Зад отличната победа с 2:0 над Киево на прага на групите на Шампионската лига стои малко по-различна игрова реалност.

Прави чест на спортно-техническото ръководство и футболистите на Левски, че не се опитаха да спекулират с представящия ги в най-добра светлина резултат, а напротив - дадоха съвсем реална и самокритична оценка на случилото се в драматичния първи мач от третия квалификационен кръг на Лигата. Именно този реализъм говори за "европейско поведение и мислене", което е неразривно свързано с успешното развитие на отбора през последната календарна година.

За да анализираме играта на "сините" в сряда вечер, трябва да се опрем именно на реализма и критичността.

Резултатът 2:0 не е справедлив, защото италианците заслужават много повече с оглед на положенията, които имаха. Но трябва ясно да се каже, че Левски срещна един много силен, много добре организиран и много добре физически подготвен състав. Отборът от първенството на страната - настоящ и четирикратен световен шампион. Това обяснява в немалка степен затрудненото положение, в което "сините" се намираха многократно по време на драматичния двубой.

От друга страна, Левски заслужи тази победа, защото се бори много за нея, показа и колективни, и индивидуални умения. Заслужи я и защото спортното щастие е неразривна част от играта. Например в първия четвъртфинален мач от турнира за купата на УЕФА през пролетта срещу Шалке (който отстъпва като класа на Киево) "сините" бяха загърбени от късмета.

Левски обаче показа и сериозни слабости, които лъснаха заради силния съперник, но са си проблем изцяло на българския шампион. "Синята" защита бе много уязвима. Станислав Ангелов бе под всякаква критика като десен бранител - особено през първата част. Многократно съм отбелязвал, че той е по-силен като офанзивен играч. Същевременно в конкуренцията в атакуващ план доста трудно би могъл да си намери титулярно място.

Левият бек Вагнер, чиято най-голяма сила не е в защитните действия, също не бе стабилен. Същевременно Ангелов и особено бразилецът се включваха добре в атаките. Лусио бе много активен в изнасянето на топката и има много добра сработка с Йовов по левия фланг. Топузаков направи грешки, но въпреки травмата в глезена игра като лъв и се намеси решително в не един и два момента. Томашич не бе съвсем убедителен, но доскоро имаше комоцио и не бе напълно възстановен. Гошо Петков отново показа, че е една от ключовите фигури за Левски. Той бе страхотен и с играта си даде увереност и вдъхновение на всички пред него. За проблемите в отбраната срещу Киево основна причина бе и нарушената връзка между защитата и халфовата линия.

Левски определено имаше проблеми в средата на терена в немалки периоди от мача. Футболистите на Киево тръгваха в атака бързо, масирано и комбинираха умело. Когато нахлуваха по този начин в половината на Левски, често пъти "сините" халфове изоставаха, не бяха добре подпомагани от изнесените по-напред свои съотборници и на практика защитата оставаше сама да посреща нападенията на Киево.

През втората част левскарите успяха да коригират в това отношение играта си и да противодействат по-успешно. Сериозен проблем за българския шампион бяха и честите грешки при изнасяне на топката. Боримиров и Ричард играха под нивото си.

По принцип двамата са много работоспособни в средата на терена, но пасът определено не е от най-силните им страни, което затруднява изграждането на атаките и прави играта в офанзивен план далеч по-предсказуема. Отдясно и Мечо Телкийски не бе на ниво. Голяма принос за победата обаче имаха Валери Домовчийски и Христо Йовов.

Странно защо от спортно-техническия щаб на "сините" поставяха под въпрос титулярното място на Йовов в този мач. Неведнъж съм отбелязвал, че Йовов е най-можещият български футболист в момента. И въпреки непостоянството в изявите му той не е от хората, които се мотивират, като през мач остават на пейката или ги сменят непрекъснато. Впрочем за него "Гадзета дело спорт" написа след двубоя: "Най-дейният и способен играч на терена".
Домовчийски, докато беше свеж, игра на високо европейско ниво. Бардон бе много активен, с усет за играта, но често закъсняваше или бъркаше при отиграванията си. Добре се включи към края Емил Ангелов - с енергия и острота.

Левски показа отново голямо израстване в манталитета за български отбор. Игра отново като равен с равен в Европа, със самочувствие, с дух, с акцент върху офанзивното действие, със сериозни тактически умения.

С навлизането в по-добра форма, с осъществяването на по-голяма конкуренция (в защита и в халфовата линия) "синият" тим не само заслужено може да влезе в групите на Шампионската лига, но - ако го постигне - там тепърва ще направи мачове, които ще се помнят.