Няма нищо по-хубаво от първото място. След почти две години на всевъзможни емоции, Левски се завърна там, където мечтаят да го виждат всички негови привърженици.
Дори и в прекалено ранен етап от шампионата, лидерската позиция е ясен знак, че поне този път надеждите за по-добро представяне не са подплатени единствено с безмерен оптимизъм.
Този път има и нещо друго...
Нека го наречем футболна страст!
Източник: levski.bg
Онзи Левски, пълният с мъртви души отбор, вече го няма. Тактическия Франкенщайн на Делио Роси най-сетне е някъде из тесните улички на Римини, като тежко и горко на следващия тим, който ще гребе с пълни шепи от треньорския "капацитет" на Пророка.
Важното е, че Левски надигна глава.
Самочувствието в отбора се завърна, а с това и положителните резултати. Някои биха омаловажили поредицата от победи над Ботев (Враца), Дунав, Септември и Етър. Замислете се обаче, именно битки с подобен тип съперници редовно изяждаха главата на вековниците през последните години.
A титли не се печелят само с успехи над ЦСКА и Лудогорец...
"Виновникът" за тази така мечтана промяна е Славиша Стоянович. Дали е моментен порив или почерк на сериозна треньорска класа, ще разберем тепърва, но основното е, че този човек бързо се настрои на честотите на левскарската общност. Опозна и самия характер на футболистите, като правилно прозря, че е истинско престъпление да градиш дефанзивен Левски, когато разполагаш с редица играчи обожаващи да разгръщат своя потенциал в атака.
Източник: levski.bg
Доказателство за казаното до този момент е случващото се с Жерсон Кабрал. Крилото определено страдаше при предишния треньор, като всички сметнахме, че въпросният футболист е поредното недоразумение на "Герена".
Грешка.
Кабрал демонстрира на всички нас, че получи ли нужната свобода на действие, може да бъде изключително опасен. Юношата на Фейенорд се справи толкова добре със задачата да замени контузения Паулиньо, че бразилецът вече не може да се смята за недосегаем титуляр. Жерсон бележи и асистира, като за няколко мача подобри, а дори и удвои постигнатото от себе си през изминалата кампания.
Заедно с него огромен възход бележат и играчи като Хали Тиам и Милош Цветкович. Та дори и един Габриел Обертан. Футболист замесен от друго тесто, който за жалост също бе станал част от "сивия" пейзаж на "Герена". Бившият играч на Манчестър Юнайтед сякаш най-сетне разбра, че той е реалният лидер на Левски.
Източник: levski.bg
Фигурата, която освен да мотивира тима, може и да бъде негов спасител в редица напрегнати ситуации. Този "лъв в клетка" бе пуснат на свобода от Стоянович, като това вдигна КПД-то на французина, а и върна артистизма в неговите отигравания. Само си спомнете за точното центриране с "рабона" срещу Етър. Нещо, което 85% от подвизаващите се в Първа лига едва ли умеят.
Отново се връщаме на страстта. Мотивираният за успехи Левски вече може да се похвали и с нужния колектив. Макар и доста интернационална, левскарската група изглежда сплотена. Усмивките се завърнаха на доскоро отчаяните "сини" лица, като тези наглед простички, но много важни за възхода на един отбор белези, могат да се видят и от начина, по който левскарите празнуват всяко едно свое попадение.
Окей, Левски вече е обединен и видимо по-офанзивен. А сега накъде?
Оптимизмът в този анализ, трябва да бъде комбиниран и с малко реални факти. Без значение за виновника, "сините" са трагични във физически аспект, като имат сили да изиграят максимум 55-60 минути на високо ниво. Това е сериозно изпитание за настоящия треньорски щаб, който тепърва има да катери много високи върхове из планинската верига наречена Първа лига.
Източник: Официален сайт на Левски
Лесното беше досега. Задават се мачове с Берое, Локо (Пд), ЦСКА, Славия и Лудогорец, където заплахата от загуба на точки е огромна. Освен със сърце, вековниците трябва да играят и с разум.
И на Стоянович е ясно, че не може всеки път публика и футболисти да треперят от изравняване до последния съдийски сигнал. Левски трябва да решава мачовете си далеч по-рано, като в комбинация с това да демонстрира и нужната концентрация в отбрана. А досадните грешки в тази зона са безброй. Такива пък биват с лекота наказвани от Камбуров, Мауридеш или Кешеру.
Източник: LAP.bg
Проблемен си остава и постът на централния нападател. Слави Костов е с лека преднина пред конкуренцията, но така и не убеждава, че той е точният човек за позицията. Наистина, бележи попадения, но самият факт, че редовно бива заменян със Серджиу Буш подсказва, че и самият Стоянович не знае как да процедира с позицията на №9. Гореспоменатият румънец Буш пък сякаш отново заспа "зимен сън", след като вдигна нивото в края на изминалия шампионат.
Таранът е натрупал доста излишно количество мускулна маса, което го прави тромав и невъзможен за някаква скоростна комбинация. Това се видя кристално и в момента от неделния мач срещу Етър, когато свежият Буш тръгна да гони една топка с аванс пред ветерана Иван Стоянов, а в крайна сметка бе задминат и победен от 35-годишния сливналия.
За Ривалдиньо няма какво да кажем с оглед на факта, че оставането му в клуба е поставено под огромна въпросителна.
Източник: LAP.bg
Има сериозно какво да се изисква и от Стаси Иванов. Един от юношите, който регулярно получава шанс за изява, а при това не и от вчера. Бързакът обаче има сериозен проблем с реализирането на попадения, като на няколко пъти не успя да вкара от отлични ситуации срещу Септември. А не поработи ли върху този компонент, не може да се надява на сериозна кариера в Левски.
Поредицата от победи на "сините" пък си е цяло постижение, когато знаем, че в титулярния състав са Аймен Белаид и Антони Белмонт. С други думи, от началото на сезона Левски играе с 9 човека, тъй като този знаменит тандем по-скоро пречи, отколкото да помага на отбора. И тук идва последната засега важна задача пред Стоянович, който трябва да държи максимално далеч тези двамата от стартовите 11. Точно заради такива като Белаид и Белмонт, налагането на "сини" кадри в лицето на Деян Иванов, Томислав Папазов, Иво Найденов и Илия Юруков остава на заден план.
Левски и Славиша Стоянович си изградиха свой собствен остров на спокойствието. Предстои и пауза за националните отбори, която също ще помогне за по-детайлната работа. Очакват се и поне още един нов играч, който да хармонизира състава и подсили конкуренцията. С две думи, всички необходими предпоставки за надграждане са налице.
Източник: LAP.bg
Време е да видим дали Стоянович може да се справи с реалното лидерство на "Герена", защото трудното тепърва предстои. А както всички знаем: "Всеки може да държи руля, когато морето е спокойно".
DalaiDrama
на 27.08.2018 в 15:20:47 #5защо подяволите четете статиите
armeiski
на 27.08.2018 в 15:13:08 #4Всъщност статията е поръчана от ГГ. Гришата много добре знае колко елементарно лесно е да се надуе синия балон и после с удоволствие да гледаш как се пука
atanas-miihailov
на 27.08.2018 в 14:59:24 #3E bravo be Ivailo D.Shto ne stanesh trener?
VladoCSKA
на 27.08.2018 в 14:52:16 #2armeiski
на 27.08.2018 в 14:50:08 #1Айде де, това го чакахме след 3 кръг още Жестоки квалификации, но най-кефи "нещо, което 85% от подвизаващите се в Първа лига едва ли умеят". Дори да примем математическите изчисления, това значи поне 25-30 души от А група да го могат. Класа!