В тунела на емоциите

В мача на Левски с Лудогорец за Купата на България на карта бяха заложени безброй неща. Освен за чест, достойнство и в борбата за някакъв трофей, първи от много време насам, в редиците на столичани всички бяха наясно, че провал ще бъде равнозначен на нова промяна в клуба. Да, предимно от спортно-техническо естество, но пък доста основополагаща и значима.

Ако Миятович не беше хванал изпълнението на Драгош Григоре от бялата точка в продължението на мача, ако Кешеру бе останал още няколко минути на терена и той бе зад топката, всичко днес на "Герена" можеше да бъде различно.

Източник: LAP.bg

Да, отново с кристално ясното за всички притеснение, касаещо оцеляването и продължаването дейността на "синия" клуб.

Но вероятно без треньор.

С произхождащите от това обстоятелства и последствия.

Вчера привържениците на клуба от "Подуяне", които не са сред "запалените" фенове на Петър Хубчев, може би все пак са забелязали, че под непреклонния, рационален и непоклатим екстериор, все пак се крие личност, която истински се вълнува. От сърце. И едва сдържа емоциите си.

Източник: LAP.bg

С течение на срещата един от героите от паметното лято в САЩ изглежда успяваше да овладее вълнението си. Както подобава. Професионализмът и дисциплината, придобити и усъвършенствани с годините практика, тежаха.

Но при дузпите дори и това наглед безизразно лице не издържа.

Не толкова поради това, че може да загуби позицията си. А защото осъзнаваше, че освен неговото лично благоденствие и съществуване в един от двата най-големи гранда в българския футбол, той е отговорен за много повече.

Източник: LAP.bg

За целия си щаб, който му гласува доверие дори в този изключително напрегнат момент за всички в Левски.

За собственото си реноме, което напоследък все по-често бива поставяно под въпрос от субекти с меко казано съмнителни качества и непосилни за доказване интелектуални заложби.

За цялото впечатляващо старание на феновете по трибуните, които напук на групата, пребила фен на ЦСКА по-рано, показа другата страна на футболната подкрепа и привързаност към една идея. Показа, че всички заедно могат да действат като един. Дори самият Хубчев да призна, че подкрепата е оказала своето влияние. Въпреки че в началото на престоя си на "Герена" се зарече да не говори за феновете.

Хубчев: Изиграхме дисциплиниран мач, справихме се професионално и благодарение на феновете

"Не сме тренирали дузпи, мислим за следващия мач"

За всички онези, които вярват, че Левски ще го има. Че няма да се налага преминаването през препятствията и проблемите, които след години ще карат следващите поколения левскари да се питат това точно техният клуб ли е или не съвсем.

За емблемата, името, активите, пасивите и потенциалните бъдещи кредитори на клуба, които в настоящия момент много го обичат, но на даден бъдещ потенциално негативен етап може да се окаже, че предпочитат да си вземат дължимото, под съдебна или несъдебна форма.

За настоящето и бъдещето на един клуб, който винаги се е гордял със своето славно минало.

Източник: LAP.bg

Поради тези причини, а и още много други, на Петър Хубчев може да му се прости стъпката встрани от немската дисциплина и казармения перфекционизъм в поведението и изказванията.

И влизането в тунела на емоциите.

След всички реверанси, които той и екипът му направиха спрямо в клуба, при така създалата се сложна и най-вече неочаквана ситуация.

Източник: LAP.bg

Ще бъде грешка, ако треньорът бъде отстранен. Сега или пък след края на сезона. Това е очевидно за все повече личности, имащи възможността да проследят с очите си реакциите, привичките, поведението, чувството за отговорност и съпричастност, постъпките и решенията на специалиста.

Кой ще бъде този, който ще замени Петър Хубчев?

Но подобаващо. А не по модела "3 до 5". При който в рамките на 3, максимум до към 5 мача след промяната на поста отборът играе отлично, вкарват се много голове и всичко е точно. А след това се минава по познатия модел с няколкото поредни неудовлетворителни резултата и новата смяна. Точно преди подготовката, да речем. Та след това още по-следващият да може да използва това като аргумент и по-откровено казано - оправдание за последвалата слаба форма.

И отново, и отново, и отново...

До някой нов Вадуц или два мача в Европа без отбелязан гол, при получени 7.

В големите клубове в Европа също има треньорски рокади. В някои от тях дори по няколко на сезон. Но поради това, че даденият клуб не е успял да спечели едновременно първенството, турнира за Купата на страната, Шампионската лига или Лига Европа. А не защото има два поредни слаби мача.

Нима Петър Хубчев разполага с оптимален състав?

Или пък срещу Лудогорец контузените доскоро и намиращи се в не съвсем отлична форма Станислав 1 и Станислав 2 бяха на очакваното ниво? Ритащи топката с левия крак при засилка, избивайки си я сами от десния.

А може би Каргас се включи добре? Или Спиерингс може да бъде запомнен с нещо повече от една брилянтно изпълнена дузпа?

Източник: LAP.bg

При всички налични здрави футболисти, при намиращи се във форма лидери, при финансова стабилност в клуба, средства за подготовка и лагери и липса на допълнително създавано от неподходящи изказвания и пресконференции напрежение, може да се потърси сметка вече и на самия треньор.

Иначе само си говорим. Празни от съдържание, заучени фрази и клишета. И оправдаваме максимата, че у нас всички разбират от футбол, хубави жени и качествен алкохол. Да се намираме на приказка. И да реагираме първосигнално, макар и не използвайки всичките си образователни степени. Ако имаме такива.

Крайно време е поне във водещите ни няколко футболни клуба да се погледне в дългосрочен план. Да се поставят основите на нещо солидно и стабилно. От което да не ни е срам, когато излиза да играе по терените в чужбина.

Източник: LAP.bg

Петър Хубчев е треньор именно за дългосрочно ползване. С мисъл за бъдещето.

А не носна кърпа, която да бъде захвърлена в ъгъла при първата лека настинка, малко по-силен грип или пък някой по-мащабен вирус...

Той не е временно решение в трудна ситуация. А единственият наличен правилен вариант за отбора и клуба.

Източник: LAP.bg