Мъри на страниците на вратарски "Параграф 22"

Сигурно му се е искало на Станимир Стоилов да наруши онази поговорка за казаната дума и хвърления камък, но на този етап нито има финансовата възможност да търси нов вратар, нито пък кой знае какво е станало, че треньорът на Левски да си пристъпи думата, която все пак не е със статут на заклинание, а по-скоро на пожелание.

Мъри със сигурност не е бил в кожата си по време и в дните след реванша с Хамрун, а това отпадане се оказа освен с финансови щети, чиито измерения няма как точно да бъдат изчислени и чисто психологически. Треньорът на Левски обаче хем си изигра картите стратегически, хем като поотмина бурята, махна камъка от сърцето си, като обясни чистосърдечно какво смята за Николай Михайлов.

Съвсем малко остана вратарят на сините да бъде освиркан масово на стадиона, както му се случи с Вердер. Но от психологическа гледна точка дюдюканията тогава и мрънканията сега в немалка част бяха насочени и към треньора. Да, хубаво е да се дава шанс на всеки, но Николай не е всеки и иска или не иска, ще бъде класифициран като син на Боби Михайлов. А този факт няма как да бъде заобиколен.

Кайзера: Вярвам, че Левски ще победи ЦСКА

"Има разлика в играта"

Станимир Стоилов обаче даде да се разбере, че ситуацията не му е никак приятна и не пропусна да сервира топла храна на Николай, като припомни последните 5-6 години от кариерата му, в които, според Мъри, Михайлов едва ли не е бил някакво подобие на футболист, но не и футболист в професионалния смисъл на думата. Това, че едва от година насам Ники е започнал да изгражда мускулатура, е по друг начин казано - той беше една желирана маса във вратарски екип. В късният период на тези 5-6 години синът на Боби бе достигнал 127 килограма лично тегло, по думите на собственика Наско Сираков. Тук вече имаме две персонални атаки от най-високата синя камбанария. А междувременно Николай Михайлов получи нов договор. И всичко щеше да е окей и в поносими граници, ако в разстояние на 90 минути срещу малтийците той не бе направил тези грешки, които задраскаха и спасяванията с ПАОК и това в първия мач с Хамрун, които, погледнато отвсякъде, си бяха отлични прояви на Ники. Тогава той не бе синът на Боби, а бе Николай. А след гафовете пак стана синът на Боби.

Пламен Андреев се възползва по доста добър начин от смелото решение на Стоилов, което, не можем да отречем, изигра ролята и на стимул към вратарите в школата, а и към всички играчи в академията на Левски. Докато Мъри е начело на Левски, с ръкавици всеки мач отборът ще бъде извеждан от човек от школата - това няма как генерално да не подейства на малките вратари. Към този момент Пламен Андреев е последният продукт, получил шанс в първия отбор, а трети човек е Загоров. Стоилов отрано даде писта на Андреев за купата и двата полуфинала с Лудогорец и финала с ЦСКА го отракаха по най-добрия начин. Дори малко куриозно, след този финал Андреев получи изключителни похвали за това, че не е получил удар и не му се е налагало да се напряга. Така бе и на първото полувреме за Суперкупата с Лудогорец, но ситуацията придоби лек обрат след трите гола от Локомотив София. И сега фенове и специалисти се чудят - ама да не би крехката психика на Андреев да го прати в друга плоскост и той да се скове в неделя на дербито. Това, че в "Надежда" той пусна и голове с рикошет, няма как да бъде отчетено меродавно, защото за масата фенове три гола са си три гола. И изглежда Стоилов е на страниците на "Параграф 22", защото ако в неделя пусне Михайлов, ще го грабнат, че бързо е задраскал Андреев. А ако на вратата е Пламен - ама защо треньорът иска да го досъсипе. А на всичкото отгоре, който е вратар, той носи и капитанската лента и ситуацията наистина е интересна.