Ударът на съдбата. Така най-кратко може да се характеризира участието на Левски в Шампионската лига. Днес "сините" страдат от липсата на шанс, след като през пролетта и лятото бяха закриляни от Фортуна.
Тимът на Стоилов постигна заслужен успех в рамките на няколко месеца - участие на четвъртфинал за УЕФА и историческо влизане в най-комерсиалния турнир. Левски се закрепи на европейската сцена благодарение на отличния си треньор и стабилните футболисти.
Но заслуга за триумфа имаше и късметът. "Сините" се класираха на четвъртфинал, след като бяха галеници на съдбата. И понеже в живота има равновесие, през есента всичко се върна. Бумерангът се стовари с гръм и трясък.
Напролет момчетата на Мъри срещнаха разпродадения Артмедия. Хитът от Шампионската лига мязаше на смачкано книжно тигърче, превърнало се в лесна плячка за "сините". Късметът продължи да виси над "Герена". Следващият съперник бе осакатеният и разбит от скандали Удинезе.
Италианският отбор предпочете да спасява кожата си в местното първенство, вместо да атакува Европа. "Черно-белите" играха без половината си титуляри и без звездата си Винченцо Якуинта, скъсал се да поставя ултиматуми пред клубната управа. Подаръците продължиха през лятото - на прага на Шампионската лига.
Срещу Киево. Контузии не позволиха на тима от Верона да излезе с най-доброто в най-ключовия мач за годината. И "сините" удариха джакпота.
Разбира се влизането в Лигата се дължи предимно на перфектно сработения състав, на младия и амбициозен треньор и на организацията. В крайна сметка важното е, че Левски е сред най-големите. С късмет, без късмет, отборът е там!
Ала точно на жребия Фортуна обърна гръб на настоящия ни евробоец. "Сините" се озоваха голи-голенички в огромна клетка, наричана група "А", в която обикалят три кръвожадни звяра, носещи имената Барселона, Челси и Вердер.
Но на "Герена", полетяха в розовите облаци. Заслепени от успеха, пред очите им започнаха да се мержелеят нови победи, 10-15 точки (!?), класиране за следващия етап или в най-лошия случай трето място и прехвърляне в турнира на УЕФА.
Истерията, граничеща с параноя, завладя половината България. Радостта бе космическа, равна на достигане до световен финал. Европейските "сини" комплекси, породени от липсата на историческа легитимност,изригнаха като вулкан. Стовариха се върху футболната общественост и се опитаха да изкривят ценностната система.
Всичко, извършено от играчите в синьо, бе с ранга на исторически подвиг - първият тъч, първото изчистване на топката, първият корнер. Психясали коментатори крещяха неистово, от устите им излизаха нечленоразделни фрази.
Върхът на заслепяването бе първият гол, отпразнуван като спечелване на КЕШ. Авторът го обявиха за национален герой, името му засия на футболния небосклон, засенчвайки истинските легенди на Левски от близкото и далечно минало. Но докато головата разлика в родното първенство набъбваше до 29:1, в истинското мерило Шампионската лига тя придоби чудовищни размери, но с обратен знак - 1:13.
Чак след четвъртата загуба Левски слезе на земята. Или по-скоро падна жестоко, след като се сблъска в огромната европейска цитадела. Оказа се, че "сините" не могат да дишат при най-големите. Заприличаха на изсъхнало цвете, неумеещо да вирее в естествената шампионска среда. По-умереното крило в левскарския сектор проумя, че действителността е жестока, а измеренията - други. Законът на футболната джунгла показа, че дребосъците биват препарирани с един замах от европейските хищници.
Левски наистина щеше да е с друга визия при по-лек жребий и липса на кадрови проблеми. Вероятно ако се намираха на мястото на Андерлехт в компанията на Милан, АЕК и Лил, днес "сините" щяха да имат в актива си не една, а три или повече точки.
Срещу Барселона и Челси отсъстваха Валери Домовчийски, а Гонзо нямаше добра физическа подготовка заради късното си присъединяване към отбора. Малшансът продължи в Бремен, където Гонзо и Емил Ангелов бяха контузени, а Валери - невъзстановен.
Още по-тежка бе ситуацията за втория двубой в Вердер в София. Левски излезе без основния си вратар Георги Петков, изиграл ключова роля в паметните евробитки, и без нападение.
Липсваха Гонзо, Домовчийски и Коприваров. А Емо Ангелов бе наполовина ценен, тъй като се появи през втората част с неотшумяла контузия. Като добавим нелепия гаф на Ники Михайлов (момчето обаче не бива да бъде критикувано!), ето го логичното обяснение за провала. Но всичко това по-скоро е плод на съдбата. На нейния удар. На връщането на бумеранга. Орисия на вересиите.
Неприятното е, че въпреки четирите загуби някои от "сините" продължават да търсят оправдание. Да вземем например Боримиров. Ветеранът, който жадува повече за званието "Футболист на годината" отколкото за първа победа в Лигата, обяви, че Вердер извадил късмет и с нищо не превъзхождал Левски.
Дани, познаващ далеч по-добре от нас немците, явно не иска да признае горчивата истина. Германецът, типично по арийски, цапардоса два пъти врага, след като опонентът му преди това го бе вкарал в кошарата си. Мълниеносната операция,приличаща на плана "Барбароса", сломи за отрицателно време българския шампион. Оттук насетне гостите се разхождаха спокойно из терена, наситени от лесно уловената плячка и чакащи последния съдийски сигнал. Сигнал, сложил край на "синята" илюзия за победа в най-желязната група.
Орисия на вересиите
02.11.2006 07:29:58

Източник: Антон Узунов
aristo
на 02.11.2006 в 07:12:56 #3Ще биете,как няма да биете?3-пъти центъра.
пръцльо
на 02.11.2006 в 06:52:28 #2Ще трябва явно да бием Барса за успокоение.
rado907
на 02.11.2006 в 06:48:34 #1просто групата е твърде силна. както всички виждаме, има напълно реален шанс барса да изпадне. какво може да иска левски от такава група?