Topsport.bg продължава с рубриката си „Неразказани истории". В нея ви запознаваме с неизвестни факти около кариерата и живота на българските футболисти. Днес ще ви представим вратаря на Левски Михаил Иванов. Стражът в момента не се радва на звездни моменти със синия екип, но определено кариерата му дотук заслужава внимание. Малко известен факт е, че преди години Иванов е избран за „Най-добър млад вратар на Италия" в класация на „Европспорт". Медията дори нарича Иванов "младия Буфон". Как Мишо е заслужил това отличие и как се е развила кариерата му по път за „Герена", разберете с Tospsport.bg.

Михаил Иванов е роден в София на 7 август 1989 г. Още от съвсем малък започва да гони топката пред блока. Интересно е да се отбележи, че Мишо открива страстта си да пази на вратата в доста по-късна възраст.

Всичко започва със записването на Иванов в школата на Левски. На първата тренировка със „сините" невръстният по това време Мишо участва в двустранна игра, на която се подвизава като полеви футболист.

„Спомням си, че тогава отбелязах цели два гола. Истинската  любов към футбола, обаче открих с надяването на вратарските ръкавици и заставането ми под рамката на вратата. Знаете как е в детския футбол, няма строго определени позиции и треньорите се опитват да пробват всеки играч на всички постове", спомня си Мишо.

Софиянецът тренира по това време под ръководството на Георги Тиханов и Альоша Димитров. Наставник на вратарите пък му е Владо Делчев. Младият страж прави забележителни игри с екипа на Левски.

Едва на 13 години Иванов получава възможност да замине на проби в Италия. Пред невръстния играч стои огромна дилема - дали ще може да се справи с живота на Апенините съвсем сам... Дали на 13 години е възможно да гради футболна кариера в непозната страна, чиито език му е напълно чужд?Михаил и семейството му са успокоени от факта, че в града, в който трябва да замине живеят семейни приятели... Те в последствие се оказват и спасението за малкия по това време страж.

Иванов изкарва проби в Ренато Кури Анголана от града Пескара. Треньорското ръководство на тима е възхитено от таланта на българина и незабавно го взима в състава си. Първите три месеца се оказват кошмарни за софиянеца. На 13-години Мишо е готов да отхвърли шанса си да играе в италиански тим. Признава си, че често е плачел. Бил е на крачка от връщане в България. Борбеният му характер му помага да продължи нелекия си футболен път в Италия.

По това време майка му претърпява тежка операция, а Мишо не спира да се обвинява, че не е до нея. За да забрави семейните драми, Мишо тренира като луд, за да не мисли за  мъката си. Този ужасен период за българина постепенно отминава. Той свиква с езика и начина на живот на Апенините.

И така неусетно минават три години. Иванов получава предложение да премине в Сиена. Офертата идва от самия спортен директор на „бяло-черните", който се е запознал с таланта на българина в Ренато Кури Анголана, където преди това е работил.

Михаил приема офертата на Сиена и така 17-годишен се докосва до мечтата си да играе в тим с име на Апенините.

Най-големият успех по време на престоя на Иванов в Сиена е достигането до финал с младежкия тим на „бяло-черните". Там те срещат  Палермо. Българинът прави редица отлични спасявания, но в края на мача всичко се обърква. В 89-ата минута той допуска гол, с което Палермо се окичва със златото. След края на срещата Иванов не може да скрие сълзите си, но никой от съотборниците му не го вини за допуснатото попадение.

По това време обаче Мишо получава голямо признание. Той е избран за най-талантлив млад вратар на Италия в класация на „Евроспорт". „Роденият през 1989 г. футболист впечатлява сериозно. Притежава отличен рефлекс, а физиката му напомня на младия Буфон. Направи множество спасявания, включително чудеса на финала срещу Палермо. Време е Сиена да му даде шанс и в първия отбор. Иванов е узрял", гласи коментарът на една от най-реномираните световни спортни медии. 

През 2010 г. Михаил Иванов преминава под наем в Ходза. По това време италианския тим играе в Серия „C". Там българинът участва в 16 мача, в 5 от които не допуска гол. След изтичане на срока на отдаването под наем, Мишо се връща в Сиена. Тогава обаче несменяем титуляр е Желко Бъркич. След дълги месеци на пейката и извън групата, Пиаченца спасява българина, приютявайки го в състава си.

Последва един полусезон, в който Мишо се представя на приливи и отливи. През лятото на 2012-ата година, Иванов се завръща в България. Той подписва с Ботев (Враца), който обаче изпада в „Б" група.

В началото на 2013 г. Иванов сбъдва мечтата си, завръщайки се в родния си Левски. Пламен Илиев обаче е вратар номер 1 по това време и Иванов рядко получава шанс за изява. През лятото към „сините" се присъедини и сърбинът Горан Блажевич, който попада много по-често под рамката на вратата на Левски,в сравнение с Иванов. Мишо обяви, че ще чака търпеливо своя шанс, но не е ясно кога и дали ще дойде той.

Извън терена Мишо е спокоен и уравновесен характер. Хората, които го познават, го определят като доста интелигентно момче. Иванов притежава талант, присъщ и на Димитър Бербатов. Той рисува много добре и именно благодарение на това го приели след седми клас във всички училища с изобразително изкуство в България.

Преди няколко години, Мишо влезе във всички спортни емисии с благородна постъпка. „Бях в едно кафе в София. Сервитьорката загуби съзнание и припадна. Аз бях най-близо и се опитах да й помогна. Повикахме Бърза помощ и отидох с момичето до болницата. Тъй като тя е от Варна и няма близки хора в София, изчаках да дойде най-добрата й приятелка", коментира вратарят.