През последните седмици спортните журналисти се упражнявахме доста върху темата "Левски". Хвалби, критики, размисли... И винаги в епицентъра на събитието беше той - клубът от "Герена" и неговите настоящи проблеми.
За разлика от други отбори обаче, които ще ти отнемат акредитацията или ще те заклеймят чрез официална декларация, "синьото" ръководство, както винаги, запази дипломатично мълчание. Прояви разбиране към ситуацията и "отговори" чрез действията си на трансферния пазар.
Няколко седмици по-късно, селекцията на Левски вече изглежда с една идея по-класна. Вярно, имената на Белаид, Костов, Паулиньо и Ривалдиньо може и да не вдъхват някакъв уникален респект, но все пак първата крачка е направена. А понякога това е най-трудният процес към неминуемия прогрес.
Какво да кажем за новите?
Най-интересното име от горепосочените определено е Паулиньо. Бразилецът има потенциал да се превърне в новата звезда на клуба, стига качествата му да бъдат развити максимално от треньорския щаб. За разлика от други, латиноамериканецът бе важна част от досегашния си тим - Заря (Луганск). Това най-вече си проличава през кампания 2016/17, когато заедно с колегите си прави фурор в груповата фаза на Лига Европа. Там той изиграва редица силни мачове, като запомнящо се ще остане представянето му на "Олд Трафорд" срещу Манчестър (Юнайтед). Въпросният дори може да отбележи гол в мрежата на "червените дяволи", но ударът му е отразен с вещина от Серхио Ромеро.
Източник: Facebook
Пауло Витор де Менезеш Мело е универсален атакуващ футболист. Може да играе навсякъде по атаката, но може би най-полезен е по крилото. Паулиньо умее рязко да сменя посоката. Притежава скоростна техника, а завършващият му удар има необходимите сила и точност. Въпреки неособено високия си ръст, умее да играе и с глава. За разлика от предшественици като Нар и Бабатунде, има и този така важен за добрия футболист усет към тънкия пас. Големият проблем при него ще бъде липсата на игрова практика. Бразилецът няма официален мач от 26 октомври, 2017 година. Тогава той играе в мач за Купата на Украйна загубен с 2:5, след продължение от Динамо (Киев). Нужно е да отбележим, че през изминалата есен, по една или друга причина, техничарят играе едва 4 официални мача за Зaря, което донякъде обяснява и изненадващия му трансфер в Левски.
Следва бразилец №2. Най-лесно за Ривалдиньо е да кажем, че популярността му е факт заради световноизвестния му баща. Плеймейкърът е типичният пример за нереализирано дете на футболна знаменитост. Никога досега не е играл на най-високо ниво в Бразилия, а пък от бившия му клуб Динамо (Букурещ) не могат да се нарадват от бързата си раздяла латиноамериканеца.
Определено това е покупката на Левски, която до този момент крие и най-големи рискове. Общо взето вариантите са два, Ривалдо Витор Борба Ферейра или ще избухне неочаквано в стил "Каранга" или тотално ще бъде зачеркнат за големия футбол.
В чисто футболен аспект, Ривалдиньо донякъде се опитва да копира игровото поведение на своя баща. В отиграванията му има много финес и интелект. Притежава и добър удар от далечна дистанция, в което се убеди и вратарят на Атлетик (Билбао) в мач между баските и Динамо (Букурещ) от Лига Европа. Големият му проблем е свързан с реализирането на попадения. Атакуващият състезател умее да излиза на стрелкови позиции, но рядко намира мрежата. А такива футболисти на "Герена" през последните години, колкото искаш...
Аймен Белаид пък е стар познайник на "синята" публика. Тунизиецът беше част от най-тъмните времена за Левски, когато клубът стигна дори до мачове във втората шестица на елита. С оглед освобождаването на Димитър Пиргов, привличането му сякаш бе наложително. Проблемът при него е, че официалните му мачове през 2017 година се броят на пръстите на едната ръка, а това в никакъв случай не може да подсигури алтернатива на несменяемите титуляри Яблонски и Ейолфсон. Мнозина побързах да критикуват ръководството на Левски, че вместо африканеца на "Герена" е можело да се завърне Деян Иванов. Въпросният е голям талант, но може би е по-добре да изиграе и оставащия полусезон в Ботев (Враца) и да се завърне през лятото, когато може би ще заеме своето подобаващо място в титулярната отбрана на вековниците.
Източник: Официален сайт на Левски
Доколкото за Белаид, следващите месеци в Левски ще бъдат истински бонус. Твърди се, че има реален шанс да попадне в отбора на родината си за Мондиал 2018, което би могло да бъде огромен плюс както за него, така и за клуба. За момента първите индикации спрямо Аймен са позитивни. Има най-добрите функционални показатели от целия отбор, което демонстрира огромното му желание отново да играе голям футбол.
Стигаме и до Станислав Костов. Да не бъде човек на неговото място. Дано през последните седмици не е чел вестници и сайтове, тъй като помията върху него бе изключителна. Мнозина поставят качествата му под съмнение, а пък други не могат да простят неговото минало в ЦСКА.
Кариерата на Костов е низ от върхове и падения. Подобно на Ривалдиньо, Слави може би хваща последния влак за някаква по-стойностна футболна кариера. До момента не се възползва от шансовете си в ЦСКА, Ботев и Берое, но поне доказва, че не се предава. Има необходимия силен характер, който ще му помогне и на много неспокойна територия като "Георги Аспарухов".
Източник: Официален сайт на Левски
През последните години игровият почерк на Костов се промени. От типичен нападател, все по-често го виждаме по крилото. Контролът му над топката е сравнително добър, а освен това може да се позиционира по великолепен начин в полето на противника. Голям проблем със "синия" екип може да се окаже липсата му на бързина и неособено качествените му действия във фаза защита. И докато в Пирин подобни грешки му се прощаваха заради неговия статут на звезда, то Делио Роси едва ли ще му остава длъжен.
Няколко думи и за раздялата с Жуниор Мапуку. Черната сила ще липсва както на феновете, така и на треньорския щаб. 1 млн. лева за правата му обаче са прекалено добра сделка, особено за играч с неговата толкова непостоянна форма. Африканецът имаше някакъв тих конфликт с Делио Роси, който сякаш не му позволяваше да се отпусне максимално със "синия" екип. Черната сила даде заявка за силна втора част на сезона, но не престана да повтаря, че изконната му позиция трябва да бъде като централен нападател. Това доведе до сякаш необходимата раздяла, от която доволни останаха всички.
Източник: LAP.bg
И така, позитивните новини от "Герена" са факт. Левски потуши страстите с поредица от правилни решения, а оттук насетне всичко ще се решава на терена. Дано добрата работа на ръководството не бъде плод на случайността, а една показателна тенденция. Нужда от това имат всички обичащия "синия" цвят, особено за задаващата се повече от емоционална футболна пролет.
CarpeDiem
на 29.01.2018 в 14:57:38 #3Малеее, много припознавач под мен, много нещо! Сега, предстои много работа! Ако се работи с вещина, нещата ще си дойдат на мястото!!!
peshata
на 29.01.2018 в 14:57:14 #2"За разлика от други отбори обаче, които ще ти отнемат акредитацията или ще те заклеймят чрез официална декларация, "синьото" ръководство, както винаги, запази дипломатично мълчание." Говори за тиретата... и признава за поръчковите статии срещу Левски
finiest_london_cow
на 29.01.2018 в 14:37:29 #1Тоя луд ли е?