Днес собственикът на Левски - Спас Русев трябва да пристигне в Малта, за да се присъедини към лагера на "сините", пише "Тема Спорт".
Босът иска да следи отблизо всичко, което се случва с отбора, както и, ако се наложи, да помогне за осъществяването на евентуални трансфери.
Русев вече се изяви на пазара през лятото, след като успя да привлече имена като Габриел Обертан и Жорди Гомес и не е изключено това да се случи отново.
FCYG
на 20.01.2018 в 11:29:48 #8VladoCSKA, брато, ти си болен мозък!!! Това, което си написал са пълни глупости!!! Запомни едно нещо от мен: Не на всяко нещо, което четеш, трябва да вярвяш!!! От прочетеното мога да ти кажа, че 90% са глупости и напълно неверни неща!!! А на този, който е написал оригиналната статия мога да кажа, че е за психиатрия!!! По-пристрадтна и невярна от към факти статия не може да напише дори Георги Атанасов!!!
VladoCSKA
на 20.01.2018 в 10:58:13 #7Клубът е заклеймен като “фашистки”, защото е отбор на царското офицерство, а новата власт на всяка цена иска да скъса с всичко предишно, обявено за ретроградно и реакционно. Единственият възможен начин за оцеляването на АС-23 е сливането му с други клубове под ново название. На 9 ноември 1944 г. се обединява с Шипка-Победа и Спартак от квартал “Подуяне” под името Чавдар. За клубен шеф е избран някогашният зам.-председател на АС-23 генерал Владимир Стойчев който по същото време командва армията ни в Отечествената война, в управата е включен бъдещият военен министър Добри Джуров, който впоследствие ще се окаже ключова фигура в историята на ЦСКА, а секретар става също кадър на АС-23 – бъдещият външен министър Иван Башев, който по-късно ще загине при мистериозни обстоятелства на Витоша. Основа на състава на Чавдар дават дотогавашните титуляри на АС-23, сред тях са и футболисти, които скоро Левски, под крилото на Министерството на пощите, телеграфите и телефоните, ще “напазарува” и ще се превърнат в сини легенди – Георги Пачеджиев-Чугуна, Иван Димчев-Бачин, Драган Георгиев. Чавдар получава небесно-сини екипи и съвсем естествено играе своите мачове настадиона на АС-23. Още през 1947 г. става клуб към профсъюза на военните, но изпитва финансови затруднения, които са причината да изпадне от елита на столичното първенство. Чавдар официално е военизиран на 15 февруари 1948 г., когато преминава към ЦДВ (Централен дом на войската) – организация, включваща театрални, певчески и други културно-масови военни колективи, и приема названието ЦДВ. Малко по-късно идва и обединението със Септември под името Септември при ЦДВ. Останалото е славна история….. Адаш,уж са изтрепани играчите фашисти,а вие сте ги..."купили":-)))
VladoCSKA
на 20.01.2018 в 10:53:44 #6Адаш,а Лескито как им е гепило игрището,4000 златни лева платиха ли??
vladislav-angelov-LqPmXYoa
на 20.01.2018 в 10:35:21 #5Адаш,АС-23 беше отбор на една царска армия,която червената армия /вашата майка/ обяви за фашистка ,играчите от отбора също бяха обявени за фашисти и изтрепани от майка ви.Присвоихте си АС-23,стадиона му,вчера четох един наглец който искаше и единствената титла на АС-23 и така сисикато щяло да има 32.Краденето иприсвояването ви е в гените на хайдуци обирачи на мандри.
VladoCSKA
на 20.01.2018 в 09:42:23 #4Тъй...сипах на телетата за закуска:-)
VladoCSKA
на 20.01.2018 в 09:33:29 #3АС-23 бързо става не само елитен, а и елитарен, добре организиран клуб, с изрядна документацияразвиващ много спортове. И още по-бързо се превръща в страшилище за Левски. Сините апологети старателно крият и до днес един нелицеприятен за тях факт – АС-23 е единственият български клуб, постигал двуцифрена победа над Левски – 11:4 на 22 януари 1939 г. в среща от турнира за Коледната купа на вестник “Спорт”. Разгромът при това идва на игрище “Левски”, отнето от някогашния Атлетик.
VladoCSKA
на 20.01.2018 в 09:30:15 #2Ах вий пиявици,и на хората игрището сте взели...
VladoCSKA
на 20.01.2018 в 09:27:20 #1В онзи момент, 3 кръга преди края на софийското първенство, Септември води в класирането и е само на точка от класиране за следващия етап – борбата за шампионската титла на България. Това обаче е квартален отбор, създаден от обединението на няколко бедни клуба, и няма ресурсите на вече ведомствените Левски и Локомотив, които разчитат на държавни субсидии. Намиращият се във втора софийска дивизия ЦДВ е ракетата носител, която може да изведе септемврийци в друга орбита. Военният тим обаче първоначално преговаря за обединение със Спортист от квартал “Хаджи Димитър” и чак след отказа на “спортистите” (как ли биха отказали, ако има указ на БКП?) се ориентира към Септември, не без помощта на личното приятелство на клубните ръководители Петър Михайлов, председател на Септември, и подполковник Иван Мирски, шеф на ЦДВ. Дори и най-големите радетели на тогавашното обединение едва ли предполагат до какви висини ще стигне един ден тяхното “отроче”. Социалистическата футболна историография дълги години премълчаваше фактите, които съвсем красноречиво доказваха родствената връзка на ЦСКА с друг армейски клуб – АС-23. Историята му е сравнително кратка и продължава точно 21 години и 5 дни. Всичко започва през далечната 1923 г. Тогава, на 4 ноември, се сливат Атлетик, водещ началото си от 1913 г., с Офицерски спортен клуб (ОСК) от района около улица “Цар Иван Асен II” и Слава от квартал “Редута”, които са се обединили още в края на 1921 г. След края на Първата световна война Атлетик започва работа на отреденото му от общината място за игрище южно от езерото “Ариана” в Борисовата градина. Теренът е неравен и обрасъл с храсталак. За подравняването му са изхарчени 4000 златни лева, а облагородяването става с доброволния труд на десетки хора. Скоро строителните дейности спират, а същият терен е предоставен на… Левски, който изгражда там своето първо игрище. Бъдещият вестник на АС-23 “Известия” по-късно ще напише, че Атлетик започва преговорите за обединение заради отнетото клубно игрище. На 27 януари 1925 г. софийска община отпуска “за вечни времена” на АС-23 парцел в местността Пустинята в Борисовата градина като компенсация. Игрището, на което днес се намира “Българска армия”, отначало представлява гола поляна с барака за събличане край нея. До началото на 40-те години на миналия век, с частни парични дарения и държавна помощ, става най-модерният ни стадион, който първи у нас има тревно покритие и дренаж, като отвсякъде е заобиколен от трибуни.