...За непосветените „Бони и Клайд” е култов филм за едно семейство – жена и мъж бандити, които правят класически обири. За посветените във футбола „Бони и Клайд” е едно несъществуващо вече бистро точно срещу спирката на тролей номер 2 на пазарчето в квартал „Борово”.

С поведението си в последните дни и часове адвокат Тодор Батков зорлем може да възкреси кръга „Бони и Клайд”, в който главни участващи лица бяха Наско Сираков и Венцеслав Стефанов.

От какво толкова може силно да се опари господин Батков. Нека върнем лентата не толкова назад в края на 2002 година. Щурм(Грац) елиминира с дузпи Левски насред София и Славолюб Муслин бe нарочен за смяна от Наско Сираков.

През пролетта на 2003 година Левски падна на „Герена” от Славия с 1:2. Тази загуба бе повод благият и културен сърбин да стане поредната треньорска жертва на кормилото на „сините”. Тогава Батков поиска да се разправи със Сираков и дори го
заплаши, че ще го изгони.

Претекстът беше двоен. А именно, че «синята» легенда по свое нареждане сменяше треньорите на „Герена” като носни кърпички и освен това бе обвинен в съмнителни трансфери и изтичане на пари от тях в незнайна посока. За това бе посветен и Миша Чорни, който както сега бе зад граница.

Опереният Наско знаеше обаче, че в Левски е със статута на Пената в ЦСКА – всички „грехове” му се прощават. В случая за Сираков – от събуването на гащите си пред собствената си публика на мач с Черноморец до въпросните неясни трансфери. На обвиненията, отправени от Батков, Наско отговори: ”Господин Батков трябва да знае, че нямам нужда от ангел хранител в Левски, защото аз съм Наско Сираков и имам достойнство.”

Скандалът между адвоката и синята легенда бе неминуем. И малко след уволнението на Муслин през същата 2003 година напусна и Сираков. Той го направи елегантно, като заяви: ”Чувствам се уморен и смятам да се оттегля за известно време от футбола”.

Малко изненадващо, но само на външен вид. Така се започна сагата с бистрото „Бони и Клайд”. На въпроси защо се вижда с Венци Стефанов, той питаше логично дали няма право да се среща със стар приятел.

Още повече, че има сантименти към този отбор, където е играл и е ставал шампион със Славия през 1996 година. Нищо, че тогава Венци още го нямаше на белия президентски хоризонт. Близо една година обществеността се занимаваше със светските действия на Наско. Както и със загадъчната загуба на Левски на собствения им стадион от "белите".

Никой не разбра как през март 2004 година собствени футболисти на "сините" ги спряха по пътя към титлата от името на Родопа, където бяха низвергнати. Това 1:2 бе външният израз на един дълбок сценарий на почиващия си от футбола Наско Сираков.

В крайна сметка малко преди да завърши първенството през 2004 година Наско се върна на бял кон на „Герена”. И нямаше как да е другояче. Разглезените от титли фенове трябваше да преглътнат три краха през 2003, 2004 и 2005 година, когато трофеят отиде първо във вечния съперник ЦСКА, после в Локо Пд, а сетне – пак на "Армията".

След края на сезона 2003/04 си тръгна и Георги Василев. През лятото бе назначен за старши треньор Мъри Стоилов със сегашния щаб. Ясно е, че Мъри бе наложен от завърналия се по-рано на бял кон Сираков.

Но да се пренесем пак в днешни времена. Заслугата Мъри да се окаже треньорът с най-стабилен гръб в България е на Сираков. От тази гледна точка събитията след загубата от ЦСКА с 0:1 са си футболно харакири за Батков. Оставя Мъри и треньроския щаб, а статутът на Наско е висящ.

И тук идва мачът с добрата стара Славия, който може да се превърне в нов вариант
на срещите със същия тим и с Родопа.

Каквото и да си говорят Венци и Наско чрез медиите, както се казва - „кръвта вода не става”, нищо, че нямат никаква роднинска връзка. Съзаклятието „Бони и Клайд” обаче може да помогне. Как ли?

Наско има достатъчно влияние в БФС и може да реагира контра на евентуална подкрепа за Левски от съдиите, като повлияе на изхода на мача в полза на Славия. А и Левски в момента не е в цветущо психологическо състояние и може и да не се налага помощ от рефери, за да изгуби или завърши наравно.

Както се казва - „сините” ще загубят поредна битка, но Сираков ще спечели война за себе си и за клуба. Така на „Герена”, както през пролетта на 2004 година, ще лъсне още повече липсата на футболния човек Сираков спрямо Батков. Тогава, и без да ходи на сафари по Африка, Сираков ще покаже за енти път, че пътят за възкресението на отбора минава само и едниствено през него.