Най-сериозната новина, свързана с Левски в последните дни, е напускането на изпълнителния директор Павел Колев. Той сдава поста и мястото си в Управителния съвет на клуба. Ще помага, докато не бъде намерен негов заместник, след което започва работа в УЕФА. Престоят на Колев на "Герена" бе свързан с доста странни периоди. На такива от безпаричие, до такива с много средства, а в един момент - направо без стотинка. Двете години на бившия журналист в клуба, а след това и заместник изпълнителен директор на БФС бяха доста пъстри, въпреки че в дадени моменти изглеждаха само бели или само черни.

За започването му в Левски се заговори още през есента на 2018 година. Тогава Колев бе предложен на тогавашния собственик Спас Русев от фенското сдружение Тръст "Синя България", което притежава 10 процента от акциите на сините. По-късно Спас Русев одобри кандидатурата му и го покани... Колев първо прие, но след като се запозна отблизо с финансовото състояние на клуба, отказа длъжността. В началото на 2019 година обаче се наложи да прилага в действие програмата си, защото към Левски вече бе задухал вятърът на промяната. На 18 януари той бе назначен за изпълнителен директор на клуба, бе назначена и дата за Общо събрание, на което бе ясно, че мажоритарният пакет акции ще премине от ръцете на Спас Русев в тези на Васил Божков. В онзи период сините бяха без евролиценз заради просрочени задължения, но благодарение на сериозните средства, налети от Божков, той бе спасен... Колев на няколко пъти алармира, че фалитът е близо, но до такъв не се стигна. Парадоксално, но по-късно на него му се налагаше да изговори тази дума стотици пъти...

Първото му решение се превърна в гаф - да освободи тогавашния треньор Славиша Стоянович. Това бе голяма грешка - всъщност периодът на Колев на "Герена" е от "Стоянович до Стоянович", защото малко след завръщането на треньора шефът напуска. Съдба... Назначаването на Георги Дерменджиев начело на сините си бе голям гаф. Треньорът пристигна на "Герена" без свой доверен човек и бе напълно логично да се провали. Наставникът не доизкара пролетния полусезон. Следващото решение на Колев по треньорския казус също се оказа недалновидно - назначаването на Петър Хубчев. И докато за Дерменджиев Колев може да е бил посъветван, то слагането на Хубчев, с когото работеха съвместно в БФС, си е лично негова отговорност. Както и фактът, че в момента клубът дължи на бившия си наставник една торба с пари като неустойка.

В управленската програма на Колев бе залегнало до няколко години клубът не само да изчисти дълговете си, но и да започне да се самоиздържа. За една година на "Герена" бяха изсипани около 20 милиона лева, но е жалкото, че малко от тях отидоха за покриване на борчовете и те останаха да висят като дамоклев меч над сините. Инвестирани бяха маса пари в отбор, от който в момента не е останало почти нищо. Пръстите на шефа "бяха широки", но не може да се признае, че част от направените инвестиции бяха право в десетката. От дълги години в Левски бяха пренасрочени пари към подобряване на материалната база. И по-важното - предоставяне на по-хубави условия на ДЮШ. На "Герена" бяха направени две нови игрища за децата, изцяло подновен теренът, на който се готви първият отбор. Съблекалните бяха реновирани, както и тунелът на стадиона. Бе направен козметичен ремонт на новия пансион, както и цялостна реконструкция на старото общежитие (за жалост тя още не е довършена).

Всъщност работата в ДЮШ може да е гордостта на Павел Колев. Защото свършеното там не бе никак малко, а инвестицията - най-правилна. Първо се започна с възнагражденията на треньорите, които бяха сериозно завишени и заплащането им стана достойно. Вторият етап включваше назначаването на нов директор. На "Герена" случиха с потомствения левскар Йончо Арсов. Немският възпитаник подреди нещата и затова и неслучайно всички юношески отбори на сините изпратиха 2020 година на първо място в класирането.

Изминалите 12 месеца пък бяха едни от най-турболентните в историята на клуба. На "Герена" живееха в сладък сън, помпаха си излишно мускули за титла и купа, правеха се трансфери на скъпоплатени играчи. Докато в един момент не се събудиха, а действителността бе жестока - сините остават без собственик! Многото пари секнаха, а клубът изпадна в безтегловност. Сякаш в онзи момент Колев малко късно би камбаната за "обединение и спасение", но все пак подкрепен от широката маса фенове, се справи. Направени бяха кампании, но незнайно защо предвид кризисната ситуация, адски усложнена от пандемията с COVID-19, още през март, април и май не бяха освободени повечето чуждестранни скъпоплатени играчи. Крехките надежди за спечелването на купата явно го заблудиха и той не се реши тогава на "рязане до кокал". Такова все пак бе осъществено, но чак след идването на новите собственици. Досади донякъде с постоянните приказки за фалит и с "тръгвам си - не си тръгвам". В края ултрасите от сектор Б бяха на нож с него, а тарторът им Любомир Костадинов го засипваше с неудобни въпроси и му лепна прякора "Господин мразя истината Колев". Но в крайна сметка хората имаха право да питат, защото именно те с даренията си издържаха клуба. В крайна сметка всеки гледа от неговата камбанария. За едни Колев заслужава само добри думи, защото Левски някак си оцеля. А за други - направил е малко, защото думата "фалит" си стои някъде зад ъгъла и съвсем не е забравена.

Павел Колев мълчи относно своето бъдеще в Левски

Павел Колев мълчи относно своето бъдеще в Левски

Проведе разговор с Наско Сираков