Младата звезда на Левски - Станислав Иванов, даде обширно интервю за предаването "Код Спорт". Нападателят говори за ситуацията при "сините", евентуалния си трансфер в чужбина и кариерата си като цяло.
Стаси, здравей! Благодарим ти, че прие поканата на предаването "Код Спорт"! Първо как си? Успя ли да заредиш батериите по време на кратката пауза между двата сезона?
- Да, имахме една седмица почивка. Презаредих батериите. Сега имам малко проблеми, но се надявам да бъда готов в най-скоро време.
Какво не се получи през миналата година? За какво най-много съжаляваш?
- Съжалявам, че не успяхме да постигнем целите си. Но и да съжалявам, и да не съжалявам, не мога да върна времето, така че гледаме напред.
Любимият ти Левски е в тежко положение. Мнозина предполагаха, че ще избягаш от проблемите и ще потърсиш друго място за развитие. Как подейства всичко това на футболистите?
- Нормално е да се отразява на футболистите в съблекалнята, защото всеки ден се пише и се коментира за Левски. Но ние сме професионалисти и гледаме да си вършим работата на терена - на тренировки и мачове и да не обръщаме такова голямо внимание.
Тежи ли ти това медийно внимание към теб, към футболистите на Левски?
- Свикнах и от доста време не обръщам внимание на негативните коментари и писания. Колкото по-малко четеш, толкова по-добре.
Не е тайна, че интерес към теб има както от родни, така и от чуждестранни клубове. Коя е посоката, която ти би избрал?
- В момента съм футболист на Левски и не мога да коментирам коя посока бих избрал. Но за в бъдеще искам да играя в чужбина.
Има ли някое първенство от топ 5, което ти допада най-много? Кое те впечатлява?
- Най-обичам да гледам английския и испанския футбол.
Ясно е, че до края на трансферния прозорец всичко може да се случи, но какво би те накарало да останеш в "синия" клуб?
- От малък съм от Левски, левскар съм и обичам този клуб! Ако мога да му помогна, бих останал. Ако няма подходяща оферта, която да устройва клуба, ще остана.
Какво се промени с идването на Наско Сираков?
- Според мен тепърва ще започнат да се променят нещата откъм положителната част. Ще видим какво ще се случи.
Чувстваш ли някакво по-специално отношение към теб от страна на Сираков, на другия собственик Тити Папазов?
- Не. Мисля, че към всички е еднакво. Аз ги познавам от 2015 г., от юбилея горе-долу. Но мисля, че към всички отношението е еднакво. Няма разделение на футболистите.
С оглед на сложната ситуация по-добре ли е, че няма да участвате в евротурнирите?
- Лично за мен не е по-добре, защото това е подарък за феновете. Като цяло всеки един привърженик иска да гледа Левски в Европа.
Връщаш ли се към мачовете с Локомотив (Пловдив) за купата?
- На моменти си ги спомням, но не искам да се връщам. Не знам какво се случи тогава. Не мога да го коментирам аз. Не е приятно, но продължаваме напред.
Източник: LAP.bg
Вече 11 години Левски няма спечелен трофей - няма ли да има край тази черна серия?
- Първо е най-важно клубът да бъде стабилизиран, да се работи професионално, както е било винаги и след това вече можем да говорим за титли и за купи.
Да, но "сините" привърженици искат да видят най-накрая Левски с трофей...
- Да, нормално е. 11 години хората са изгубили всякакво търпение. Ето, сега има доста българи и млади футболисти. Важно е да има търпение, да се направи добър гръбнак на Левски. Според мен рано или късно Левски ще се върне там, където му е мястото.
Тежи ли ти, че любимият ти клуб е далеч от онази "синя приказка", когато съставът стигна до ¼-финал за купата на УЕФА, а след това се класира за групите на Шампионска лига?
- Тежи ми, да. Като левскар не ми е приятно, но се надявам рано или късно да се оправят нещата.
Спомняш ли си ги тези мачове?
- Бил съм доста малък. Гледал съм ги само по телевизията.
Твой мениджър е Джон Ингълс, който като футболист на "сините" записа дубъл в началото на века. Какво те съветва бившият защитник?
- Съветва ме да съм концентриран върху работата си. Най-важното е да се усъвършенствам във всички мои слаби страни.
Имате ли стратегия и план за развитие на кариерата ти?
- Не обичам да се правят планове за бъдещето, защото понякога се променят. Гледам да мисля повече за момента.
Как започна всичко при теб с футбола? В началото тръгваш от Янтра (Габрово), но кой те заведе до стадиона? Защо избра футбола?
- Ходех постоянно да ритам на площадките и така баща ми ме записа да тренирам. На "Герена" за първи път дядо ми ме доведе. Бях на 12 години.
Какво беше усещането?
- Тогава за първи път дойдох в София. Малко ми беше странно. Не можех да повярвам, че идвам в школа като Левски.
Успя да грабнеш своя шанс и да се утвърдиш в титулярния състав. Трудно ли ти бе да пробиеш при мъжете?
- Да, доста ми беше трудно. Две-три години не можех да премина границата между мъжкия и юношеския футбол. Не е само до дадения футболист, но и до треньора, до това как клубът те развива и налага. Не може да пуснеш един футболист две срещи по 15 минути и да искаш да ти решава всеки мач. Това няма как да стане. Голяма е разликата между юношеския и мъжкия футбол. Трябва да има търпение и доверие от треньорския щаб за всеки един футболист, който е млад и проспериращ.
В какво се изразява тази разлика между юношеския и мъжкия футбол?
- В много неща - темпото на игра... Големи са разликите. Детският футбол е по-различен. В юношеския не играеш за нищо.
Източник: LAP.bg
Дебютът ти в мъжкия футбол бе през март 2016 година при Стойчо Стоев. Спомняш ли си този двубой?
- Да, срещу Монтана. Предишния ден имах мач с юношите и след него Стойчо ми се обади и ми каза, че утре ще съм в групата. Даже не можех да повярвам, защото преди няколко часа съм играл мач. Не очаквах, че ще вляза, но мисля, че записах 30 минути.
След това треньори ти бяха Люпко Петрович, Елин Топузаков, Николай Митов, Делио Роси, Славиша Стоянович, Георги Дерменджиев, Петър Хубчев и Георги Тодоров. Как един млад футболист може да се адаптира към толкова много специалисти за кратко време?
- Мисля, че е доста трудно не само за младите футболисти, но и за опитните. Когато през шест месеца се сменя треньорът, тъкмо почваш да хващаш концепцията му и го сменят. Той взима нови футболисти, има различни виждания и наистина е доста трудно за всеки играч.
При кого от изброените треньори ти беше най-трудно?
- Не знам, при всеки е имало период, в който ми е било трудно. Но може би при Делио Роси заради италианския имаше голяма бариера към футболистите. Нямаше как да се комуникира. Да, имаше преводачи, но е по-различно.
От кого научи най-много? Кой усети най-близо до теб?
- От абсолютно всички треньори научих много. От всеки един нещо различно. Това ми помогна много да съм това, което съм.
Беше част от изключително емоционалния празник на Левски по случай 100-годишнината на клуба. Юбилеят бе почетен с мач срещу Лацио, в който ти отбеляза победното попадение за 3:2. Какво си спомняш от това паметно събитие?
- Спомням си всичко. Сутринта преди мача ми се обади Викторио Павлов и ми каза, че довечера ще участвам в двубоя. Обадих се на баща ми да му кажа и той не можеше да повярва. Казах му, ако има възможност да дойде в София да гледа. Отговори ми, че тръгва. Почна мачът, не очаквах да играя толкова време. Влязох около 30-ата минута и успях да отбележа и гол. Никога няма да забравя този момент.
Това ли ти е най-щастливият миг?
- Един от най-щастливите е. Всеки един мач, в който играя за Левски е щастлив момент за мен.
В началото на годината получи приз за "Най-прогресиращ млад футболист". Какво означава за теб тази награда?
- Всичкият труд, който съм положил през миналата година, се възнагради с тази награда.
Преди време изкара 10 дни в академията на Ливърпул. Би ли ни разказал нещо интересно от престоя ти при "мърсисайдци"?
- Там всъщност видях реалността на футбола, дори школа като Левски колко е далече. Там има около 15 терена само за юношите, имат около 6-7 треньора на набор. Наистина професионализмът там е на друго ниво.
Усети ли магията на Ливърпул?
- Да, наистина няма да забравя този момент. Всъщност там играх и мач, в който отбелязах гол. Паднахме с 2:3. Но наистина това беше един специален момент за мен. Бях една седмица там и няма да забравя този период. Това е един урок за мен.
Твой идол е Георги Иванов - Гонзо - с какво те впечатлява играта на легендарната "деветка"?
- С хъса, с който играе. Дава си сърцето и душата за любимия Левски. А и заради головете, които вкарва.
По какво искаш да приличаш на него?
- Искам и аз да се себераздавам и да давам на Левски като него.
Имал ли си тежки контузии, които да се те карали да си кажеш, че спираш с футбола?
- Не. Дори всяка контузия ме мотивира да работя повече, за да не се случват такива неща.
А кой е най-добрият ти приятел в съблекалнята? С кого се разбираш най-добре?
- Разбирам се с всички, не искам да обидя някой. Има момчета, с които по-често излизаме навън, но с всички съм близък.
Какво ще кажеш за емоционалната раздяла на Живко Миланов?
- Дори и аз се разплаках на стадиона. Наистина Живко беше човек за пример. Капитан, който много ни помагаше не само на терена, но и извън него. Даваше ни съвети, караше ни се, когато трябва. Не може само да ти казват: "Браво" и да ти пляскат. Наистина един достоен човек за уважение.
Вече имаш гол във "Вечното дерби" при 2:2 в последния сезон. По-специално ли е, когато се разпишеш във вратата на ЦСКА?
- Аз и при юношите обичах да вкарвам. Беше специално, но резултатът... Ако бяхме били, щеше да е още по-специално.
Източник: levski.bg
Това ли е топ двубоят в родния шампионат?
- Мисля, че, да. Винаги е бил. Тогава трибуните се пълнят. На другите мачове няма толкова хора.
Задавал ли си си въпроса защо Лудогорец доминира толкова дълго време в родния шампионат?
- Може би, защото работят най-правилно от всички отбори.
Красимир Балъков първи ти прати повиквателна за националния отбор, но все още чакаш своя дебют в мъжката формация на "трикольорите". Как реагира, когато разбра, че ще си част от представителния ни тим?
- Много се зарадвах. Във всеки един мач, който играя за юношеския национален отбор се раздавам 100%. Да играя за мъжкия национален тим е една моя мечта. Стана ми много хубаво, когато разбрах, че ще бъда повикан.
Как се отнасяха към теб по-опитните футболисти?
- Добре се отнасяха, аз ги познавам половината. Играл съм с тях или срещу тях.
Предстоят важни двубои за "лъвовете". Как оценяваш шансовете ни в предстоящите двубои от Лигата на нациите срещу Ирландия и Уелс, както и в решителния мач за европейското с Унгария през октомври?
- За мен докато теоретично има шансове, значи има шансове, защото всичко си зависи от нас. Ако работим правилно и правим това, което ни казват, мисля, че имаме големи шансове.
Мислил ли си защо напоследък нямаме футболисти в топ първенствата на Европа? Сега трудно се осъществяват такива трансфери, които навремето бяха нещо съвсем нормално...
- Мисля си, че е, защото във водещите отбори не играят толкова млади футболисти. Не им се дава път, в последните години предпочитат чужденци пред млади играчи. Затова няма развитие на българския футбол. Ако играят в един отбор по двама-трима млади футболисти, след време ще станат гръбнакът на националния отбор. Така ще има и играчи в топ първенствата.
Засегна темата за чуждестранните футболисти - колко според теб е нормално да са в нашите клубове, защото виждаме, че в някои от тях 9-10 човека са чужденци?
- Аз не съм против чуждестранните футболисти, просто да са качествени. Не да дойдат трима играчи, които не са по-добри от нашите момчета. Да им се дава път, една-две години да се налагат те, да се приспособяват, отколкото да се дава път на младите. За мен това не е правилно.
Със сигурност много от футболистите, с които ти си играл, не са получили този шанс, който си имал ти. След това като че ли се разочароват от футбола и си тръгват...
- Това според мен е до характера, защото и аз бях в тяхното положение, но просто стисках зъби, стоях и тренирах, не казвах нищо. Повечето два-три месеца като не се случи нищо с тях, стават и си тръгват.
Източник: LAP.bg
Вярваш ли, че Георги Дерменджиев ще осъществи още една твоя мечта - да дебютираш в мач на представителния ни тим?
- Надявам се, но това си зависи от мен. Ако играя добре и той прецени, че мога да му помогна...
Меси или Роналдо - кой според теб е по-добър?
- Не мога да сравнявам тези футболисти. Различни са. Единият има повече талант, другият е постигнал повече с труд. Наистина за мен те са най-добрите футболисти, които са играли, защото съвременният футбол е доста по-труден от преди години.
Кое е трудното сега на съвременния футбол?
- Сега е по-бърз, по-динамичен, по-силов. Преди години футболът беше по-бавен. Много по-различен.
В това ли изоставаме - няма я тази динамика?
- Може би, да. Когато гледате Първа лига и примерно мач от Италия, сами може да видите разликата.
Какво правиш, когато не си ангажиран с футбол?
- Малко е времето, в което не съм ангажиран, но гледам да се виждам със семейството ми, с приятелите и да прекарвам време с тях.
Остава ли ти време да ходиш до Габрово?
- Когато имам възможност, гледам винаги да ходя, за да видя семейството, баба ми, дядо ми, но напоследък е все по-рядко.
Какво казва дядо ти, който те е завел на "Герена"?
- Той е човекът, който може би най-много се радва. Всеки ден се чуваме с него, обяснявам му каква е ситуацията и я обсъждаме.
А той левскар ли е?
- Няма пристрастия към никой клуб. Просто гледа мачове на всички отбори.
Къде обичаш да си почиваш, да разпускаш?
- Когато съм в почивка, обичам да отида на спокойно място, където 100% да се отдам на почивката.
Какво си пожелаваш?
- Пожелавам си само да съм жив и здрав. Това е най-важното. Без здраве, нищо не може да се постигне. Семейството ми и всички близки да са живи и здрави. И времето ще покаже.
