Просто Бабатунде!

Чували ли сте за Акуре?

До преди няколко месеца югозападният нигерийски град беше “terra incognita” и за най-запалените фенове на географията. Дори култовият Димо Падалски от „Минута е много“ щеше да се препоти при въпрос за столицата на щата Ондо.

Далеч от управлението на „Деджи“ Принс Кола Аладетойнбо, един горд представител на 484-хилядния областен център прави фурор с екипа на българския Левски.

Името му е Бабатунде Адениджи. Наричан „Царя на гола“, „Тигъра от Акуре“ или просто Баба, африканецът спечели сърцата на капризната „синя“ публика. Постижение, което може да смятаме за истински подвиг с оглед тоталната криза налегнала столичани през последните 9 години.

Източник: LAP.bg

За разлика от други, които много говореха, но малко правеха, наглед „дървения“ Бабатунде се превърна в  средищна фигура за нападението на Левски.

Началото беше трудно. Дошъл само с „официалния“ си анцуг, Адениджи предизвикваше по-скоро недоверие, отколкото някакви надежди. Платената за него трансферна сума пък рязко контрастираше с изявите му на терена. Баба приличаше на квартален футболист, който някак си случайно се бе озовал на „Герена“.  Топката го „хапеше“ при почти всяко негово докосване, а тактическата му грамотност клонеше под нулата.

Краят на Тунде бе съвсем близо, като  дори и „звезда“ от ранга на Венци Христов гледаше с иронична усмивка епизодичните му прояви на „зеления килим“.

 Но какво и да научиш от треньор като Стойчо Стоев, който не ти дава шанс?

Източник: Официален сайт на Левски

Всичко за Адениджи се промени с идването на Люпко Петрович. Майстора сякаш вдъхна нов живот на нескопосания Бабатунде. Научи го на простички, но същевременно много тънки моменти от играта. Показа му, че грубата сила може да бъде оръжие, само когато отиграваш положенията с интелект.

И така след няколко месеца на упорита работа – Тунде вече футболист, достоен да носи „синята“ фланелка, дори нещо повече.. 21-годишният таран къса мрежите без жал, а попадението му срещу Царско село бе апотеоз на отличното му представяне от началото на кампанията.

Мнозина биха го сравнили с Гара Дембеле, но истината е, че Адениджи е по-добър! Въпреки някои странни, да си кажем дори левашки отигравания, нигериецът е изключително полезен. Може да играе на всички позиции в атака. Връща се достатъчно назад, за да помага във фаза защита, а също така има и не лош усет в креативен план. Всичко това предвещава дълги дни на резервната скамейка за Илиян Мицански, който и без това е бледа сянка на онзи футболист, който бележеше гол след гол в полската Екстракласа.

От витално значение за Адениджи е да продължи работата си с Люпко Петрович. Още няколко месеца под командата на сърбина ще превърнат Тунде в същинска звяр. Неслучайно за изявите му вече се говори и в Нигерия, където го определят за един от най-големите таланти.

Източник: Официален сайт на Левски

Защо да не го видим и на предстоящата Купа на африканските нации през 2017?

Към днешна дата Левски може да бъде спокоен за своята атака. Възходът на „сините“ и кариерата на Адениджи вървят ръка за ръка. Едно печелившо партньорство, което вещае още много попадения и тъжни мигове за съперниковите вратари. Нужна е обаче упоритост и още много работа.

 „Тигъра от Акуре“ се превърна в „Тигъра от Герена“. Хищникът е гладен за нови попадения, а скоро идва ред и на ЦСКА-София...