Роман Прохазка: Не помня всички, които минаха през Левски за пет години

Роман Прохазка дойде в Левски през лятото на 2012-та г. и още е тук, въпреки че текучеството на играчи при "сините" е огромно. С постоянство в своите 138 мача си заслужи огромно уважение и любов на запалянковците. Той даде интервю за Динко Гоцев от corner.dir.bg.

Вече пет години сте в Левски, само това лято тук дойдоха 13 нови играчи. Помните ли всички, които са се сменили в съблекалнята за тия пет сезона?

- Не, няма шанс да ги помня. Наистина са много, даже не само футболисти... Треньори, спортни директори, че и собственици. Много хора се смениха и минаха през Левски, не помня всичките. Странно е, но е така, някои не ги помня.

Вие ли ще помагате на новите да навлизат в клуба, можете и по български да им преподавате като ви слушаме?

- Не само аз, всеки ще им помага. Искаме да се адаптират по най-бързия начин новите. Те са наши съотборници, трябва да си помагаме.

А вашият първи учител по български език тук в съблекалнята на "Герена" кой беше?

- Беше Орлин Старокин. И аз вече не помня първите думи, които ми е казал, но сигурно не са били някакви хубави неща (смее се искрено - б.а.).

Знаете ли от кога Левски не е бил шампион?

- Да, от 2009-а е последната титла.

Тази година може ли да стане?

- Вижте, не искам да давам обещания, че ще станем шампиони. Нещата видимо се подобриха много, надявам се така да продължаваме. Искам да станем първи по най-бързия начин. Ако стане още тази година ще е страхотно, но ще е много трудно.

Левски винаги трябва да се бори за първото място, независимо дали има проблеми или не. Ще опитаме.

Имате близо 150 мача за Левски, но кой е най-хубавият момент или мач?

- Труден въпрос. Помня мачове, в които вкарах по два гола... Имаше един, в който реализирах две дузпи... Имам много хубави моменти в Левски, както и много разочарования. Аз съм човек, който опитва да мисли позитивно и да помни само хубавите неща.

За моя престой в клуба не съм вдигнал трофей, за което съжалявам... Имах много възможности. Първата година можех да стана шампион, после загубих финала с Черно море... (1:2 през 2015 г. - б.а.).

Но тези неща искам да ги забравя. Ще помня хубавите, като бихме Лудогорец 1:0 за купата, или пък 3:2 в първенството пак тук, на "Герена". Има хубави моменти.

А кой е мачът, в който за първи път бяхте на един терен с Левски помните ли?

- Помня, но бях от другата страна, бяха два мача. Играх за Спартак (Търнава) срещу Левски в евротурнирите. Направихме нещо, което не сме очаквали.

Когато разбрахме, че ще играем с Левски, ние просто искахме да си изиграем двата мача и да се представим достойно. Каквото стане - стане. Ако паднем, няма лошо. В Словакия Левски (София) си е име. Беше голяма еуфория в Търнава, когато отстранихме този съперник.

Защо сте тук вече пет години? Какво толкова ви хареса в Левски, в София и България?

- Още като дойдохме със семейството ми се адаптирахме бързо. Няма голяма разлика между Словакия и България.

Единственият проблем бе, че аз съм от едно село в родината (Ясловске Бохунице край Търнава, с население от 1893 души - б.а.), а София е много голяма... Но после свикнахме и няма никакви проблеми.

Тъкмо да ви питаме за родното място и сам подхванахте темата. Замисляте ли се, че на трибуните на "Герена" често има повече хора, отколкото е населението на Ясловске Бохунице?

- Да, знам, знам (отново смях - б.а.). Така е. Много малко е нашето село, всички се познаваме там. Но се радвам и съм горд, че съм от това място.

В Словакия не харесвате ли повече хокея?

- Вече нещата стават наравно с футбола, даже футболът е по-популярен в последните години. Националният ни отбор е много силен и това е причината за промяната.

Аз също мога да играя хокей, въпреки че отдавна не съм го правил. Като бях малък играех. В Спартак (Търнава), когато имахме почивка, целият отбор ходихме да играем хокей. Този спорт ми е много близък също.

Не сте викан в националния отбор от пет години, откакто дойдохте в България. Влизаме в година преди Световно първенство, не ви ли се иска отново да обърнат поглед към вас?

- Не, нещата ги виждам по друг начин. В момента Словакия има много силни футболисти. Играят в по-силни първенства, в добри отбори. И почти всички играят редовно там. Те са важни фигури в тези клубове. Това е разликата.

Към България не се гледа толкова, разбираемо е. Ако играехме Лига Европа, ако бяхме стигнали по-напред... Може би. Но аз не се сърдя. Подкрепям националния отбор, фен съм. Стискам палци да се класираме.

Сигурно знаете за Георги Аспарухов и Никола Котков, и какво са тези имена за Левски. В Словакия по подобен начин почитате трагично загиналия ваш голям хокеист Павол Демитра (на 7 септември стават 6 г. от смъртта му в самолетна катастрофа с отбора на Локомотив - Ярославъл). Правил ли сте асоциации, а и колко важно е да се помнят спортните герои и легенди?

- Знам за Гунди... Не само знам, ходих и на мястото, където са загинали двамата с Котков. Знам, че е било голяма трагедия, а и много неща съм слушал за тях. Особено за Гунди тук в Левски.

При нас също бе голяма трагедия, когато разбрахме за Демитра. Той е легенда, и до днес хората трудно го преживяват. Както тук левскарите трудно преживяват случилото се с Гунди.

Важно е да ги помним и почитаме, те са спортни герои.

От феновете на Левски често можем да чуем как Прохазка е човекът за големите мачове и този, който "вади кестените от огъня", когато стане напечено. Как се става лидер, това по характер ли е?

- Трудно мога да кажа, защото не обичам да говоря за себе си. Но не съм бил никога човек, който да се скрие и да откаже да поеме отговорност. Нямам проблем да го направя, никога не съм имал. Когато трябва да се поеме отговорност, аз го правя.

Случвало се е и да сбъркам в такива моменти. Но по-добре да сбъркам, отколкото да се крия. Още като бях дете и после в младежките отбори бях капитан. Сигурно е характер.

Колко още ще останете в Левски?

- Труден въпрос. Имам още година договор.

Ще видим - за да остана, трябва и двете страни да искат това. Сега в момента не искам да го коментирам. Наистина не знам. Сега се чувствам добре, ще видим какво ще стане в следващите месеци.

Прохазка: Най-важното беше да не загубим

"Хайдук изобщо не съм ги гледал"