Феновете на Левски са недоволни от решенията на новия собственик Спас Русев. Бизнесменът подмени целия УС на „сините” и извади оттам фенските организации Тръст „Синя България”, НКП и „Сини сърца”.
Председателят на тръста Илия Козарев разкри, че са поискали спеша на среща със собственика на Левски.
„Новият собственик направи промени в УС, без да ни каже нищо. Явно изобщо не ни брои за живи. Нито нас, нито НКП. Можеше да ни съберат членовете на УС, да ни запознаят с новите хора и да кажат какви са плановете за бъдещето. Те ни ги показаха новите имена, но толкова”.
„Диана Иванова е юрист-консулт, а изведнъж я правят изпълнителен директор. На Левски не му трябва такъв тип директор, а мениджър, който разбира от маркетинг. Най-малко Диана Иванова е подходяща за изпълнителен директор. Не сме доволни от това, което се случва в Левски”, заяви Козарев пред „7 дни спорт”.
„Написахме писмо и поискахме среща с Надзорния съвет. Този отбор не е на Спас Русев, а на феновете. Нека го разбере това. Ние не искаме да правим скандали, защото отборът върви. Искаме да видим стратегия за развитие на Левски за следващите 5-10 години. Ще изчакаме срещата с г-н Русев. Един месец го оставихме на спокойствие, въпреки че тръгна с издънка на общото събрание. Имаше време да се ориентира в обстановката. Очаквахме той сам да потърси среща с НКП, но такава нямаше. Явно той смята, че Левски няма фенове”, допълни шефът на „Синя България”.
„Левски беше добре при Чорни, Грашнов и Батко, но тях вече ги няма. Утре като го няма и Русев, къде отива любимият ни клуб? Левси не трябва да се управлява от един човек. Ние държим да управляваме и да сме в УС. Искаме да видим, че клубът не се източва и се ръководи правилно. Не може да дойде някой и да си прави каквото иска с него. Това не е мое лично мнение, а на целия УС на тръст „Синя България”.
пиргос
на 29.09.2016 в 16:58:32 #30Коя е тяхната кауза,нали си правят ЦСКА Септемврийско знаме за тази цел
Ти сериозно ли мислиш че някой се е интересувал от футбол през 1946-47
Национализират се предприятия,земята вземата,тоя за Левски мислили мандраджийте
german
на 29.09.2016 в 16:50:43 #29...някоя уводна статия в Работническо дело... ============================================ "Докога ще търпим недъзите в българския футбол"
пиргос
на 29.09.2016 в 16:47:27 #28Политизирането на футбола едно време е било някоя уводна статия в Работническо дело,обаждания до АФД Сливен-Тракия-Черно море,кой да прилапа талантлив войник,кой да се уреди с пагон и заплата в МВР или БНА,игри между деятели на БКП на областно ниво и т.н-детски игри и закачки в сравнение с днес
пиргос
на 29.09.2016 в 16:43:08 #27А , аз мисля , че ти бъркаш . ФК "Левски" от 47-ма насам е контролиран клуб и играе ролята на изпускателен клапан
Или нямаш представа от футбола преди 10.11.89 или много четеш
Изпускателен клапан
Футбола преди 40 години е бил по-скоро спорт в чистия му вид/в сравнение със сега/от колкото политически инструмент,верно на Световни и Олимпиади сме скачали за честта на БКП примерно,но в никакъв случай не е политизиран футбол марка ГЕРБ като сега
:
: Най-малко тогавашните средства за информация не са били така мощни и изпиващи мозъци
А и е нелепо да се създават митове за некви нелегални и митични борци срещу режима,дето протестирали чрез Левски-Спартак примерно
Видите ли народа се бунтува и БКП нарежда титла за Левски след 5 поредни на ЦСКА
german
на 29.09.2016 в 16:37:28 #26...опустошавайки честта и достойството на нашия клуб... ====================================================== стрейнджър, ганчев просто се изпика на ковчега
преди него кой ли не се упражнява да реже живо месо от ЦСКА - михов, пенев, божков, лупи, "титаните"
, пак лупи ...
haiasko
на 29.09.2016 в 16:16:48 #25Славянин, ами нормално е повечето неща да се обясняват с ДС и бившата номенклатура. Сигурно поне 80% от маститите бг бизнесмени са свързани именно с ДС и с комунистическата номенклатура. Останалите 20% или не са в Бг, или са успели въпреки тях.
german
на 29.09.2016 в 16:04:29 #24...За мен е почти сигуно , че Левски с Партак ще фалира... ======================================================= стрейджър, мисля че бъркаш
от 20-ина гонини насам "левски" е избран да символизира българския спорт/ в частност - футбол/
друг е въпросът, че все не успяват завалийките
лудогорец са симпатяги, имат успехи, но никога няма да се радват на такава известност, ами едно 20к градче представляват
german
на 29.09.2016 в 15:53:06 #23...случайно, се запознава с шефовете на Моторола... ==================================================== дивижън, излиза така, че бай спас е прее
л варна, защото първите намерения на моторола бяха да произвеждат компоненти за своите продукти в радиозавода
/предприятие от ВПК с доста модерно за времето си оборудване/
:
тимаджиите тогава току що бяха сложили ръка на завода, в преговорите /в дом 5 на слънчев ден/ участваше един близък мой приятел, а валерия превеждаше от/на френски понеже един от "шефовете" беше французин
haiasko
на 29.09.2016 в 15:45:32 #22....всъщност, тук връщам малко назад, 91-ва година. Когато отидох в Лондон, посланик Станчов тогава ме запозна с Кирил и Константин.
Баси, аз 2 пъти съм бил в Лондон, пък досега посланикът с никой не ме е запознал
german
на 29.09.2016 в 15:32:14 #2126. олеГ, чета го често, умерени жълтини /нЕма как - продават/, има интересни рубрики, анализи
е, конкретната статия, защитава интереса на косарев, ама нека да чуем и друго мнение по сделката на века
haiasko
на 29.09.2016 в 15:25:06 #20И кои са по-точно фактите
Някакво смешно интервю на самия Русев ли
kristin-tzekova
на 29.09.2016 в 15:21:10 #19ДС винаги е в сянка. Как така ще се дават обяснения на някакви лепилари и мангали
Ветеран
на 29.09.2016 в 15:18:07 #18Да не си изповедник на Русев, че да ти дава точна информация? Всеки има право да си мисли, каквото поиска и да вярва в каквото поиска. Фактите, обаче, не могат да се пренебрегват. Спас Русев не е бил шофьор (което само по себе си не е осъдително) и никога не е работил в УБО.
Chaim_Weizmann
на 29.09.2016 в 15:14:24 #17Герман, руски викаш е сайта, а? И сериозен? Germany IP: 5.9.23.242 Domain: mosmonitor.ru Domain details: Alexa ranking: 259,012 Quantcast ranking: n/a WOT reputation: not ranked Pagerank: 3
german
на 29.09.2016 в 15:05:46 #16който разбира руски и се интересува от играта - бтк/виваком/левски
да прочете от линка по-долу:
http://mosmonitor.ru/articles/rights/50_mln_dlya_bolgarskogo_premera
п.п. "мосмонитор" е сериозно издание
haiasko
на 29.09.2016 в 15:05:22 #15Ветеран, направо се просълзих от това интервю
Човечецът е бил един романтик, който отива ей така в Лондон, обажда му се посланикът и го запознава с царската рода. И нито грам информация как е направил първия милион, айде поне първите 100 бона
Сигурно е продавал касети на Пикадили
Chaim_Weizmann
на 29.09.2016 в 14:57:32 #14Кървавата мивка, по жалък от теб едва ли има
Ветеран
на 29.09.2016 в 14:34:04 #13Спас Русев никога не е бил шофьор и никога не е работил в УБО. Един разговор със Спас Русев за раждането на мечтите и осъществяването им. И нещата, които се случват междувременно Наричат Спас Русев „сив кардинал”, но веднъж в Бевърли Хилс Джеси Джаксън се обръща към него с „ваше величество”. Едното е заради приликата му с испанския крал, другото се дължи на познанството му с българския цар. Пред името му в лондонската Serpentinе Gallery стои титлата „сър”. В родното интернет пространство е титулуван „шофьор на УБО”. „Понякога си мисля не за това, което е написано, а за хората, които са го написали. Каква е мотивацията, кое е вдъхновението да се съчиняват такива абсурдни неща” – казва Русев, докато ме посреща в антрето си, заедно с двуметров Mr. Brainwash и ме превежда в своя свят. Стените са изпълнени с картини на автори, чиито имена са свещени в пантеона на галеристите; за естетическите агностици естествено не означават нищо. Сядаме в подножието на огромна цветна скица на инсталацията Surrounded Islands на Кристо и Жан-Клод. Отсреща е портретът, подарен за 60-тата годишнина на домакина от един от най-известните и търсени живи художници и личен негов приятел – Зенг Фанжи. Рисуван е не в натура, а от фотография на Ани Лийбовиц. За чужденците Русев е покровител на съвременното изкуство. За сънародниците си - заложник на изкуственото минало. Особен е този преход в отношението. „Хората вече продават парцели на други планети, изследват възможности за живот и допълнителни ресурси, а ние все още обсъждаме имало ли е преход, завършил ли е той, какъв е резултатът.” Уви, и този разговор няма да бъде за меценатство, картини и тенденции, а ще включва бивши премиери, яхтени срещи и клюки. Появата на Джагър, Стинг и Мейлър ще е по-случайна от тази на Доктора. Преходът между световете ще е подчинен на съмнението, единствената непреходна величина, която познаваме. Според вас какво се случи с прехода? - Аз винаги съм искал да бъда гражданин на света. И от тази гледна точка преходът за мен е приключил. Смятам, че съм гражданин на света. Чувствам се еднакво комфортно и в Ню Йорк, и в Буенос Айрес, и в Париж, и в Лондон, и тук. За мен това беше преходът – възможността да избираш твоето място и къде да живееш. Ражда ли се човек гражданин на света или придобива това усещане? - Трябва да го искаш, при това много. В онези години, в които имаше ограничение в пътуването, си имах дрийм дестинейшън, където в момент на медитиране, се отнасях в този свят. Това винаги е било Англия, Лондон, най-вече под влияние на музиката. Затова през 91-ва, когато най-после отидох в Англия, не изпитах и капка носталгия; смятах, че съм си вкъщи. Това винаги е била моята мечта – да бъда там. Не може да се родиш гражданин на света, може да имаш желанието вътре в теб, но е процес на опознаване на света, в който или го възприемаш, или не. Разбира се и светът трябва да те приеме. Това е взаимен процес. В известен смисъл също преход, само че личен. - Личен преход, да. Но трябва вътрешно да си готов за това. Как се случи вашият личен преход? Разкажете ми тази история, около която има толкова спекулации. - Има няколко тотално абсурдни неща, които никога не съм обсъждал и не съм коментирал. Като започнеш – Държавна сигурност, БКП, техническо разузнаване, шофьор в УБО... Това наистина е нелепо. Никога не съм бил, ама никога. Шофирате ли? - Книжка взех 88-ма година, няколко месеца преди да се случи промяната. Обаче шофьор не съм бил, никога не съм карал Стоян Марков. Познавате ли го? - Изобщо не го познавам. Абсурд е да познавам такива хора. Години по-късно, след като Милен Велчев стана министър на финансите, веднъж в Радисън, хотела ми, ми каза – ела да те запозная с човека, когото си возил години наред. Така за първи път видях Стоян Марков. Другата спекулация е с Агенцията за чуждестранна помощ. Искам да е ясно – първо, никога не е имало каквото и да е разследване срещу мен; никога. Нито следствие или каквото и да е. Второ – в агенцията съм работил от 1-ви март 1991, до 1-ви ноември, когато вече бях в Лондон. Пет-шест месеца, това е целият действителен период. Ако някой смята, че за пет-шест месеца можеш да отидеш и ще направиш милиони, много се заблуждава. Е, това според мнозина е българската мечта... - После има и нещо друго. Малко даже е скучно: след 25 години ти обсъждаш и подлагаш на диспут прехода. Връщаме се сега в 91-ва. Министър-председател Луканов, президент Желю Желев. Създава се Агенция за чуждестранна помощ; няма такъв аналог. В цялото СДС няма хора с опит в тези структури. А ти правиш нещо с революционен ентусиазъм. Смяташ ли, че ще е перфектно? Ами не, няма да е. То това е част от прехода. Дали са допускани някакви грешки? Допускани са, разбира се. Може би и до ден днешен по света не съществува благотворителна организация, колкото и прозрачна да е дейността й, около която да не съществува момент на дискусия. Наскоро и в Англия беше поставено под въпрос едно голямо чарити. Но тук... Тук обаче се провижда дългата ръка на системата. Дали ще я наричаме Държавна сигурност или с друго име – все тая. Ние сме убедени, че по време на прехода тя контролира всичко. - Нямам и идея за Държавна сигурност. В младежките ми години работех в Дирекция Музика и адски много си обичах работата. Моят, и това всички музиканти го знаят, най-близък приятел в онези години беше Жоро Минчев. Бяхме постоянно заедно, аз съм живял в тях. Хората с които сме израснали – Кирчо Маричков, Косьо Марков, Петко Петков... Офисът на Дирекция Музика беше на Бенковска, срещу зала България и вечерно време, ако някой чуеше нещо по Свободна Европа или по ВВС Лондон, сутрин идва, вика ме и започваме тихичко да си го говорим. Музиката е било нещото, от което наистина сме се интересували. Тези структури... тогава трябваше да организираме един концерт за българските работници в Коми. Щяхме да отидем с Трамвай №5 - аз и Милена, но мен не ме пуснаха. Не можех да пътувам. Защо – нямам никаква представа. Докато сме на темата с Дирекция Музика – има един термин: музиковедите със значките, ченгетата, назначавани да следят този канал за чуждестранна диверсия. Имате ли сблъсък с такива? - Имаше си служител по линия на МВР, не съм знаел кой отдел точно, знаех го по физиономия, който всеки път, като имахме голям концерт, ако е голяма група отвън, ще дойде да се информира как вървят нещата, но не е говорил с мен в детайли. Аз съм бил един от организаторите. Много си обичах работата и даже – тук един любопитен факт – ние имахме наша собствена печатница Дирекция Музика и плакатът за първия митинг на Александър Невски аз го отпечатах. И след това, понеже Леа Коен и Петьо Ступел много ме харесваха и ме помолиха да отида в Софийски музикални седмици. Работих при тях през следващите няколко години; и с Леа сме направили много от следващите плакати - покрай изборите, митинги... Романтични времена ли бяха за вас? - Да, бяха романтични... Питам, защото един от намеците, включително и покрай вас, е, че докато за едни е било романтика, за други е било използване на възможности. - Не, категорично не. Аз съм много емоционално и естетически задвижван човек. Искам да бъда част от историята и не ме интересува материалната част. Хубаво е човек да се развива и в тази насока, но това не ми е било водещото. Същата мотивация имах и с Царя. Защото това е исторически шанс. Берлинската стена пада един път. Смяната на строя тук става веднъж и аз бях там; бях част от този процес. Ако тогава исках да стана депутат, щях да съм станал. Ама, никога не съм имал това желание. Когато се върна Царя – също. Смятам, че връщането на един цар, който да стане министър-председател – това няма аналог в световен мащаб. И аз бях там и бях основна движеща фигура. Може би можех да стана каквото поискам... Кое е върхът в това, което бихте искали? Министър? - Никога, никога не бих го поискал. За нищо на света не бих пожертвал свободата си. А какво разбирам под свобода – да пътувам свободно, да нямам ограничения да се срещам с когото си искам. И когато казах – имаше такъв въпрос и пак спекулация – че мога да се обадя на всеки един политик, те го разбраха по друг начин. Мога да се обадя по две причини – първо, защото Vivacom предоставя такава възможност и второ – по никакъв начин не съм се облагодетелствал от този преход. С всичкото това внимание, което ми приписват, се оптиват да ми изградят профила на някакъв олигарх. А аз не съм. Кои са олигарсите? Първият беше Илия Павлов; няма да казвам КОЙ е последният. Нищо не съм взел от този преход. Нямам нито банка, нито предприятия. Нямам икономическо влияние... Необходимо ли е да убеждавате някого? Оставам с впечатлението, че в това интервю убеждаваме някого, че нещо е не е така, докато той е сигурен, че е. - Ако се върнем към това, че за мен преходът е да стана гражданин на света, моята скромна персона се възприема в рамките на света, не в рамките на страната, в която съм. Няма смисъл да убеждавам или да се оправдавам, да казвам кой и какво съм, защото на друго място, други хора по категоричен начин са ме оценили. Не чувствам тази потребност. Ако живеех в малкото затворено общество тук – може би да, щях да изпитвам нуждата да се обяснявам и оправдавам. По-скоро се опитвам да си представя кои са тези хора, които сядат и написват с чиста съвест „шофьор на УБО” с ясното съзнание, че пишат лъжа. Цитират се някакви източници... - Да де, достоверен източник; тази форма на анонимност ни е позната. Моят син е на десет години и мечтата му е – съвсем сериозно – да стане олигарх: да бъде богат и да не му се налага да работи. Забеляза ме, че чета статия за вас, в която ви наричат „олигарх” и „сив кардинал”, та ме помоли от негово име да ви задам въпроса - как се става олигарх? Та как се става олигарх, г-н Русев, обяснено за десетгодишни? То част от обществото ни така или иначе не отлепя от тази възраст. - Мога да кажа как не се става (смее се). Може би олигарси има само в Русия, защото там мащабите са такива; олигархът е нещо значително. Спомням си – това е нещо любопитно, макар малко да се отклонявам от темата – веднъж, когато имало протест на Александър Невски и жена ми и Ник Фоукс (близък семеен приятел, писател, редактор във Vanity Fair, Financial Times и GQ) били с джипката ни и минали през площада. Гневните протестиращи започнали да удрят по колата и да викат: олигарси, буржоа. Няма такава комбинация... Гражданино олигарх; звучи доста руски, факт... - Сигурно съм имал възможност да стана олигарх. Но, за да станеш олигарх, това вече зависи от твоите вътрешни нужди и ценности. Олигархът ходи с бодигардове... Вие имате ли? - Не, нямам и никога не съм имал. Това е част от лишаването от моята свобода; никога не бих я изоставил. Олигархът е човек, който трябва да се съобразява с хиляди неща. Хем е богат, хем живее бедно, крие се някъде да не го видят колко има. Аз енджойвам живота. Ако не мога да го енджойвам, за какво са ми тези пари? И затова казвам, че мога да се обадя на всеки един министър и политик; причината е много проста: нямам угризения - защо да не го направя? А те се виждат с мен, защото всеки един от тях е проверил и знае, че няма от какво да се притеснява. Сега чета една книга за Куба и мафията там през 60-те години (Havana Nocturne от T.J. English). Точно за прехода им. За Лански, който е бил финансовият им мозък. Тук може би правя референция към Иван Тодоров – Доктора. Ами, това са хора, част от нашия пейзаж. Не аз съм ги създал, не съм част от техния бизнес. Лански е контактувал и с хора като Кенеди, но това не прави Кенеди лошо семейство... Е, в очите на някои може и да е повод за упреци... - Може и да е, но това нито го прави по-лош президент, нито пък принизява семейството му. Това е нашето общество, този е кръгът, част от обогатяването, ако щеш. Ето, и настоящият премиер се е срещал с най-разнообразни персонажи, но това не се отразява на позицията или качествата му. Споменахте за Доктора, правим преход значи към онази среща, на яхтата. Как се случи тя тогава? - Ама ако кажа и това, никой няма да повярва. Това беше чиста случайност, чиста случайност... Долавям ли съжаление в гласа ви? Бихте ли върнали назад нещата, ако знаехте какво ще последва? - Не. Не, защото си прекарахме страхотно и беше фън - много се забавлявахме. И нямам и представа защо това се случи, нито имам представа кой е направил тези снимки. Единственото, което съм чувствал тогава, са страхотни угризения, че може би се проваля кариерата на момчетата – на Милен, на Пламен, и на Миро Севлиевски, защото те бяха млади, тъкмо влизаха в политиката. А в един момент нещата излизаха извън контрол. А то нямаше абсолютно нищо. Това беше една планирана среща между нас със случайно появяване от страна на Иван Тодоров; нямаше нищо общо с компанията. Колкото до Пламен и другите – те даже нямаха идея кой е той. Вие имахте ли? Познавахте ли го? - Аз да, но те нямаха и идея кой е. Откъде го познавахте? Как бихте го определили, какъв беше Доктора по онова време? - В онези години моя е идеята за икономическия екип. След като Царят се върна, аз му дадох идеята да върне младите момчета. Преди това не съм познавал Милен. Моето предложение към Царя беше чисто принципно, защо да не се опита да мотивира млади и образовани хора да се приберат. Но нито не съм познавал нито един от тях, нито един. Когато те влязоха в парламента и съответно отидоха в правителството, всички мислеха, че това е предварително организирано, ето, сега започва голямото крадене, Сивия кардинал... И тук започна голямото търсене. Всеки искаше контакти с мен, защото смяташе, че аз решавам всичко. Консолиери един вид... - Това е. Доктора по онова време живееше там, а Монако е колкото площада Александър Невски, като се разходиш два пъти и те виждат. Какво е правил той, аз малко знам. Аз по-скоро знам какво правеше жена му, те имаха магазин за часовници тук, това е всичко, което знаех. С цигари ли се е занимавал, с дрога ли – нямам идея, никога не съм бил част от това... Не ви ли притеснява да не знаете нещо за някого? Така може да бъде ограничена свободата ви. Ето, вече ви свързват и това ще ви тежи винаги. - Е да де, но аз никога не съм бил близък приятел с него. Много хора са търсели контакти с мен и аз мога да кажа кои са ми приятели и кои не. Това просто се преекспонира прекалено много. А откога познавате Царя? Каква е историята на вашата връзка? - А, Царят го познавам може би от 93-та, 94-та година. Жоро Марков ми звънна веднъж.. Конституционният съдия? - ... да, че идва в Лондон с Ошанов (Асен Ошанов, наричан още „царския адвокат”, главен координатор на завръщането на Симеон Сакскобургготски) и че ще... всъщност, тук връщам малко назад, 91-ва година. Когато отидох в Лондон, посланик Станчов тогава ме запозна с Кирил и Константин. С тях и Розарио се познаваме и сме в доста добри отношения. 93-та, 94-та Жоро и Ошанов бяха в Лондон и подготвяха връщането на Царя. Тогава им дадох една идея. Щеше да има приятелски мач - България-Англия. По това време много българи пътуваха, организираха се заради мача. И тогава казвам – абе, дайте да поканим Царя да дойде на мача, да го миксваме с българите, да видим каква ще е реакцията. Защото ние може да си мислим, че е голяма работа, но не знаем как ще реагират в България. На тях много им хареса тази идея. Поканихме го на мача. Преди това, в хотела, където бяха отседнали българите, направихме коктейл, тогава си спомням, че се появи Жорж Ганчев. Той каза: дон Симеон, а Царят му каза: голям българин; Жорж помисли, че е голяма работа, а той имаше предвид, че е висок. Това беше преди мача. Та от Уембли, от там го познавам. А кога се запознахте с настоящия министър-председател? В качеството му на бодигард ли? - Ами да, така беше. Позволих си по-рано едно обобщение, че вероятно „българската мечта” е някой да хване добра службица за няколко месеца и да се облагодетелства. Казахте ми, че вашата мечта е по-различна. Как се случи вашето забогатяване тогава? - Може би България е единствената страна, в която на успяването се гледа с лошо око. Винаги трябва да има нещо съмнително. То не може да стане просто така. Смисълът на промяната е точно в това – да се промени начинът на живот. Ако погледнем възможностите, които съм имал и през които съм минал, и това, което имам сега, не съм богат човек. Моето богатство се изразява в други ценности, не в материални. Няколко са ключовите неща. Първото е, че Иван Станчов ме покани 91-ва година, когато тук започна разцеплението на СДС и започна доста некоректна конкуренция между тях. Той беше инициаторът и каза: по-добре е да дойдеш в Англия, да изучиш как функционира западното общество. От това България ще има повече нужда, отколкото да седиш тук и да си част от статуквото. Това беше първото. Второто – ние отидохме със съпругата ми за три месеца, а останахме доста по-дълго. Запознах се с един човек – Искандер Малеки, за когото също се пишат легенди, пък той не е такъв... Човек, който все още имал достъп до сметките на иранския шах... - Нищо подобно. Но така или иначе човек, от когото много неща научих. Третият повратен момент е – точно там, в Лондон, се срещнах с Motorola, които докарах в България. Те бяха причината за създаването на Telelink. Това са решаващите моменти за по-сериозното забогатяване. В останалото – правиш някакъв бизнес, поддържаш някакъв стандарт на живот. Успявате ли да пазите хигиена на образа си? Твърде много хора май се опитват да контактуват с вас? - Успявам, но по много груб начин. Не си вдигам телефона. Не се срещам с никого. Много по-предпазлив съм, отколкото преди. Много по-селективен. Как определяте това, което се случи? Урок? - Да, човек трупа някакъв житейски опит. Кое е най-сериозното ви опасение? Страх може би е силна дума, но опасение. Притеснявате ли се например, че не сте разбран правилно? - Какво значи да те разберат правилно? Дори визионер като Стив Джобс в началото не е бил разбиран, нито пък Марк Зукърбърг. Знаете през какво са минавали. Не се сравнявам с тях, казвам само, че дори най-прогресивните хора са противоречиви, какво остава за мен. Просто трябва време, за да бъдат оценени обективно нещата. Смятам, колкото и нескромно да звучи, че съм свършил повече работа за България, отколкото един външен министър. Защото в работата на външния министър има много протоколни думи и изрази, които нищо не значат, докато аз знам какво съм направил чрез моето присъствие в определени кръгове и среди, така че дали един ден това ще се или няма да се разбере– не знам, но имам лична удовлетвореност от това, което съм направил; искам да бъда и пример за моите деца, за семейството, а със сигурност няма да бъда разбран от много хора. Това малко или много налива вода в мелницата на онези, които твърдят, че нещата се случват другаде, а протоколното дърдорене ги скрива. Истинските роли остават в сянка. Изкушавате ли се да разкажете историята на прехода през вашия поглед? - Мемоари? Мемоарите са нещо, което много хора се изкушават да направят. Нямам представа кой би се интересувал да го чете това, въпреки че смятам, че в живота ми са се случили много интересни неща. Кое е най-ценното ви познанство? Джагър? Царя? - Съпругата ми. Тя знае ли го? - Би трябвало да го знае. Тази година правим 35 години, откакто сме женени. Как гледа тя на нещата, които се случват около вас? - Тя е много търпелива с мен. Винаги ми е давала възможност да пътувам и да правя това, което искам. Много държа на семейството, така съм възпитан, за мен това е изключително важно. Тя е доста по-емоционална от мен. Аз отминавам нещата с мълчание; тя винаги се възмущава – не, това не трябва да го оставяш така, трябва да отговориш. Тя е моята муза в живота. Ако нещо съм постигнал, ако имам някаква мотивация, то това е тя. Второто място за кого е? - Не бих искал да правя класация. Не мога да не спомена обаче Фабиен Фринс. Той изигра доста важна роля за мен. Както казах, ние сме естетически задвижвани хора, обичаме да сме обградени с красиви неща. Той беше човекът, който ме въведе в съвременното изкуство; първият ми учител. Показа ми кое какво е, каква е разликата между съвременно и модерно, което е първата очевидна грешка, която много хора правят. Оттам нататък, сред приятелите ми, ценните познанства са може би Лари Шилър и Норман Мейлър. Аз, вероятно знаете, съм чейрмен на фондацията на Норман Мейлър. Не статутът е важен, а обогатяването. За мен богатството, това винаги съм го казвал, са не числата в спестовната ти книжка, а имената в телефонния ти указател. Хората, на които мога да се обадя, да споделя с тях и да прекарам време. Вие очевидно сте човек, успял да осъществи голяма част от мечтите си. За какво мечтаете в момента? - Преди време гледах една реч на Стинг в TED. И той обясняваше изчерпването на творческия капацитет с годините – защо правиш страхотни хитове на 20 години и на 30, а не ги правиш на 60. Защото ти всъщност споделяш своите емоции. В един момент ти си споделил всичко. На 61 години не знам дали са мечти или какво остана още да свърша, нещата стават малко по-практични. По-скоро правиш анализ дали си реализирал своите мечти и какво ти остава още. Какво остава да свършиш – не звучи ли малко меланхолично? - Не, аз имам предвид друго. На 60 години времето за корекция е много по-малко, отколкото на 20. На 20 години можеш да си позволиш по-агресивен подход, докато на 60 трябва да си по-внимателен и няма да имаш възможност сбъркаш ли, да го поправиш. Агресивен ли беше в мечтите си 20-годишният Спас? - 20-годишният Спас не е сбъркал в мечтите си. Аз не съжалявам за това, което се е случило досега. Разбира се, когато се върна назад, бих доизпипал много неща, но имам прекрасно семейство, безброй приятели, занимавам се с неща, които харесвам. Както беше казал Конфуций, ако намериш работа, която обичаш, няма да има нужда да работиш и един ден. Аз това правя. Как искате да ви запомнят? Какъв завет искате да оставите? - Заветът е на втория или третия ред на Serpentinе Gallery в Лондон, където е моето име и това на съпругата ми. Там са реалните неща. Или Norman Mailer Fondation в Ню Йорк. Това се е случило, то е факт. При това в една доста по компетативна среда, при действаща демокрация и пълна прозрачност. Това е заветът. С това хората ще ме запомнят. Не съм убеден как ще ме запомнят хората тук. Тези, които ме познават по-добре, ще ме запомнят такъв, какъвто съм. От тази гледна точка, тук се чувствам доста самотен. Споменахте Джобс и Зукърбърг, нарекохте ги противоречиви. Вие противоречива личност ли сте? - В душата си съм много принципен и праволинеен. По начина, по който ме презентират в България, съм много противоречива. Но тук всичко поставяме на съмнение.
Ветеран
на 29.09.2016 в 14:32:27 #12Спас Русев никога не е бил шофьор и никога не е работил в УБО.
hufu
на 29.09.2016 в 14:31:26 #11Пиргосче, баш шефчето беше отсвирило Домуса и на официалния прием на октопод в ресторанта на домуса , бяха отишли масажисти и други такива
А на стадиона , само 25 хиляди НЕпродадени места са останали, добре че никой вече не смее да попита Домуса , защо е имало празни места