Левски отстрани ФК Баку и си осигури участие поне в групите на Лига Европа, или иначе казано - до Нова година. Това си е направо епохален успех, съпоставен на невероятно тежките отпадания от Тампере, БАТЕ и Жилина.

"Сините" си върнаха евросамочуствието, след като почти сигурно ще играят най-дълго в Европа от българските отбори. Едно ново влизане в групите на най-комерсиалния турнир Шампионската лига пък ще хвърли шампионите в съвсем нова орбита - както финансова, така и чисто футболна.

Именно заради всичко това отстраняването на Баку е нещо голямо и е обяснима огромната еуфория, в която изпадна "синя" България. Левски отново се легитимира в Европа. А потенциалът на шампионите наистина е голям.

В защита нещата изглеждат прекрасни на този етап. Левски разполага с най-добрия бранител у нас - Юсеф Рабе, с опитния и сърцат Топузаков, с младия и надежден Генев, с класни крайни бранители като Вагнер, Минев и Живко Миланов. На вратата е Гошо Петков и всичко е налице - Левски няма допуснат гол в официален мач от началото на сезона, което си е добро постижение.

В халфовата линия големият проблем е отсъствието на Владо Гаджев, но пък Ратко Достанич разполага с Дарко Тасевски, Седрик Бардон, Георги Сърмов и новопривлеченият Саша Симонович.

В България просто няма по-класна средна линия

В атака Георги Христов започва да се превръща в лидер и основен реализатор. Христо Йовов отново показа, че е играч за големи мачове, Жо и Зе са постоянна величина. Чака се и силно включване на Ортега.

Всичко това показва огромен футболен материал за работа на стадион "Георги Аспарухов". Досега обаче в последната година просто хората, които работеха с него, не успяваха да го използват по най-добрия начин. Наблюдавахме епизодични избухвания на отделни единици и никакъв помен от отборна игра.

В сряда вечер на стадион "Георги Аспарухов" видяхме един нов Левски. Един Левски, за който играеха всички. Помагаха си на терена, бориха се с огромен хъс и спортна злоба. Много пресилено би било ако се каже, че "сините" са играли прекрасно. Имат още доста работа и трески за дялане в представянето си, но въпреки това видяхме и доста добри неща.

Освен прекрасната защита, за която споменахме, вече трети мач на Ратко Достанич начело на тима впечатление прави и непрестанната преса. Тя доста смущава съперника и помага на "сините" лесно да отнемат топката. Включванията на крайните бранители в атаките отново станаха нещо нормално, докато в последната година почти бяха забравени.

А играчи като Бардон и Тасевски няма как да не дават класа в средата на терена. Последният за пореден път доказа, че е един от най-класните играчи у нас. Влизането му обърна мача.

Тасевски показа и голямо "синьо" сърце

Той демонстрира характер и хъс, какъвто малко чужденци, пък били те и от съседна Македония, имат.

Новият наставник на Левски Ратко Достанич също заслужава добри думи. Той остана малко в сянката на своите играчи при успехите за Суперкупата и елиминирането на Баку. Но заслугата му е основна, колкото и да я отрича самият той.

Левски за пръв път от около година - година и половина изглеждаше прекрасно подреден тактически отбор, който знае за какво е излязъл на терена. А самият сърбин не се уплаши от дъжда и като истински диригент пробваше да направлява играта на отбора си край тъч линията.

Иначе в предните години видяхме на три пъти същия филм, но с друг финал. Огромно напрежение и очаквания, под които Левски се пречупва и губи кога нещастно, кога закономерно.

И накрая едно голямо на "синята" публика. Тя не бе чак толкова много в сряда вечер. Можеше "Герена" да се напълни наистина до козирката. Нямаше скъпи хореографии и пироефекти. Имаше обаче публика, която беше едно цяло с отбора си. Нямаше обиди към никого от отбора или ръководството. Дори Христо Йовов, който започна леко по-сковано мача, не бе критикуван този път и той съответно се отблагодари както само той може - с важен гол в невероятно решаващ момент.

Шампионската обиколка на пистата на "Герена", поведена от Елин Топузаков, напомни за добрите стари времена. За пръв път от доста време този Левски стопли сърцата на "синя" България. Сега всички са притихнали в очакване на следващия съперник и евентуалното влизане в Шампионска лига. Дори това да не стане, няма да е провал за Левски.

Този отбор си върна обичта на хората, което е най-важно. А в чисто футболен план "сините" и да не успеят да се доберат до заветната цел Шампионска лига, то поне могат да излязат от групите на Лига Европа. Класата задължава подобно постижение.