Треньорът на дублиращия тим на Левски Елин Топузаков беше гост в подкаста на Gerena.bg - "Пожелахте да говори". Бившият капитан на сините коментира представянето на първия отбор и сподели мнението си по горещите теми на "Герена". Той се върна години назад, когато бе един от емблематичните футболисти по времето на първия престой на треньора Станимир Стоилов в Левски.
Г-н Топузаков, спомняте ли си първия мач, който изиграхте с екипа на Левски?
- Първият ми официален мач бе на стадион "Васил Левски", защото тогава "Герена" бе в ремонт. Това се случи през март 1997 година. Валеше много сняг, а противникът беше Етър. Мисля, че водехме с 2:0 и влязох в последните десет минути. Минаха като един миг, докато тичах напред-назад, за да покажа цялата си енергия и амбиция. Идването ми в Левски беше сбъдната мечта. Дядо ми беше фен на сините и той ме запали.
Как се случи така, че подписахте договор с Левски през 1995 година за срок от 5,5 години?
- Когато пристигнах, бях като в пробен период и ме извикаха Томас Лафчис и Андрей Желязков, за да ми предложат договор. Тогава на листа имаше само срока от 5,5 години - нито имаше заплата, нито премии, нито квартира. Но сбъдвах мечтата си и подписах, без да се замислям.
Тежи ли капитанската лента на Левски? Важи ли сега за Пламен Андреев?
- Не. Според мен тя не може да те направи нито по-добър, нито по-слаб футболист. Да, отговорност е и си начело на отбора, който извеждаш на терена, и си пример за всички останали с хъс, енергия, дори понякога с по-остри думи, да ги поощряваш. Никога не съм мислел за лентата на ръката ми и не ми е било самоцел. Изконно право е треньорът да определя кой ще е капитан. Станимир Стоилов си е извоювал в пъти това нещо. Тримата вратари са българи и който застане на вратата, се знае, че ще е капитан. Не мисля, че лентата тежи на Пламен. Може да има грешки, но той е изключително млад вратар. Този пост е много специфичен. Не трябва да го сочим с пръст. Когато отборът губи, всички са виновни. Вече много отбори хвърлят око към Пламен Андреев и виждат перспектива в него. Има добро бъдеще.
На какво се дължи миникризата, в която навлезе Левски през този сезон?
- Ежедневно сме в тясна връзка със Станимир Стоилов, защото водя втория отбор и обменяме кадри. Обсъждаме политиката с подрастващите. Някои от тях вече са постоянна част от първия отбор. Сухата статистика е такава, но смея да твърдя, че в тези осем мача без победа като облик и представяне трябваше да спечелим 4-5 от тях. Понякога във футбола няма логика. Като стил и начин на игра Левски доминираше. Може би след 3 или 4 неуспеха се загуби увереността в играчите. Тежеше им психически, че не можеха да вземат победа.
Тежи ли на феновете голямата пауза без спечелена титла?
- Със сигурност тежи. Спечелването на купата през миналата година зарадва много левскари. Но всичко си има причини. Когато къщичката ти не е подредена, да не се връщам към думите на Станимир Стоилов, и всичко се е правело на парче в последните години, няма как изведнъж да се завърнеш като феникс от пепелта. Всичко си има следствие във футбола. Не само като управление, текучество на футболисти и сменяне на клубната политика. Много обстоятелства се струпаха.
Как си обяснявате многото пропуски от бялата точка през този сезон? Ако Кордоба бе вкарал срещу Лудогорец, можеше ли Левски да продължи напред?
- Трудно е да се отговори на този въпрос. Виждате и какви големи голмайстори пропуснаха дузпи на световното. Със сигурност при изпълнението участват и психиката, и моментното майсторство. Както обичат да казват клиширано - вратарят не спасява дузпата, а изпълнителят я изпуска. Много е важно не само да тренираш, а и психиката и спокойствието. Лошо е, че се събраха толкова пропуски за Левски, защото костваха на тима класирания в турнирите и точки. Ако Кордоба бе вкарал, сините изравняваха и мачът влизаше в продължения. В момента можем само да гадаем.
Може ли Левски да се върне по-силен през пролетта?
- Убеден съм в това. Миналата година, както каза Станимир Стоилов, бе неспецифична. Имаше много кратка пауза. Тренирахме паралелно с първия отбор и реално почивахме три дни. От януари се започна маратон до края на тази година. Нямаха възможност играчите да заредят батериите. Не успяха да завършат сезона положително, както им се искаше. Но сега с тази подготовка, която ще направи Станимир Стоилов, съм убеден, че Левски ще изглежда със сигурност по-добре. Това го видяхме през миналата пролет. Надявам се, че ще се повтори. Треньорът знае как да го постигне.
Какво сте научили от Люпко Петрович и Станимир Стоилов за треньорството?
- Много неща научих и от двамата. Люпко Петрович е страхотен мотиватор. Имаше един период, ако не се лъжа, Митко Иванков направи над 1500 минути суха мрежа, беше къртовски труд на защитниците и халфовете и по време на тренировките, защото не искаше да има удари към вратата. Имаше период, в който правехме около 30-40 шпагата на сухо срещу едно колче на тренировъчния терен. Този хъс и фокус, който имаше за играта във фаза защита, бяха много важни за мен. След това бях в щаба му при последния му период начело на Левски. Продължавахме да обсъждаме много неща. Часове на коментиране на селекция, тактика, всеки един играч от отбора. Със Станимир Стоилов имаме немалко мачове като съотборници, в които ме напътстваше как да предугаждам противниковите ходове, каква позиция да заемам на терена и всяка една ситуация при защита и атака. Мога да говоря много какво съм научил от двамата. Не искам да изпускам и Славолюб Муслин, защото Станимир Стоилов заимстваше много неща от него. Той също е страхотен треньор, който въведе френската методика в българския футбол. Естествено и Димитър Димитров-Херо, който е страшно взискателен, нервен и иска всичко да се случва по перфектен начин. Това те кара постоянно да вдигаш качеството си. Треньорът трябва да е строг и да поставя всеки футболист на мястото му, ако иска отборът му да печели и да върви нагоре.
Защо навремето отказахте оферта от руския Луч Енергия, която беше много добре финансова, и останахте в Левски?
- Много искаха да ме привлекат и пратиха официална оферта на ръководството на Левски. Това беше през януари 2005 година. Предстояха ни мачове през февруари срещу Артмедия. Офертата наистина беше много добра. Говорих за съвет с най-близките ми в отбора като Мечо Телкийски, Христо Йовов и Асен Букарев. Тръпката и емоцията от предстоящите мачове и това, което мислех, че ще постигнем, ме накараха да загърбя тази солидна оферта. След това знаете какви мачове изиграхме с Удинезе и Шалке. Г-н Батков искаше да приема, защото сумата не бе никак малка и за клуба. На лагера в Израел - в курорта Ейлат, дойдоха представители на Луч Енергия да говорят с мен, Тодор Батков и Майкъл Чорни. Тази история се проточи десетина дни, на последната среща бяхме всички и споделих, че не искам да приема. Никой не ме е убеждавал в противното. Това беше краят на сагата. Чорни каза, че моята дума ще бъде важна и решаваща. Благодарих на него и на хората от Луч Енергия и споделих, че искам да остана в Левски, за да продължим мечтата си. След това написахме синята приказка и не съжалявам за решението си. Въпреки че парите, предлагани от Луч Енергия, бяха умопомрачителни за онова време. Не съм си представял, че мога да спечеля толкова пари от футбола. Исках да оставя по-ярка диря в Левски.
