Вячеслав Грозни бе в София и преговаря за треньор на Левски. За мнозина първият период на украинеца при сините - есента на сезон 1998/99 година, е обвит в мистерия. За нейното разбулване "Тема Спорт" потърси Томас Лафчис. Хвърлената от тогавашния президент на Левски светлина върху събитията в клуба показват къде се корени практиката да се пробива отбора отвътре с цел смяна на треньор и ръководство. През годините на "Герена" помнят много такива съмнителни мачове, в които футболистите нарочно не играят под нечие давление. Сега отново Грозни чука на вратата и разговорът ни с Томас Лафчис може да започне.

- Г-н Лафчис, разкажете как доведохте Вячеслав Грозни в Левски?

- По покана на Спартак Москва заедно с Валентин Михов бяхме в столицата на Русия, за да наблюдаваме техен мач от Шампионската лига. Видяхме се с Олег Романцев, който беше президент на клуба и водеше отбора, и поискахме съдействие от него за намирането на треньор за Левски. Той веднага каза "Ще вземете този човек - Вячеслав Грозни.

Той знае цялата методика

във футбола от А до Я

Наясно е как се работи с деца, с юноши - тренировки, натоварвания, медикаменти, възстановяване - абсолютно всичко!" Вечерта ми се обади Андрей Желязков (б.а. технически директор на Левски)  и ми вика "Какво чакаме? Да го взимаме веднага!". Действието се развиваше през месец април, Мишо Вълчев беше временен треньор на отбора. Аз обаче прецених, че няма смисъл Грозни да идва само заради единия месец до края на шампионата. Реших да му дам време да се запознае с качествата отбора и да започне на чисто от месец юли.

 - Как мина лятната подготовка?

- Цялата история започна с лагер в Боровец, който съвпадна със Световното първенство по футбол във Франция. По едно време ми звъни Желязков и ме пита "Футболистите обадиха ли ти се?". Казвам "Не, трябва ли да ми се обадят?". "Ще ти се обадят", отвърна Желязков. И наистина, обади ми се Илиан Илиев след събиране на по-старите футболисти и ми вика "Шефе, тренираме само веднъж на ден. Аз ходя допълнително да тренирам, защото не се чувствам добре подготвен. В събота ще играем контролна среща на обяд в Боровец и после Грозни ни пуска в почивка чак до понеделник вечерта, когато ще тренираме в София на "Герена". Какви са тия три дни почивка?!". Реших да предприема нещо. Отборът си дойде и въпросния понеделник - никога няма да забравя този ден в средата на месец юли, се обадих на Грозни и му казах, че искам да го видя преди тренировката на отбора. Седнахме в кафето на "Герена", поговорихме. Той ми каза. "Господин президент, много треньори могат да накарат футболистите да тичат не 90, а 120 минути. Но

малцина могат

да ги накарат

да играят футбол

Аз ви гарантирам, че ще направя и двете - момчетата и ще тичат, и ще играят футбол." Аз обаче го попитах веднага "Можеш ли да ми обясниш защо футболистите тренират само по един път на ден?". Грозни отговори "Елементарно! Те гледат до късно мачовете от Световното първенство. Не мога да им го забраня, не мога да им взема телевизорите от стаите. Как да събудя в 07.00 ч. за тренировка един играч, след като той си е легнал в 02.00 ч? Затова ги оставям да се наспят и им правя тренировка от 11.00 до 13.00 ч - това са два часа занимания в най-голямата жега, което се равнява на две тренировки. И като времетраене е дълга такава тренировка, и се провежда на 38 градуса температура. Изтощавам ги изключително много, след което момчетата обядват, възстановяват се и следобяд им преподавам по час-два теория. Защото много от тези момчета не са наясно как трябва да се играе модерен футбол." Тогава го попитах "Това добре, а защо в Боровец играхте контрола в събота, а събираш отбора за нова тренировка в София чак в понеделник?". "Елементарно", отговори Грозни, "Горе, в Боровец, е 1400 метра надморска височина, а в София е 600 метра. Значи на тези хора им трябва време да се аклиматизират, преди да започна да ги натоварвам отново." Тези отговори ми бяха напълно достатъчни. Събрах старите футболисти и им казах, че обясненията на треньора ме удовлетворяват и за мен подготовката е преминала добре.

Имаше и една контрола с Мюнхен 1860. Какво стана тогава?

- Мачът беше в сряда, някои хора направиха всичко възможно Грозни да не пътува. Излъгаха ме, че е имал проблеми с издаването на виза заради украинското си гражданство. Тогава много помогна Надежда Михайлова, която тогава беше външен министър. В края на краищата играхме мача след сума перипетии, самолет до Швейцария и от там няколко часа с автобус до стадиона, където трябваше да се играе контролата. Преди мача Боримиров звъни и ми каза "Момчетата от Левски се оплакват, че са уморени, че не са тренирали, че не са готови". След мача пак той звъни. "Абе, какво става? Левски  никога не е играл толкова добър футбол!" После имаше още два мача, за които Грозни бе убеден, че има провокации вътре в техническия екип, и поиска да отстраня от клуба виновниците. Дойде и Управителният съвет на Левски - в един вторник, два дни преди мача ни за Купата на УЕФА срещу беларуския Локомотив 96 Витебск. На заседанието дадох думата на техническия директор Андрей Желязков да коментира как е минала подготовката. Тогава той стана и каза "Предупредих ви, че този човек (б.а. Грозни) ще ви съсипе, а вие не ме послушахте. Отборът не може да ходи повече от 20 минути". Влязохме в спор. "Андрей, та дори аз мога да ходя 20 минути, какво остава за отбора...". Той обаче не отстъпи. "Помнете ми думата, предупредих ви!". И какво стана после? Мачът в четвъртък с Локомотив 96 Витебск го спечелихме с 8:1 (б.а. втора най-резултатна победа на Левски в евротурнирите). Оказа се, че момчетата могат да ходят повече от 20 минути...

Няколко дни след това дойде и мачът с ЦСКА...

- В неделя беше вечното дерби. Още вечерта преди мача казах на професор Шойлев, лека му пръст, че в понеделник ще отстраня техническия директор (б.а. Желязков), независимо от резултата. Шойлев ми каза, че имам право. На другия ден Левски на Грозни победи ЦСКА на Димитър Пенев с 2:0. Можехме да им вкараме 10 гола. През целия мач нашата публика бе на крака и аплодираше отбора.

Такъв възторг от играта

бе невиждан за Левски

Повтарям - от начина на игра, който имаше при Грозни.

После дойде конфликтът с техническия директор...

- Оттук насетне някои футболисти почнаха да не играят, някой ги навиваше да правят това. Така се стигна до последния мач от есенния дял на първенството -  реванша за Купата на България срещу Славия. Преди него предупредих Грозни да не пуска 5-има футболисти, за които имах информация как ще играят. Той ги пусна и загубихме на "Овча Купел" с 0:3.

Кои бяха въпросните играчи?

- Имена няма да казвам, но ще се сетите сами - повечето от тях ги освободих от Левски през януари без финансов иск.

Кой ги проби?

-Повече от ясно е, че

пробивът идваше отвътре,

от техническия ни екип

Яд ме е, че Грозни не ме послуша преди мача. Той си живее в негов измислен свят и си вярва, че след като такива работи ги няма в Русия, другаде не може да стават. Както и да е, на полусезона дадох гаранции на Грозни, че от нова година въпросните хора няма да ги има в Левски. Той обаче се прибра у дома и след като Олег Романцев пое националния отбор на Русия, реши да заеме мястото му в Спартак Москва.

Как оценяваш периода му в Левски?

-         Подценяваше се работата му непрекъснато. За тези 5 месеца много журналисти умело атакуваха Грозни под диктовката на някои хора.

Говореше се, че взимал 20% от парите на играчите, за да ги пуска титуляри. Тия дни някой пак се сети за тази тъпотия...

-         Абсолютна глупост, наистина. Никога не е имало такова нещо. Това бяха интриги по адрес на Грозни, пускани по медиите. Сещам се и за нещо друго - за един мач, който също никога няма да забравя. Става дума за прословутото гостуване на Спартак Варна (б.а. загуба на Левски с 1:2). Тогава пред очите ми, в автобуса, един от въпросните футболисти, за които стана дума, проведе разговор по телефона и после го подаде на другия с думите "Говори!". И тогава той говори с човек от ръководството, изслуша отсрещната страна и каза в отговор "Да, знам". И после в този мач единият си вкара автогол, а другият изведе трима нападатели на съперника за второто попадение на Спартак Варна. След мача Мъри Стоилов и Илиан Илиев се чудеха как е възможно такова предателство. Тогава бяха времена, когато се правиха опити така да се провали отбора - с пробиви отвътре.