Няма нищо случайно в доброто настроение на Сираков и на Батков след двата неуспеха на Левски срещу Литекс за купата в Ловеч и за шампионата в София.

В думите на Наско след загубата за първенството: "Аз съм доволен от играчите, които особено през второто полувреме дадоха най-доброто си представяне за пролетния сезон", също няма нищо неестествено. Просто Сираков за сетен път доказва, че предвижда нещата с един ход напред. Как иначе насред Балканите, където бушуват за щяло и не щяло долни страсти, „синята" публика ще ръкопляска по европейски на своите футболисти след загуба.

При това след въпросните 90 минути на „Герена", които сложиха окончателно точка на надеждите, че може да бъде настигнат ЦСКА за първото място. А след елиминирането за купата тимът остава и без трофей. „Нормално" би било да има дюдюкания, обсада на съблекалните и обидни скандирания по адрес на ръководството.

Само че "сините" началници явно разбират от психологията на футболната игра и знаят как да укротяват и овладяват страсти. След загуба да не застават гузно ухилени като пачи и да обещават като ученички, че следващия път това няма да се случи. Просто на „Герена", и по точно на „Леге", на спокойствие в канцелариите умеят да боравят с абсурдния на пръв поглед термин „предварителни събития". В маркетинга е много важно да умееш да изпревариш настроенията. Особено когато става въпрос за запалянковските, които, ако не се усетят навреме, стават неконтролируеми.
А при Левски какво...

Привържениците бяха изненадани със светкавичните продажби на Топчо, Мечо, Бардон и Йовов. И докато феновете си „отворят" устите, отново Наско се изпъчи и като гуру обясни, че ръководството изпраща въпросните футболисти през парадната врата. Дума не бе обелена, че отиват за жълти стотинки в слаби отбори.

И че можеше, както разкри Бардон, да бъдат продадени в по-солидни клубове за много повече пари. Беше обяснено, че те вече са дали на Левски много, че са стигнали тавана. По този начин на „сините" привърженици бе вменено, че в крайна сметка може и без вече залязващите звезди. Следващият ход бе, че ще се гради нов отбор с юноши. Всеки фен е чувствителен на тема домашен любимец, но на „Герена" това е генетично засилено. Другото действие бе още по-лесно. Мъри, разбира се, съгласувано с Наско и Батков, обяви, че ще гради проект 2009.

Също успешна препратка. Нали тази с 2007 завърши с четвъртфинал за Купата на УЕФА и влизане в Шампионската лига.  За капак в края на миналата година се разигра розова драма с оставки и лек другарски съд от страна на Батков и всичко отново се бетонира. Ето така бе подготвен безметежният пролетен сезон, в който Левски на спокойствие да гради нов отбор. А ако бе станало чудото, добре дошло.

Реално погледнато до 84-ата минута на мача ЦСКА - Спартак (Вн), докато резултатът бе 2:2, обратът в шампионата съвсем не изглеждаше далечен. Даже след щастливата победа на „армейците» на другия ден Левски пак извлече дивиденти от поражението. През второто полувреме отборът игра с огромно настроение, а на „Герена" това също се цени - понякога повече отколкото резултата. Особено когато идеолог като Наско е успял предварително да вмени, че за момента това няма значение.

И докато в Левски „тихо и кротко" се готвят за нов шампионски и европейски удар, на „Армията" трябва да му мислят за предстоящото лято. Защото за ЦСКА не е достатъчно да стане шампион, макар и на 60-годишнината си. При „армейците" винаги е било от съществено значение как ще се представят в Европа. А с тази игра и ръководители, които не виждат по-далеч от носа си, отново вместо на готов отбор със стил, ще се разчита на шанс при жребия.