Трябва да се сложи край на "синия" канибализъм

Ако оставим настрана всичко случващо се в спортно-технически план, най-големият проблем на Левски е свързан с разединението на неговата публика. Както биха казали по-възрастните левскари: "Вече нищо не е като едно време! И любовта, и омразата...".

Да бъдем честни, сегашният Левски е нелицеприятен на голяма част от уж подкрепящите го. По един или друг начин, грандът изгуби своя най-ценен капитал - лоялността на своите привърженици!

Източник: LAP.bg

В днешно време, колкото и неприятно да звучи, не е модерно да бъдеш симпатизант на третия в Първа лига. Подрастващите обичат победителите, а вече дълги години Левски не е сред тях. Децата се прехласват по Лудогорец и дузината му бразилци. Но кой да ги вини!? Разградчани са непрестанен шампион и редовен участник в евротурнирите, докато на "Герена" е цяло събитие, когато се стигне до мачове с отбори от ранга на Сутиеска, Хайдук и Марибор.

Може би празненствата за юбилея бяха последните щастливи мигове, когато всички обичащи клуба бяха едно цяло. Оттам насетне има само неприязън и противопоставяне.

Тръст "Синя България": Пенев е зависим от тирето, решението на Левски ни шокира

"Клубът ни не трябваше да участва в този цирк", заявиха Никола Генов и Даниел Стрезов

Но защо се стигна дотук!?

Разбира се, първият и най-голям проблем е свързан с липсата на отличия през последните 10 години. Известен факт е, че трофей, от която и да е надпревара, винаги "замазва очите" и осигурява комфорт. Такъв обаче във витрината на "Герена" липсва. Всичко това доведе левскарската общност до изключителен глад. Той пък я тласна към един вид канибализъм, при който "сините" започнаха да се самоизяждат в името на своята истина за случващото се в клуба.

Игровата криза бе съпътствана и с много "спасители", които безцеремонно се подиграха с доверието на хората. Личности като Георги Иванов, например, се ползваха с целия ултрас комфорт. Дори и да вършеше поредица от управленски грешки, Сектор "Б" беше зад него и понякога насилствено "поучаваше" "грешниците" в правилната вяра.

Източник: LAP.bg

Продължаваме със собствениците: Тодор Батков, Иво Тонев и Спас Русев. Всеки един от тях претендираше, че от първостепенно значение за него ще бъде мнението на феновете, но в крайна сметка тотално загърбваха съветите или молбите им. Левскарската общност се почувства изиграна, а действия като кандидатурата на Боби Михайлов за президент на БФС, пък я накараха да се срамува още повече от самата себе си.

И докато процесите на лъжи и незачитане вървяха с пълна сила, "Герена" опустя. С нов сектор "А" или без, да гледа мач в квартал "Подуяне" започна да идва една шепа народ. А това е ужасяващо!

Делио Роси: Започваме от нулата, в Левски да бъдем реалисти

"Мога да оставя следа"

Въпреки всичко казано до тук, основната задача на всеки един фен на Левски, е да подкрепя тима на стадиона. Е, явно истинските симпатизанти на вековниците са около 1000-2000. Няма как да се биеш в гърдите, че си левскар, а същевременно с това да не си стъпвал с години на "Георги Аспарухов".

Нека, който дава парите си за билет, има право на мнение. Всичко останало е плява и фалшиво фейсбук левскарство. Нужно е да дадеш, за да изискваш нещо в замяна.

В момента разединението сред публиката се проявява в четири основни подразделения: За или против Спас Русев, трябва ли да остане Делио Роси в Левски, необходимо ли е завръщането на Наско и Мъри, и ще бъде ли припознат баскетболният Левски Лукойл.

Източник: LAP.bg

Позициите по тези теми са толкова поляризирани, че дебатът за втори лифт в Банско е като безобиден детски спор в голямото междучасие.

Победители в тези дискусии обаче няма.

Залисани в конфронтацията помежду си, "сините" забравиха какво значи истинската отдаденост към каузата "Левски". Не е нужно да бъдеш част от тръст и фен-фракция. Няма значение дори и в коя левскарска фейсбук група членуваш. Левски се носи в сърцето, а то всеки път трябва да те води към една и съща дестинация- стадион "Георги Аспарухов". Единственото място, където чрез твоята финансова и морална подкрепа, може да спомогнеш за възхода на клуба!

Царете на празните приказки

В Левски отново говорят едно, а вършат друго

Няма нужда от блудкави призиви за обединение. 10 години на "синьо" противопоставяне стигат! Нека всеки един си припомни изконните закони на левскарството и независимо от всичко да подкрепя любимия си тим. А постигне ли се това, бъдат ли клуб и привърженици едно цяло, "зелено-червената" мъгла бързо ще бъде разстлана.