Сектор "Б" не харесва Кокала. И Кокала не харесва сектор "Б". Първото е проблем. Второто няма значение. До какво ще доведе войната между запалянковците и треньора на Левски, предстои да разберем. Но и в мача срещу аматьорския Санта Хулия се видя, че чайникът на агитката отдавна е кипнал.

"Велев, вън от Левски!", "Помийо, ходи си, докато можеш" - плакати с такова красноречиво съдържание опънаха в сряда вечер на Герена сините ултраси. Точно четвърт час трая търпението на запалянковците. В 26-ата минута в сектор "Б" опънаха първия плакат, малко по-късно бе изваден и вторият. Транспарантното отношение на привържениците към треньора Емил Велев по естествен начин измести фокуса на скучния мач.

Историята на враждата между треньора и синята публика е дълга. Тя започна в деня, когато Велев изпусна високомерната реплика: "Не ме вълнува какво скандира агитката, нито какво иска". Кокала се изтърва, но мостът към сърцата на момчетата от трибуните вече гореше. Гореше с огъня на омразата.

По-късно под ръководството на Велев Левски спечели шампионската титла, но дори това не разтопи леда в сектор "Б". Привържениците замълчаха, но не забравиха. Само зачакаха удобен момент за нова атака.

Срещу Сант Жулия моментът бе удобен, Левски игра слабо и вкара първия си гол срещу аматьорите от Андора чак в 51-ата минута. Когато това стана, виковете "Оставка!" заглушиха аплодисментите по трибуните.

"На 47 години съм, няма за кога да се променям. Не мога да накарам феновете да ме обичат. Нека подкрепят Левски, не мен", каза пред "7 дни спорт" Емил Велев.

Като футболист Кокала беше перде. Като треньор е същият. Не се поддава на натиск и ще остане начело на Левски, докато Тодор Батков реши. Преди година по настояване на агитката собственикът смени Велислав Вуцов след 0:1 от БАТЕ Борисов.

Сега ситуацията е подобна, но не съвсем. Защото Батков очевидно има нужда от треньор с умерени финансови претенции.

Феновете обаче имат нужда от силен Левски и са решени да продължат войната. На този етап вероятността Кокала да си тръгне изглежда по-голяма от тази Левски да влезе в групите на Шампионската лига. Но дори чудото да се случи, от трибуните едва ли ще задуха друг вятър. Агитката не може да преглътне Кокала и това няма връзка с играта.