Левски победи ЦСКА с 3:2 на финал за Купата на БФС при юноши старша възраст 1990 година. Треньор на отбора победител е бившият възпитаник на „червените" Викторио Павлов, роден на 28 май 1973 година. Интересно е да се поговори с наставника на младите „сини" за бъдещата смяна на Левски, за това дали таи омраза към първородния си тим, за периода му в Шумен като играч и за бъдещите перспективи като треньор.

- Вики, какво изпита след победния финал?
- Победата с 3:2 срещу ЦСКА ми донесе удовлетворение за работата, която върша от две години с тези млади момчета от Левски.

- След мача как оцени поведението на Боян Табаков?
- Непосредствено след мача не бях видял какво е направил Боян. После наблюдавах на запис всичко. Скарах се и му казах, че това не е начина, по който трябва да се изявява клубната радост. Бъдете сигурни, че ще си понесе наказанието според вътрешно-клубния правилник.

- Като стана въпрос за юношите на Левски - Симеон Иванов, Ели Зизов, Сашо Киров и Борислав Балджийски не са ли част от план 2009 на Мъри Стоилов?
- Вратата към мъжкия отбор е широко отворена, но момчетата трябва да си заслужат мястото.

- Придобиват ли се места в „А" отбора на Левски с връзки?
- Тук мога да ти отговоря 1000 на 100, че няма такива работи. Просто трябва здраво да се работи, за да се облече фланелката на представителния отбор.

- Тодор Батков заяви, че Левски трябва да побеждава с разлика всички юношески отбори, защото има отлична база?
- Наистина базата на Левски в сравнение с тази на ЦСКА е много по-модерна. Но когато се играе вечното дерби, независимо на какво равнище, не може да се каже веднага, че победата с разлика е вързана в кърпа. Просто децата дори в тези години разбират какво означава да играеш в такива мачове и мобилизацията и от двете страни е страхотна. Затова всяка победа е особено ценна. В случая нашият успех се откроява, защото в мачове между „сини" и „червени" на други набори ЦСКА победи, а тук Левски спечели. Ако има някакъв проблем с мотивацията в други срещи, тя идва от факта, че в годината се играят само по два-три сериозни мача. Другите двубои са някакви спаринги със слаби състави. Според мен трябва групите да се намалят и да има по-стойностни тимове.

- Вярвал ли си като юноша на ЦСКА, че един ден ще ти се наложи да победиш тима, от който си произлязъл - при това със състав на Левски?
- Ако кажа, че съм очаквал, ще излъжа. Просто съдбата ми е отредила това да стане. В ЦСКА в един момент изкарах определено много труден период. Накрая бях изгонен като безперспективен.

- Кой те обяви за такъв?
- Ще започна отначало. Ще бъда винаги благодарен на Димитър Пенев, който ме видя за професионалния футбол. След това бях футболист при Паро Никодимов. За да дойде периодът при Пламен Марков, който ме изгони, като ме обяви за футболист без бъдеще на „Армията". Говоря за първия му престой в ЦСКА като старши треньор - т.е. есента на 1995 година. Всъщност той беше подведен от други хора.

- Кои бяха тези хора, които му наложиха да вземе решението за теб?
- Няма смисъл да се връщам толкова назад във времето. Било каквото било.

- Сега говорите ли с Пламен Марков?
- Не сме имали възможност да се засечем.

- А имаш ли някакво отношение към националния тим?
- Не. Напротив. Винаги ще искам отборът да побеждава. Та това е България, а Пламен Марков е добър треньор. Повтарям, че вината беше дотолкова негова, че се огъна.

- Какво изпитваш към ЦСКА?
- В никакъв случай не е омраза, но спортна злоба - да! Когато побеждавам ЦСКА с Левски, изпитвам двойна радост.

- След като си тръгна от „Армията", как се чувстваше?
- По онова време Гриша Топалов - Шогуна беше президент на отбора на Шумен. Там се събрах с Божидар Искренов и Пламен Гетов. От двамата винаги по всяко време има какво да се научи. Когато влязох в мъжкия тим на ЦСКА, от Христо Стоичков можеше да се види какво значи воля. Като треньор всеки път научавам нови неща за професията от Мъри Стоилов. А от чуждите наставници съм пристрастен към Франк Рийкард, след като успях отблизо да науча някои неща от стажа ми в Барселона
Каталунците ми харесват не заради отделни единици, а защото играят красиво като колектив.

- Мислиш ли вече да бъдеш треньор на отбор в „А" група?
- Ами опитах доста от детско-юношеския футбол. Смятам, че съм готов за втората стъпка, но няма да насилвам нещата. Ще чакам всичко да стане по естествен път.