Мина повече от месец от напускането на Станимир Стоилов от Левски. В този период "сините" се представят на приливи и отливи в шампионата и единствената цел остана класиране в Европа. Задачата с оглед и обстоятелствата - 5 точки разлика от петия ФК ЦСКА 1948, не изглежда по никакъв начин на всяка цена.
Сезонът се доиграва, а над "Герена", подобно на времето навън, облаците са все така тъмни.
Хаосът е взел превес, а неяснотите са повече от решенията. Според изказвания на Наско Сираков, се търси стабилност, а слуховете го пращат на разговори с различни бизнесмени.
Най-големият проблем пред Левски обаче се оказва друг. Левскарската общност е все по-разделена. Изтърканият вече въпрос - "Наско или Мъри" уби единността и донесе престрелки между организирани и неорганизирани привърженици.
Източник: startphoto.bg
Стадионът е по-празен, от което страдат най-вече футболистите, които нямат общо с този казус.
От "Без Мъри няма Левски, седнете и се разберете" до "Не ни трябва този предател", "сините" фенове все повече губят фокус върху отбора и изпадат в дилеми, които на този етап изглеждат неразрешими.
Източник: startphoto.bg
Огромната енергия на тази единна до скоро публика се губи в битки, интриги и призиви, които едва ли ще бъдат чути. Преди време феновете на Левски създадоха истински прецедент, влагайки цялата си сила, за да помогнат на отбора. Не го оставиха в най-трудния му момент и издигнаха слоган "Когато стане най-трудно, остават най-верните". Те останаха. Обединението, общата цел и мечта обаче ги няма.
Източник: levski.bg
Докато има лагери, престрелки, заплахи, отборът страда.
Левски ще го има след Мъри, и след Наско, и след когото и да е.
За да върви отборът напред обаче, трябва стабилност, обединение, обща кауза - все неща, които в момента ги няма на "Герена". А беше друго....
