Легендарният централен нападател на Левски от началото на 80-те години на миналия век Михаил Вълчев празнува 60-годишен юбилей. Той е роден през 1956 година в Дългопол. От 1973 до 1981-а играе за столичния Академик, след което преминава на "Герена". Още в първия си сезон при сините (1981/82) вкарва 24 попадения в А група и грабва голмайсторския приз. В Левски остава до края на сезон 1985/86. За този период участва в 168 двубоя във всички турнири, в които реализира 102 попадения. Печели два пъти шампионската титла (1984 и 1985 г.) и два пъти купата (1984 и 1986 г.). След това носи екипите и на Локо (София), гръцкия Докса и Рилски спортист. Бил е помощник-треньор при сините, а като старши печели Купата на България през сезон 1997/98, когато във финала Левски разбива с 5:0 ЦСКА навръх 50-годишнината на червения клуб. Бил е начело на Кремиковци, Левски Долна Баня, Беласица, Рилски спортист.

Г-н Вълчев, къде ви намираме?

- Живея в Самоков със семейството си. Тук животът е по-спокоен. Вече не се занимавам с футбол. След като за последно играх в Рилски спортист, а след това бях и треньор на този тим, се установих в града. Ходя на стадиона, за да разменям по някоя приказка с хората. Сега ще отида да се видя с новия наставник Воин Войнов, с когото сме приятели. Ще празнувам в тесен семеен кръг.

Кое няма да забравите за тези 60 години?

- Нека първо поставим нещата от живота - раждането на дъщеря ми Николета. Радвам се много и на внука си Марто, който тренира. Преди беше в Левски, сега е в Царско село. Колкото до футбола - решителните голове срещу Щутгарт - елиминирахме германците през 1983 година за УЕФА - вкарах за 1:1 там и за победата с 1:0 на Националния стадион в София. На следващата година пак ги елиминирахме, но в турнира на шампионите (б.р. - КЕШ). Ще помня винаги и головете си срещу ЦСКА. Миговете, които ме изпълваха с радост и гордост, бяха, когато публиката скандираше името ми - голям кеф беше, а такива случаи имаше много.

Как се озовахте в Левски?

- Играех силно в Академик (София). С мен говориха Любомир Алдев и бате Киро Ивков. Те ме привлякоха. А условията, които получих - панелен апартамент и софийско жителство. Славияимаше голямо желание да ме вземе - даваше ми по-голям апартамент и повече пари. Искаха ме и от ЦСКА, но разбрах, че щели да ме дават под наем в Сливен, след като ме вземат. Аз си исках в Левски и отидох там. На "Герена" тогава сменяха поколенията - бяха освободени шест-седем човека - Войнов, Борисов, Панов и други...

Още в първия си сезон в Левски (1981/82) ставате голмайстор на първенството...

- Вкарах много - 24 пъти в "А" група, защото играех с доста силни футболисти. Имахме добър отбор, но за жалост тогава не станахме шампиони. Левски доста дълго ме бе наблюдавал, харесали са, че имам нюх към гола. Освен това бях комбинативен играч - правех и доста асистенции. Онзи сезон вкарах 5 гола в един мач на Черноморец, та стана така, че обвиниха съперника в симулативна игра. Но не беше така, въпреки че спорех за приза със Стойчо Младенов. Но той не предяви никакви претенции, не се занимава с тези неща...

Тогава сте един от опитните в тима, въпреки че сте 25-26-годишен. А около вас излиза цяла плеяда от юноши...

- Боби Михайлов, Ники Илиев, Краси Коев, Емил Велев-Кокала, Наско Сираков... Явно, че идеята на ръководството бе да вземе малко по-опитни играчи -Чавдаров, Григоров, Цветков, мен и около нас да растат младите. Страшен отбор бяхме. Сега къде ще пробият толкова младоци? Има ли сега такива футболисти? По-младите винаги ми казват - "Стига сте говорили за вашето време. Ако сега играете, няма да пипнете топката". Не съм съгласен. Вярно, че тогава футболът бе по-бавен, но вижте какви футболисти играеха с техника, импровизация. Стадионите бяха пълни.

Какви случки няма за забравите в съблекалнята?

- Много са. Но ще помня как още в самото ми начало на "Герена" вкарах два гола на Етър и стигнахме до много трудна победа. Тогава в съблекалнята се изправи председателят на футболния клуб Данаил Николов и ме разцелува пред всички. Това беше голямо нещо за новобранец (смее се). Помня го и досега като ден днешен.

Как се бие толкова пъти поред ЦСКА?

- Седем пъти поред не е малко. Като излезехме на игрището, виждахме страх в очите на цесекарите. Те бяха психически затормозени, въпреки че бяха доста добри футболисти. Но сякаш бяха притеснени и не разкриваха качествата си от страх да не загубят. Явно, че натискът при тях от задължителна победа е бил много по-голям - все пак при военните нещата бяха по-строги, когато нямаха успехи. Те биеха силни отбори в Европа - Ливърпул, Нотингам, но падаха от нас. Яд ме е малко, че навремето и ние не стигнахме по-далече в Европа. Но тогава времената бяха други - в първия кръг срещаш немския шампион Щутгарт, във втория този на СССР - Днепър (б.р. - сезон 1984/85). А сега има доста предварителни кръгове. И ако си добър - само в тях можеш да вкараш 20 гола.

Попадението срещу Щутгарт ли е най-скъпото Ви?

- Вкарах им и там, и тук за УЕФА през 1983-а. Вторият бе важен, с тях ги елиминирахме в 90-ата минута. Публиката скандираше името ми по улиците на София - това е най-голямата награда за труда ми.

Имате доста победи в дербито - сега се задава ново. Ще спечели ли Левски в събота?

- Вечното дерби, вече едва ли е толкова Вечно... В момента Левски е на по-добро ниво - и технически и тактически. Люпко Петрович знае какво прави. Освен това сините насъбраха самочувствие от поредните победи. Определено има напредък в играта им и се надявам да победят. Отборът показа, че може да бие няколко пъти поред, без да допусне срив. ДаноЛевски продължи с успехите.

Като треньор имате на сметката си победа с 5:0 над ЦСКА във финал за Купата на България...

- Тогава отборът ми имаше уважение. Разполагах с добри футболисти. Имам някаква заслуга за настройката и организацията, но по-голямата е на играчите. Те се вложиха, оползотвориха шансовете и направиха паметна победа.

Не ви ли бе яд, че не заслужихте да водите тима по-дълго, а не само един полусезон? Тръгнахте си след този голям успех...

- Футболистите, а и феновете искаха да остана, но нещата станаха по различен начин. Явно тогавашният президент Томас Лафчис бе сключил предварителен договор с Вячеслав Грозни и нямаше как да се отметне. Затова и нямаше начин да остана като треньор въпреки желанието на хората. Това е едно от нещата, което сякаш остана недовършено за мен... Другото е, че не успях да натрупам малко повече мачове в националния отбор - само 14 с два гола, при това в контроли. Когато бях най-силен, сякаш бях преследван от контузии... Но тогава и контролите бяха силни, а не както сега. Винаги ще помня турнето в Южна Америка през 1982 година. Играхме срещу Аржентина на Марадона и Бразилия на Зико и Сократес. Уникални изживявания срещу велики футболисти. Поведохме с 1:0 на Аржентина - след мой пас вкара Стойчо Младенов, но загубихме с 1:2. От бразилците паднахме с 0:3. Въпреки победата техните фенове не бяха много доволни от играта им и ги поосвиркаха.

Предадохте ли част от уменията си на някой нападател - с вас игра Наско Сираков, бяхте треньор на Георги Иванов-Гонзо?

- Наско няма да каже, че се е учил от Марадона, вие питате за мен. Ставало ми е много приятно от негови изказвания, че му е било добре да играе с мен.

В кой от настоящите нападатели виждате част от своите качества - мощен, комбинативен голмайстор?

- В Мартин Камбуров - той има подобен стил. Бих казал, че е по-добър от мен във въздуха, но пък аз бях по-силен с крака. Но е добър футболист - таран, който не само вкарва, но и подава.