Футболът спря в цял свят заради разпространението на коронавируса и навсякъде има португалци, които очакват тази ситуация да премине и да започнат да правят това, което най-обичат - да играят футбол.
Сега, когато изискването е "да се стои в къщи" "Zerozero" се свърза с португалци, разпръснати по четирите краища на света за да разбере, как прекарват този период без футбол и как виждат ситуацита, както там навън, така и в Португалия. От дистанция, разбира се.
От съседна им Испания до далечна Индонезия, мотото е" "Оставане вкъщи и четене на рубриката: Моят футбол в карантина".
Медията се свърза и с футболиста на Левски - Нуно Рейш. Ето какво каза той:
Как прекарваш времето си по време на карантина?
- Използвам времето, което преди нямах, за да съм с моите дъщери и моята съпруга. Запълвам сутрините си да помагам на моите дъщери (на две и пет години), които имат видеоуроци, за да са в час с темите, които им се преподават. В края на следобеда правя една обичайна тренировка, за да поддържам форма. Съпругата ми е персонален треньор.
Какви указания ти даде твоят клуб?
- Казаха ми да съблюдавам карантината, като стадионът и залата ще са отворени за тези, които искат да ги използват, но да не сме близо един до друг. Ако мога да тренирам у дома, не искам да излизам. На всичкото отгоре съм със съпругата и дъщерите си. Имаше период на карантина до 30 март, но след като случаите се увеличават, както тук в България, така и в Португалия, изместиха периода до 12 април. Отначало ни дадоха план, който беше насочен към физическата подготовка, но сега ще получим малко почивка.
Какви съвети ни даваш за книги, филми, сериали...
- Гледам Blakslist в Netflix. Вече гледах Elite, има толкова много, които следя, също Vikings. Моят Netflix работи повече в последните 15 дни, отколкото през цялата година.
Как се чувстваш толкова дълго време у дома?
- Засега не е зле. Аз не обичам да излизам много. Понякога обядвам със съпругата ми и с приятели, които имам тук, но основно ходех на тренировки, връщах се и след това отивах да взема децата от училище. Преди можехме да пием кафе, да хванем слънцето, сега трябва да избягваме това. Но не ми омръзва да съм си вкъщи.
Имаш ли връзка с твоите колеги?
- Лична връзка не, но имаме група и си разменяме съобщения. Най-много си пиша с Филипе Нашименто, който е другият португалец с мен. Опитваме се да сме информирани, затова как се развива ситуацията тук и какви са новите мерки. Имаме треньор, който говори португалски и той ни превежда как се развиват нещата тук.
Как следиш ситуацията в Португалия?
- Избягваме да гледаме новини. От 24 часа, 23 се говори само за вируса. Много е дразнещо и когато хората са затворени, започват да се побъркват. Сега, когато имаме повече време, вземаме си по 1-2 часа вечер да говорим със семейството и те ни разказват за ситуацията в Португалия. Те се притесняват за нас. Това е нормално за едно семейство...
Как е ситуацията в България?
- Не е толкова агресивна като в Португалия. До вчера имахме около 200 случая. Затова не е толкова зле като в Португалия. Тук веднага като разбраха, че имат случаи, бяха много агресивни с мерките и веднага започнаха да затварят граници и публични места. Може би заради тези мерки, много по-драстични и бързи, епидемията не се разпространи. От малкото неща, които можем да правим без разрешение е отиване на пазар и до аптека. Но избягваме да излизаме. Вече забраниха и излизането от София. Ако искаме да излезем от София, трябва да направим декларация, в която да има мотив. Ако е само за разходка, не може.
Как се надяваш да се върнеш в игра? Лесно ли се поддържа форма?
- Честно казано, за нивото на интензивност правя максимума, за да симулирам по някакъв начин истинската тренировка и достигам до натовареността, нужна за мач или всекидневна тренировка. Най-много ми липсва радостта в съблекалнята. Да съм с колегите, да си правим майтапи, защото за останалото имам много плодовито въображение и мога да импровизирам тренировките.
Когато това свърши, кое е първото нещо, което искаш да направиш?
- Едно от първите неща е да се съберем всички заедно във Фатима и да благодарим на Господ. Аз съм вярващ човек и затова ще отида да благодаря, че всичко е преминало по най-добрия начин и ще направим един голям обяд.
ПРЕВОД ОТ ПОРТУГАЛСКИ: ТОДОР КРЪСТЕВ, ТОПСПОРТ
kaspacho
на 31.03.2020 в 19:29:09 #12Не четох статията, но загравието направо кърти.
Bolsena
на 31.03.2020 в 18:56:15 #11Аре Хане, щото жената вика, че след карантината ша са клатя още два месеца
XAN_lil
на 31.03.2020 в 18:38:04 #10Искрено ме размяхте Ай .... пичове По една ваксина
УмеренЦСКА
на 31.03.2020 в 18:37:06 #9Би трябвало да оставят на мира нещастните футболисти и да не ги принуждават да приказват празни приказки. Всеки може да си представи какво им е на душата в момента и кое ги интересува най-много...
Bolsena
на 31.03.2020 в 18:30:38 #8user avatar 28657 Следвай ChernotoVlechugo на 31.03.2020 в 18:15:25 #7 Болен, кой чете статии тук? ---------------------------------------------- Извинявай, объркАл съм се Ама не ми викай Болен по време на пандемия щото е подсъдно Или шти викам КовидВлечуго
ChernotoVlechugo
на 31.03.2020 в 18:15:25 #7Болен, кой чете статии тук?
Bolsena
на 31.03.2020 в 17:46:35 #6Някой каза, че припса корона не го хваща, ама тея тука /отдолу списалите/ нещо друго ша да ги е хванало Ако нещо трябва да се отбележи от това интервю е, че когато се задават адекватни въпроси, се получават адекватни отговори. Без заяждания, без дребнотемия, гледната точка на един човек, сънародник /на интервюиращия/, намиращ се в трудни времена в чужбина. Това май трябва да се чете повече от журналистите, отколкото от уважаемите академици
ChernotoVlechugo
на 31.03.2020 в 17:01:30 #5Липсва му да пекат наденички с Иванка Горанова
Cantona7
на 31.03.2020 в 16:44:14 #4Най - голямата радост в съблекалнята и под душовете на Левски не се препоръчва за лица под 18 год.
krasimir-ivanov-OGroEhM5
на 31.03.2020 в 16:12:21 #3Най-голяма радост в оборите беше преди месец,след мача с Тумбака,защото паднаха само с гол разлика
stoyan-stefanov-uYo8oGpP
на 31.03.2020 в 15:53:27 #2За Последните 10 години се сещам за поне 50 повода за радост в Съблекалнята на Левски..... Дебрецени трактори Оси Пчели Азиатци Вадуци Финали Толкова са много че не си ги спомням
kanchu
на 31.03.2020 в 15:32:35 #1Хахахха, само мъка и тъга в съблекалнята на Подуене... По принцип не съм злобар, но ми се напълни душата от това заглавие. Да се смея ли, да плача ли.....