В навечерието на вековния „син" юбилей, Topsport.bg ще Ви припомни най-значимите постижения в дългата история на Левски. Като всеки велик клуб и столичани имат върхове и падения, след които обаче винаги са съумявали да се изправят още по-силни. Впрочем, послание, което важи с особена сила и днес.
Шестото десетилетие в историята на Левски (между 1964г. и 1974 г.) носи огромна радост, но и огромна тъга на феновете на тима. Радостта е свързана с изключителния отбор, който Левски притежава в този период, а тъгата с гибелта на легендарните Георги Аспарухов и Никола Котков.
Като цяло в този период от време изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти - освен вече споменатия Георги Аспарухов - Георги Соколов, Бисер Михайлов, Кирил Ивков, Иван Вуцов, Александър Костов и др. С тяхна помощ отборът, с треньор чехословашкия специалист Рудолф Витлачил, става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през 1965 година. През есента на същата година е и дебюта на отбора в европейските клубни турнири - на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу шведския Юргорден с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година. В следващия кръг на турнира за Купата на европейските шампиони са сблъсъците с португалския Бенфика, воден от Еузебио, в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.
До края на десетилетието „сините" успяват за завоюват още една шампионска титла през 1968 година и една купа на страната през 1967 година. След която отборът е отстранен от италианския Милан в турнира за Купата на носителите на купи след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в Милано.
Въпреки, че 1960-те години не са най-успешните за Левски, отборът събира в атака нападатели като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди), които се запомнят като „Атомното нападение". С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 - 50 000 зрители.
В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на ЦСКА. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол". На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2, а пресата по-това време определя мача като „урокът на Левски".
В края на 1960-те години, идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове. Така на 22 януари 1969 година Левски е обединен с отбора на Спартак (София) и Спортист (София) под покровителството на Министерството на вътрешните работи. Името на отбора отново е сменено - този път на Левски - Спартак. Това е обратна точка в цялата история на клуба. Попадайки под егидата на МВР, Левски се превръща в спортна секция (ведомствен отбор) на народната милиция.
През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия. Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за Купата на носителите на купи. Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година. Новината разтърсва не само цяла България, но и съседни на нас страни, които отбелязват трагедията край прохода Витиня в Стара планина. Паметта на двамата е овековечена в няколко песни и стихотворения.
Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо Стефан Аладжов, осемнадесет годишният Павел Панов (всъщност юноша на Септември (София), който е изиграл само един сезон за Спартак (София), Добромир Жечев - Бобата, Милко Гайдарски - Пилето, Васил Митков - Шопа, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков - Цупето, Иван Стоянов - Типеца, юношите на Марек Кирил Миланов, Спартак (Плевен) Пламен Николов и Тодор Барзов, на Черноморец (Бургас) Руси Гочев, на Ком (Годеч) Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на Войн Войнов, Георги Тодоров, Цветан Веселинов. Тези играчи извоюват няколко титли и национални купи.
ВИЖТЕ ТУК ПЕТАТА ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА НА TOPSPORT.BG
ВИЖТЕ ТУК ЧЕТВЪРТАТА ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА НА TOPSPORT.BG
ВИЖТЕ ТУК ТРЕТАТА ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА НА TOPSPORT.BG
ВИЖТЕ ТУК ВТОРАТА ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА НА TOPSPORT.BG
ВИЖТЕ ТУК ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА НА TOPSPORT.BG
kamata
на 15.05.2014 в 14:28:31 #14Na vitinq za purvi put v svetovnata istoriq veterinari izpolzvat tovaren avtomobil marka ZIL za borba sus shapa po govedata!Vrezultat na tozi opit izgarq edin mangal na ime Asparuhov ,choveka do nego stava bespomoshten svidetrl na ciganskata tupotiq!Jalko za Kotkov
sportist
на 15.05.2014 в 10:08:54 #13Не знам в Левски, но в национала атомното нападение беше Чико, Тумби и Гунди, изградено в Ботев. Който подминава историята, подминава себе си!
euro
на 15.05.2014 в 02:04:41 #12УмеренЦСКА, Гунди беше много по-енергичен от Бербатов, ама много. Играеше с хъс, и бележеше в срещу големи отбори!
M6
на 14.05.2014 в 23:01:29 #11Последната петилетка е най-пикантна.
УмеренЦСКА
на 14.05.2014 в 22:42:19 #1017. jack reacher | 14.05.2014 22:20 Умерен, ти си цесекар и помниш Гунди. Какво е твоето мнение за него като футболист Въпрос ------------- Писал съм го неведнъж във форума, Аспарухов за мен беше футболист от типа на Димитър Бербатов! Много техничен нападател, играещ добре с топката на подстъпите на наказателното поле на съперника, великолепен в изпълненията с глава, техничен изпълнител на статични положения! В никакъв случай не беше нападател тип "таран"! Неговото "златно време" беше в средата на шестдесетте години, когато беше млад и енергичен, мачът с Белгия, когато вкара два гола беше култов! Помня добре и гола му на Уембли в приятелския мач с Англия. В този мач, определено, вратарят Симеонов също беше герой... Аз го оценявам като представител на едно значимо поколение на българския футбол през шестдесетте години, в които българският футбол, все пак, отбеляза нещичко и като клубни реализации и като перманентни участия в световните финали! Освен Гунди, имаше и други заслужили футболисти, от друг профил, които имат място в "историята", примерно Д. Пенев като защитник, Якимов като плеймейкър, Мони Симеонов като вратар... ПП Всяко успешно поколение във футбола не се изразява в някоя личност! Футболът е колективна игра, в която имат място играчи от всички профили, всеки със своя принос!
УмеренЦСКА
на 14.05.2014 в 21:21:41 #9Но все пак, на времето имаше някаква мярка в журналистиката! Пак вдигаха някои на пиедестали и плюеха други, но все пак не както в наше време! На мястото на Н. Колев и Н. Ексеров се родиха такива явления като Томето и Грънчара, които поне мен ме изпълниха с елегически спомени за "доброто старо време"...
УмеренЦСКА
на 14.05.2014 в 21:14:13 #8Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) ------------- Добри футболисти бяха, особено Патрата, стар, опитен и хитър футболист, за който Мичманът на времето в един мач справедливо възкликна "Старата хитра лисица!" Между другото, точно покойният Мичман беше творец на легендата за Г. Аспарухов като суперфутболист! Нямаше мач, който да коментира изявите му с приповдигнат, направо епичен тон! Той беше творец на прословутата фраза: "Аспарухов не игра в типичния си стил, защото Якимов не му подаваше!" Само да знаете, уважаеми колеги, едно време беше пак като сега, спортните журналисти определяха общественото мнение! Специално Мичманът, корифеят на тогавашната спортна журналистика не пропускаше да извика по адрес на Никола Цанев "Как може така да се пропуска!" Да не говоря за коментарите на Мичмана на прословутия бенефисен мач на Лев Яшин, в който участвуваха Бонев и Жеков, а Гунди не участвува. Па Жеков взе, че и вкара гол... Кольо Ексеров беше тогава далеч по балансиран, учеше се от коментарите на Митко Чуков, които даже бяха издадени като грамофонна плоча!
УмеренЦСКА
на 14.05.2014 в 21:00:18 #7Колкото се отнася до онзи прословут мач 7:2, който трайно влезе в легендарната история на борбата между "комунисти" и "демократи" аз съм го гледал. На полувремето треньорът на ЦСКА извади от състава капитана Н. Цанев, след което единият гол от седемте стана като вратарят на ЦСКА хвана една топка и демонстративно я хвърли в собствената си врата! Някой да е гледал други мачове, в които играчите играят така, че да бъде изгонен треньорът? Да знаете само колко съм ги гледал, и то не само български! Трябваше някакви емигрантчета, намерили хляба си с "Свободна Европа" да обявят, че това било нещо от борбата между "комунизма" и "демокрацията" в България (тогава на това никой не му обърна внимание), че тая легенда десетилетия по-късно да влезе в арсенала на "историята"... Спомням си как преди близо четвърт век някои се запретнаха да си кърпят "история", същата работа, както след 1944 г. се народиха цели поколения "активни борци" против фашизма, от които болшинството са били членове на "Бранник" и след Яшко- Кишиньовската операция са побързали да се запишат в Ремса! Там не съм бил, слушал съм разказите на родителите си, но много добре помня как децата и внуците на точно тия след 1989 (след като се уредиха с апартаменти, пенсии, привилегии по "активна линия") изведнъж хукнаха да си реституират имотите на бабите и дядовците си и да тръбят навсякъде, че са чисти аристократи, рррепресирани от "комунизма"! ПП Оценявам, че болшинството от футболистите на "Левски" от тия времена се въздържаха да се включат в гнусната кампания за "посиняване" на футбола в наше време!
УмеренЦСКА
на 14.05.2014 в 20:33:29 #6В тази публикация ми харесва това, че трагичната гибел на Аспарухов и Котков в ПТП (което тъжно събитие няма нищо, ама абсолютно нищо с футбола) не се въздига прекомерно в ранг на "национална трагедия", както стана привично в последо време. Аз съм съвременник на това тъжно събитие и зная, че и тогава, и сега, за съжаление, доста хора загиват в пътно-транспортни произшествия, но само известни личности попадат във фокуса на медиите! Пред трагедии за внезапна смърт на футболисти трябва просто да се свали шапка пред паметта им (както и пред паметта на всички загинали нелепо в подобни произшествия)!
Asparyx
на 14.05.2014 в 20:08:30 #5какъв то и да е за гола на Уембли заслужава уважение!
Dominator
на 14.05.2014 в 16:42:17 #4Десетото десетитлетие - ключ и край !
Иртишки християнин
на 14.05.2014 в 16:34:37 #3Аз ще ти направя задника на решето и без пари, да еба спамера ти малоумен! Такива 400 евро ще ти дам, че ще ги завреш на майка си в кривото гърло! Марш!
Мagnum
на 14.05.2014 в 14:57:18 #2DINAMO - THE WHORE OF USSR
haiasko
на 14.05.2014 в 14:38:07 #1От цялата статия така и не разбрах кои са първите евроуспехи на сините Може би двата гола срещу Милан