. Мачът в София обаче е спечелен от Владислав с 2:0 и така те стават първият шампион на България по футбол.

Иначе любопитното е, че през 1924г. Левски се сдобива и с първия си химн. Той е композиран от Христо Маников по текст на Димитър Симидов.

През 1926г. Левски печели и първия си сериозен трофей - Купата „Улпия Сердика". На финала е сразен вече очерталия се като най-сериозен местен съперник Славия.

През 1929г. Финалът за Държавното първенство отново е загубен, този път с 0:1 от първенеца на Пловдив Ботев. През същата година Левски играе и два международни мача - срещу истанбулските Галиполи и Кубан. Първият е загубен с 0:1, но във втория „сините" печелят с 6:0.

Левски печели за трети път купата „Улпия Сердика" през 1931г, което става повод за сериозна разправия със Софийската спортна организация (ССО).

Регламента на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно. Петият турнир през 1932г, като подобна на предходната година, среща на финал „сините" и Славия. Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея. „Сините" отново побеждава, този път с 1:0.

При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.

За сметка на това, през следващата година най-после е спечелена и историческата първа титла. Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините" побеждават варненския Шипченски сокол с 3:1. Мачът се играе в София на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват Коста Жеков, Асен Панчев и Асен Пешев.

Другото основна за клуба събитие през второто десетилетие от съществуването му е сдобиването със собствен стадион през 1926 година. Теренът се намира на мястото, където днес е националният стадион „Васил Левски" в западната част на Борисовата градина. Софийска община дава мястото,служещо като сметище, на Левски.
Проектът за стадиона е на архитект Зафир Абрашев, който ръководи и строежа. Това е същият Зафир Абрашев, който е сред съоснователите на клуба през 1914 година.

Именно в центъра на София, „сините" играят до идването на народната власт и насилственото им пращане в крайния по онова време квартал „Подуяне". Точно в Борисовата градина клубът записва първите си успехи - още едно доказателство, че исторически Левски принадлежи към центъра на столицата ни.

ВИЖТЕ ТУК ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА НА TOPSPORT.BG