Треньорите, които превърнаха Левски в полигон за експерименти

През последните близо 10 години се изговори и написа много по темата дали проблемът за игровата криза в Левски е следствие на треньорските назначения. Доста кандидати за слава се пробваха на "Герена", но последният който постигна нещо значимо, подкрепено с трофей бе Емил Велев. През 2009 година Кокала направи Левски шампион, от когато датира и последната титла на "сините" в "А" група, наричана по настоящем Първа лига. Месеци след това се добави и една Суперкупа на България при минимална победа над Литекс с 1:0, когато треньор вече бе Ратко Достанич - скоропостижно натирен след поредица от слаби резултати и незадоволителна игра.

И така на горещия стол се извъртяха редица имена, които с малки изключения, се провалиха гръмко в опита си да събудят "спящия гигант", ако използваме терминологията на Авраам Грант по време на срещата му със Спас Русев. На някои, като Георги Иванов, бе даден голям картбланш на доверие, но с резултатите си Гонзо по-скоро показа, че не е готов да нагази в дълбоките води на занаята. Въпреки огромния кредит на доверие, с който се ползваше от страна на собственици, привърженици, ако щете и на медии...

Многократно няколко журналисти сме писали, че през годините Левски се оказа училище за недоказани и, меко казано, спорни откъм квалификация треньори. Учил-недоучил, чел-недочел, сякаш всеки можеше да стане треньор на Левски, което очаквано вкара отбора в спирала на посредственост.

Към днешна дата тезата за обезличената във времето институция в Левски е лесно доказуема с неоспорими факти и аргументи. Защото, ако следваме стълбицата на успеха, във футбола, както и в живота, е логично да има градация. Бил си на едно място, показваш качества, развиваш се и отиваш на друго, по-добро. И така, докато стигнеш до най-високото стъпало.

Да, винаги има изключения от правилото, но на "Герена" се получи точно обратното, а с изброените имена по-долу ще разберете защо. Георги Иванов, Николай Митов, Елин Топузаков, Стойчо Стоев, Антони Здравков - треньори, които без да се напрягат особено, без необходимите знания и ценз получиха привилегията да водят Левски. Позиция, заемана от редица светила и капацитети в занаята, доказали с работата и успехите си, че са заслужили тази чест. За разлика от изброените, които противно на логиката започнаха от най-високото стъпало, но днес са далеч от него. 

Георги Иванов

Гонзо, както отбелязахме вече, получи огромен вот на доверие. Легенда на Левски, с ореол на лидер и победител като футболист, любимец на публиката. От него се очакваше да превърне отбора в машина за победи у нас и да присъства трайно в Европа, имайки предвид наследството, с което разполагаше. Уви, случи се обратното. От Гонзо тръгна пропадането на Левски в спортно-технически аспект. Имаше няколко фойерверки, но генерално под негово ръководство - и като директор, и като треньор "сините" записаха някои от най-негативните резултати в историята на клуба. Справка - мачовете в дербитата с ЦСКА, в които Гонзо няма нито една победа като треньор. Редица антирекорди като класирания бяха записани с него на пейката. След Левски Черно море два пъти му даде шанс, но и в двата случая ръководството на "моряците" го освободи. Вече почти година е без работа.

Източник: Пресслужба на Хебър (Пазарджик)

Николай Митов

Думата, когато говорим за него е "парадокс". По стечение на обстоятелствата ексцентричният Митов получи необяснимия шанс да води два пъти Левски, макар че се провали с гръм и трясък в дебюта си. Направи и невъзможното, за да изпусне титлата в шампионата, както и Купата на България. Е, съдбата му намигна и отново по стечение на обстоятелствата Митов получи втори шанс. Но отново престоя на "Герена" само няколко месеца, в които записа серия от слаби резултати. Пикът му бе един обрат срещу ЦСКА от 0:1 до 2:1, последвани обаче с два шамара с по 3:0 от същия този съперник. Логично бе уволнен, за да се върне в Септември - мястото, от което дойде повторно в Левски. Само преди дни обаче и Румен Чандъров освободи иначе нахъсания Митов, който вече е треньор на... аматьорския Хебър (Пазарждик), подвизаващ се в Трета лига.

Елин Топузаков

И Топчо подобно на Ники Митов получи шансът да води Левски в два периода. В единия случай бе по заместване, а във втория Спас Русев му гласува доверие в търсенето на "българския вариант на Алекс Фъргюсън", както се изрази мажоритарният акционер в Левски. Е, не стана работата на "Герена". Не се получи и във втородивизионния Арда (Кърджали), където въпреки бюджета, силната селекция и всички удобства осигурени от ръководството, резултатите не се получиха и се стигна доста бързо до треньорска раздяла, което прати Топчо в графата "чакащи обаждане".

Източник: LAP.bg

Стойчо Стоев

При Стойчо Стоев ситуацията е по-различна. Той не е типичният пример като горепосочените имена, защото преди да дойде в Левски имаше успехи в Лудогорец на домашна и европейска сцена, а бе водил и по-скромни отбори като Миньор (Перник). Да, имаше някакъв бекграунд, който обаче бе крайно недостатъчен, за да му бъде поверен Левски в момент, в който отборът имаше нужда от доказано име със самочувствие. Такъв, който може да се справя във всякаква ситуация и при форсмажорни обстоятелства. С други думи - да направи отбор от нетолкова добър материал. Вместо това Стоево не спираше да повтаря колко голям клуб е Лудогорец, а върха на всичко бе сравнението на Левски с Райо Валекано. С него начело "сините" изпаднаха във втората шестица. Като провал №1 обаче си остава изгубения по най-безумния начин финал за Купата на България срещу Черно море след продължения. Мач, в който Левски бе с човек повече от средата на първото полувреме и имаше аванс от 1:0 буквално до последните секунди на редовното време... След авантюрата си на "Герена" 2 години беше без работа, докато не получи обаждане наскоро от Арда (Кърджали) да замести Елин Топузаков.

Антони Здравков

Някак си е странно за бивш треньор на Левски да се задоволи с ролята на асистент в Лудогорец след толкова години във футбола. Това е статутът на Здравков в момента - помага на Пауло Аутуори, а също така води и младежкия национален отбор на България. Все пак Здравков може да се похвали с отстраняване на ЦСКА за Купата на България в период, в който "червените" на Стойчо Младенов тотално доминираха в сблъсъците. Другият актив на Здравков е и единствената победа на Левски над Лудогорец в Разград, постигната с 1:0 преди няколко сезона. Достатъчно ли е обаче това, за да водиш Левски? Разбира се, че не. Както и не е окей отборът ти да е като асансьор - ту нагоре, ту надолу. Това беше Левски при Здравков.

Източник: LAP.bg

Умишлено не споменаваме няколко имена. Ясен Петров, под чието ръководство Левски все пак за последно осъществи европейски пробив и добри резултати в групите на Лига Европа, гарнирани с победи над Гент (3:2), Спортинг Лисабон (1:0) и равенство с Лил (2:2). Освен това Пловдивския Джанини постигна и добри резултати в чужбина, по-конкретно в Китай. Славиша Йоканович и Люпко Петрович няма смисъл да бъдат коментирани с оглед работата и резултатите им след Левски. Илиан Илиев също не попада сред така да се каже "грешните решения", имайки предвид, че специалистът имаше успехи с Берое, спечели Купа на България със старозагорци и придоби достатъчно опит преди да седне на треньорския стол на "Герена". Трябва да се отчете, че остави отбор, който бе само на 2 точки зад Лудогорец в борбата за титлата и полуфиналист за Купата на България. Може да попитате къде е Делио Роси? Разбира се, че не е в списъка, тъй като би било кощунство специалист с дългогодишен опит в италианската Серия "А", водил с успех отбор като Лацио, както и Фиорентина и Сампдория, да бъде слаган на една везна с гореизброените. 

Та, след всичко написано разбрахте ли защо Левски не трябва повече да е полигон за експерименти?

Източник: LAP.bg