Станислав Костов: Левски има прекрасен треньор, баща ми искаше да ме види със синия екип

Нападателят на Левски Станислав Костов даде обширно интервю пред "Блиц". Голмайсторът на Първа лига говори по всички актуални теми около "сините":

Водиш в листата при голмайсторите след 10-ия кръг, предполагал ли си изобщо, че това ще се случи?

- Не съм го очаквал, признавам с ръка на сърце. Радвам се, че отбелязвам голове, това ми е работата. Помагам на отбора, а и отборът помага на мен. И съм щастлив най-вече от факта, че Левски е на първото място.

Замисляш ли се вече, а и поставяш ли си за цел да станеш голмайстор на Първа лига този сезон?

- Мечтая за това нещо, всеки нападател го иска. Целта ми е да вкарвам колкото се може повече голове. Мачовете тепърва предстоят, надявам се да успявам, Господ да е с мен и най-важното да бъда здрав.

Желанието на Стоянович за спортен директор в Левски ще се осъществи

Новината обяви Красимир Иванов

Как ти помагат съотборниците и лесно ли се играе с Габриел Обертан - опитен футболист, който е бил и в Манчестър Юнайтед?

- Помагат ми, имаме много класни футболисти. Головете ми се дължат на тях, на добрата игра на целия отбор. Аз съм човекът, който просто завършва ситуацията. Възхищавам се на Обертан, за мен е чест да играя с такъв футболист. Научавам много от него, гледам как се движи по терена, как гaрдира топката. Радост за окото е да гледаш такъв футболист, а аз дори го имам за съотборник.

Очакваше ли да получиш повиквателна за националния отбор за предстоящите мачове в Лигата на нациите?

- Не очаквах, чесно казано. Бих се отзовал винаги, ако се обърнат към мен. Има треньорско ръководство, което гледа, анализира и решава кого да повика. Тези въпроси не са към мен, нямам контакт с г-н Хубчев. Беше ми треньор в Берое, изпълнявал съм всичко, което ми е казвал. Ако се видим на улицата, със сигурност ще се поздравим, ще се попитаме как сме, но дотам. Ще бъда на стадиона и ще подкрепя националния отбор срещу Кипър, надявам се да спечелим.

"Трансферната грешка" Жерсон Кабрал

От тотално разочарование, холандецът се превърна в основен футболист на Левски

Ще съумее ли Левски да пребори конкурентите за титлата и Купата на България този сезон?

- Ако печелим колкото се може повече мачове, ще дойдат и трофеите. Гледаме мач за мач, да трупаме точки и накрая на първенството се надявам да сме на това място, на което сме в момента - първото.

Освен феновете, какво друго ти дава мотивация и как се надъхваш преди мачовете? Суеверен ли си?

- Не съм суеверен, не правя нещо по-специално преди мач. Слушам музика и това е.

Каква музика?

- Сръбска. (б.р. - заявява го с широка усмивка)

Защо при Делио Роси не се получиха нещата?

- Нямам обяснение. А и няма смисъл да коментирам, след като той вече не е в Левски. Знам само, че в момента имаме прекрасен треньор. Славиша Стоянович дава увереност на всеки един от нас. Дава спокойствие на целия отбор. Защото дори на мачове и тренировки, когато наставникът e спокоен, това се пренася върху футболистите. И тогава излизаме освободени на терена и мислим изцяло и само за футбола и успешното представяне.

Източник: LAP.bg

Как се запали по футбола и от колко годишен риташ топката?

- Баща ми Йордан Костов е бил футболист в Пирин (Благоевград) и Академик (София), след това и треньор. Никога не ме е карал да ставам футболист. Просто имах влечение към топката от малък. Много исках да стана футболист и изпълних целта си. Единственото, за което съжалявам е, че не успях да гледам баща ми как играе, защото е сложил край на състезателната си кариера твърде рано.

Той ли е първият ти треньор?

- Несъмнено той е сред най-големите ми критици. След всеки мач говорим и ми казва как съм се представил. Когато бях по-малък, винаги ми казваше какви грешки съм допуснал в дадения мач, анализирахме нещата. Имам прекрасно семейство и съм много щастлив. Баща ми не беше чак толкова строг родител, не ми се е карал за слаба оценка в училище. Но все гледаше да ме прибере по-рано вкъщи и винаги ми казваше, че ако искам да стана футболист, трябва да спазвам режим. Не ме пускаше да ходя по дискотеките, и сега почти не ходя. Даже и след победи не излизам да празнувам със съотборници. Не съм от този тип футболисти, които са постоянно по дискотеките. Имам си приятелка, с която прекарвам повечето време.

От доста време сте заедно, мислите ли вече за нещо сериозно?

- Да, вече седем години с Александра сме заедно, щастливи сме. 

Тя как преживява мачовете ти?

- О, тя не пропуска мой мач. Преживява ги заедно с мен. Когато аз съм щастлив след победа, и тя е щастлива. Когато съм крив, и тя е крива, това е нормално. Благодаря й за подкрепата, защото винаги е до мен - и в добро, и в лошо. Както и моите родителите и сестра ми, без тях съм нищо.

Практикувал ли си друг спорт, освен футбола?

- Никога. Майка ми ме водеше на плуване, но не бях плувец. Бързо ми омръзна. Винаги съм се занимавал само с футбол. Дори не съм хващал топка за тенис или баскетбол. Само футболната топка ми е в краката.

Официално: Левски удължи договора за партньорство с Аджъбадем

Това стана днес

Сигурно и ти като повечето деца си се блазнил от това, че футболистите печелят добри пари и карат лъскави коли?

- О, нищо подобно. Като малък не съм гледал по телевизията, а и не даваха тогава такива неща - кой футболист каква кола кара или колко пари получава. Истината е, че ми идваше отвътре. Футболът е в кръвта ми. Доставяше ми удоволствие на площадката в училище да лъжа всички и да вкарвам гол след гол. Но за съжаление там вече не е същото. Мястото, където аз играех, е запустяло. Вече няма толкова деца, които да спортуват. Времената се промениха. В днешно време малките се занимават повече с други неща, спортът остана на заден план.

Как успя да се предпазиш?

- Родителите ме предпазиха, сестра ми, баба ми. А и си имах акъл в главата. И аз като всички деца съм правил глупости, но не чак толкова много.

Ясно е, че искаш да постигнеш успехи с Левски, но след това сигурно ще искаш да играеш и в чужбина?

- Сега мисля изцяло за Левски, всеки футболист има мечти. Аз сбъднах най-голямата - да играя в Левски. Баща ми страшно много искаше да ме види със синия екип.

Сигурно е бил против преминаването ти в ЦСКА през 2011 година?

- Беше отдавна, така е станало просто. Радвам се, че Господ ми даде втори шанс и съм изключително щастлив, че играя за Левски, преследвайки следващите си мечти.

За какво мечтаеш?

- Да постигам успехи, както и всичките ми близки да са живи и здрави, да имам здраво семейство, което в днешно време е много важно.

Източник: LAP.bg

Има ли защитник в България, срещу когото ти е най-трудно да играеш?

- Нямам страх от защитниците.

На кой клуб от чуждестранните симпатизираш?

- Интер. А любимият ми футболист е Гонсало Игуаин, който сега обаче е в Милан. Той и Мауро Икарди са ми двамата любими нападатели. До момента не съм бил на "Джузепе Меаца", но скоро ще го посетя и ще гледам мач на любимия Интер.

А от българските футболисти на кого си се възхищавал?

- На Георги Иванов - Гонзо. Не съм работил с него, само сме се виждали по терените.

Освен баща ти и треньорите, с които си работил, има ли други хора, които ти помагат?

- Цялото ми семейство ми помага и е плътно зад мен. Мъжът на сестра ми също - Митко Байкушев, приятелката ми Александра най-вече. Благодарен съм на всички и се надявам да продължавам да ги радвам.

Още е рано да го мислиш, но след футбола с какво би се занимавал?

- Сигурно пак с футбол. Футболът е моят живот.

Левски се разделя с чужденец

Играчът не попада в сметките на Славиша Стоянович