Николай Костов не просто надмина очакванията за старта си в Левски, той изненада всички. И сини, и червени, и пембени. Защото на последните му работни места далеч не му е спорило така, както на "Герена" сега. А и след напускането на Станимир Стоилов атмосферата в синия дом бе крайно специфична с негативни оттенъци. И в нея по принцип е по-вероятно да се провалиш, отколкото да успееш. Но Костов засега успява и то как! С нещо, което много често отсъства от целия български футбол - разум. Добричлията и щабът му не поискаха отлагане на мачовете в първенството покрай първите два кръга в Лигата на конференциите, когато Левски срещна отбори под и от своята черга - Шкупи и Апоел Беер Шева. С това воденият от Николай Костов отбор понатрупа самочувствие чрез няколко победи с добър футбол, но по-важното - влезе в ритъм за европейските вечери. Миналогодишният щаб не прояви такова благоразумие. Отлагането на мача преди първата битка с Айнтрахт Франфкурт и този между нея и реванша е дори по-уместно от неотлагането в първите кръгове. Защото срещу физически здравата и бърза немска школа вече наистина ти трябват максимално свежи крака.
Свеж ум Костов показа още в първия си европейски двубой начело на Левски срещу северномакедонския Шкупи. Виждайки нивата на "Тоше Проески", той заложи на сигурността с постройка 3-5-2, което показа, че той нито е ултраконсервативен като повечето си български колеги, нито е в подчинение на догма, свързана с разбиранията му за играта. А те са много офанзивни и традиционно се изпълняват с четирима защитници в линия. Николай Костов обаче си дава ясна сметка, че Левски все още не е в позиция да си позволи непрагматичност и да излиза да играе своя доминантно офанзивен футбол срещу всеки и постоянно. А най-хубавото за сините привърженици е, че при Костов засега рационалостта и смелостта във футболно отношение вървят ръка за ръка.
Синият кормчия получи добро футболно наследство - и в индивидуален, и в отборен план. Благодарение на добрите селекционни умения на Стоилов и въпреки преходния период с Топузаков, когато повечето от футболистите на Левски от мач на мач губеха форма. И именно след онова кратко синьо безвремие започна това, което е заслуга изцяло на Костов. Защото по-скоро са малко треньорите, които не опропастяват добрия наличен потенциал, а още по-малко са тези, които успяват да го надградят. Камо ли български! Е, Костов го направи. Освен че с чираците му украинци са привели футболистите в отлично физическо състояние за началото на сезона, той е успял да вкара във форма целия си основен състав и да вдигне нивото на някои играчи като фланговите Уелтън и Цунами. Точно това е едно от разковничетата на силното представяне на Левски, тъй като водените от Николай Костов футболисти много умело използват най-силното си оръжие - играта по фланговете. Не по-малко си личи, че с помощта на опитния си наставник тимът, в който има много имена от миналата еврокампания, не допусна психологически срив, който да коства отпадане от Апоел Беер Шева след изравняването в София, както се случи през 2022 срещу малтийския Хамрун. Сините, меко казано, не допуснаха и развръзка в полза на Айнтрахт след ранния гол във вратата на Андреев. През 2023 Левски определено е по-волеви и зрял заради здравостъпилията на земята свой треньор.
Разбира се, Николай Костов допусна и грешки - две в първенството и една ненаказана напълно в Европа. ФК ЦСКА 1948 Сф излъга много евтино сините на "Виваком Арена - Георги Аспарухов" в първия кръг на Първа лига. На "Лаута" пък синият щаб и изпълнителите на терена се провалиха при добрите контраатаки на Локомотив Пловдив. А на реванша в Лигата на конференциите срещу израелския си опонент Левски се прибра дълбоко в половината си твърде рано в мача. И беше логично да получи поне един гол до края на редовното време. Така и стана, но Роналдо поправи допуснатата грешка.
Дали Костов е от хората, които осъзнават и се учат от грешките си? Положителният отговор е много вероятен, но все пак - следващите месеци ще покажат реалността. Ясното до момента е, че Левски е европейски, а под ръководството на Николай Костов футболистите в синьо изпълват с реално и добро съдържание рефрена "в атака, в атака, сините в атака". И самият той се превръща в най-силния летен трансфер на клуба.
