Мъка и любов - да обичаш Левски на инат...

След като Левски за пореден път изпусна поднесен на тепсия трофей, за "синята" част от България разочарованието е голямо, сънят малко, а въпросите много. Как така и защо пак на нас се случи? Прокоба ли е, късмет ли е, закономерност ли е? Кой е виновен?

Няма как да не прибавим третия поред загубен финал за Купата на България към дебелата енциклопедия на "сините" провали. Той донякъде прилича на предишните горчиви загуби, но и съществено се различава от тях.

Левски се провали във финалните двубои по сравнително сходен сценарий. Отборът вдигаше градуса на настроението с по една важна и изстрадана победа в предишната фаза и, окрилен от еуфорията на "синя" България, влизаше като фаворит в спора за отличието. И в предишните случаи, както и сега, все нещо не достига на тима от "Герена" най-после да отвори прашасалата си клубна витрина. А това, което не стига, е манталитетът на голям победител, който знае своята класа и не оставя място за неприятни изненади. Такъв е бил Левски в исторически план и още е такъв в съзнанието на милионите левскари. Заради него те продължават и ще продължават да пълнят стадионите, както го направиха онази вечер около 33 хиляди на "Васил Левски". Горчивият извод е, че никой не е урочасал тима. Левски просто е загубил шампионския си манталитет. И болезнения паралел - ЦСКА не допусна издънка във финала от Монтана, когато цяла "червена" България пристигна в София. Докато това е коронният номер на "сините" - да загубят спечелена купа, пред своя публика, срещу тим, който е аутсайдер.

Левски: Купата е в сърцата! Поклон! (ВИДЕО)

"Сините" благодариха на своите верни фенове за подкрепата

Левски като клуб и отбор не заслужава до край честта да вдигне купа. Успехът в тези турнири е колкото късмет, толкова и закономерност. Няма как да си абониран за трофеи, когато в последните десет години водиш абсурдна политика на прехвърляне на акции, неразвиване на собствените кадри в ДЮШ, липса на дългосрочна политика във всеки аспект. Когато само разграждаш и кърпиш дупките, а не градиш. И пресният болезнен резултат са двама човека, които изиграха ключова роля в триумфа на Славия.

Източник: LAP.bg

Георги Петков е доста противоречива личност откъм спортен морал. Точно затова левскарите го намразиха. Ако имаш малко достойнство, няма да си показваш цирковите номера още от самото начало на двубоя, и то срещу публиката, която те е носила на ръце. Пред тези фенове, които дори скандираха името ти преди злополучния мач за титлата на "Герена" през 2013 година. Петков е страхотен вратар и професионалист. Никой не е очаквал от него сам да вкара топката във вратата си. Но пазарджиклията премина доста човешки граници с дразнещото си и провокиращо поведение. Това левскарите, които преди го обичаха (през 2008-ма го молеха да остане в Левски), няма да му простят. Но трябва ли да простят на "великия" ръководител Гонзо, който нарочи Петков за продажник и позорно го изгони от "Герена"? Знам, че е трудно да си го представите, но вместо да извъртят една дузина вратари за 8 години, какво щеше да бъде, ако "сините" разполагаха с класата и опита на Георги под рамката? Там, където те дори все още търсят точния човек. Като обърнем палачинката, питаме, помните ли колко мача на "сините" е измъквал Гошо Петков? Спомнете си неговия принос за "синята" приказка. Така ли трябваше да си тръгне от стадион "Георги Аспарухов"? Нямаше ли Левски да е спечелил поне един трофей, ако той беше на вратата преди Везалов да си забие прословутия автогол? Нямаше ли да вземе Купата с Черно море, ако той, а не Йоргачевич в последната минута баваше играта? Въпроси без отговор. Или по-точно, отговорът е в абсурдната клубна политика на "Герена".

Томислав Русев: Някой много гадно е проклел Левски!

"Мишката вдигна Купата"

Продължаваме напред - Георги Йомов вкара дузпата, която донесе трофея на Славия. Той бе едно от най-обещаващите момчета в школата на "Герена", още повече, че е внук на рекордьора по мачове със синята фленелка Тодор Барзов. Абсурдността на клубната политика също продължава. Продължава и списъкът на отхвърлените от Левски юноши, които след това наказват родния си отбор. Като последен пример ще добавим Стивън Петков от Ботев, а има още много...

Източник: botevplovdiv

Сега, от клубните офиси да слезем на терена. Там, като резултат от всички управленски ходове, Левски нон-стоп прави селекция, чертае концепции, гради отбор, представя спонсори и в крайна сметка създава лъжливи очаквания у своите привърженици. Накрая резултатът винаги е един и същ - слаба, изнервяща, в много случаи отблъскваща игра, поредна нулева година и пак нова селекция като начало на нов цикъл от омагьосания кръг.

Левски така и не изгради стабилен отбор, който да има покритие на фаворит. "Синият" манталитет на победител отстъпи място на посредствеността. В загубените финали от Берое и от Черно море, тимът играеше хаотично, натискаше плахо, правеше груби грешки в защита и губеше горчиво. И истината е, че Левски и в двата случая нямаше отбор, достоен за трофей.

При неучастие в евротурнирите: Левски продава поне две от звездите си

Сезонът на "сините" е на път да се преобърне

Сега случаят бе малко по-различен. Сещу Славия Левски почти през цялото време, и особено в началото на мача, изглеждаше като организиран и правилно подреден тим, който е наясно с целта си, разположен е отлично по целия терен и, общо взето, контролира ситуацията във всеки един игрови епизод. Грешки в защита нямаше - Яблонски и Холмар бяха изключително стабилни, чехът дори през второто полувреме заигра почти като опоредн халф срешу прибраната и лежаща "бяла" команда. Прохазка (след това Цветкович) и Горанов много активно подпомаха фланговете, откъдето Левски атакуваше основно, а Жорди Гомес, Тиам и Нашименто постоянно обръщаха фронта на атаката и владееха средата на терена. Всички играчи в "синьо" не спряха да тичат и да се борят за всяка топка близо 120 минути, като над всички отново изпъкна неудържимият по дясното крило Обертан. Публиката на стадиона не беше виждала толкова "сини" атаки и положения от дълго време, колкото видя в първите 20 минути на срещата.

Източник: LAP.bg

Но след пропуснатата от Гомес дузпа в началото и колкото повече минаваше времето, а топката все не влизаше във вратата на Петков, левскарите ставаха все по-пренавити, все по-предвидими и все по-еднообразни. Обертан, въпреки всичките си пробиви, така и не успя да намери свой съотборник пред вратата и изпусна шансове, в които можеше директно да стреля. Същото важи и за Паулиньо. Серджиу Буш пък така и не излезе на позиция, от която наистина да застраши вратата на Славия. Изобщо, нишката между нападателното трио сякаш в този мач се беше скъсала и Левски не можа да вкара на Петков. И въпреки че играха силно, "сините", ако претендират да са тим, достатъчно силен да спечели срещу по-скромен съперник, опитващ някак си да долази до дузпите, трябаше да натискат още по-масирано. Да отправят повече удари, да не спират да поставят Петков под напрежение, докато топката не влезе в мрежата му. Ако извадим чистите голови положения, те са доста малко.

Георги Петков: Делио Роси трябва да си ходи, не може в състава на Левски да има двама българи

"Ако треньор на тима беше българин, щяха да го съсипят"

Истината е, че Левски още не е отбор, научен и способен да упражнява такъв натиск. Самият факт, че "сините" отново се пренавиха, не си вкараха положенията, не ополотвориха огромната роля на своята публика и не материализираха натиска си в трофей, че този Левски на Делио Роси още не е готов. Просто не е достоен на спечели купата така, както приляга на клуба Левски.

След горчивия край на финала обаче, отчаянието в "сините" маси, тръгващи си от стадиона, като че ли не беше пълно, както след драмата на "Лазур". Публиката този път не видя страхливо бездушие в своя отбор, а 120 минути раздаване, тичане, атаки, положения. Вижда, че под ръководството на Делио Роси техният Левски най-после има отбор от дълго време насам, който може да се развие, в който има хлаб, над който може да се надгради. Затова голяма част от "сините" привърженици дават още креди на доверие на италианеца и на тези играчи. Това не е култ към личността. На тях просто им омръзна след всеки провал всичко изградено да се срива и пак да се започва наново. Те не искат нова селекция, нов треньор, ново замазване на очите с нови обещания. Искат този отбор и треньор догодина да им представтя един по-силен тим, който да бъде фактор и да има покритие на своите амбиции за успехи. Това надали ще е възможно с поредните временни варианти от склада с доказаните "жадни" и "сухи" откъм успехи левскари от родната треньорка школа.

Източник: LAP.bg

Левски загуби финала като отбор. Защото има отбор. Има и добър треньор. Има и великата "синя" публика зад гърба си. Която продължава да го обича истински и на инат, както гласи заглавието на велик български филм. Ядосваш се, страдаш, плачеш, но на другия мач пак си там и се надяваш. И скоро еуфорията те залива отново... Или пък мъката... Или и двете в много кратък интервал. Но това е истинската, силната, непреходната любов. Не я оставяш въпреки разочарованието, болката, обидата. Защото знаеш как само тя може да те накара да се чувстваш. Тръгвайки си онази вечер от стадиона, хванал любимата си за ръка и гледайки емоциите на хората, в съзнанието ми изплува безсмъртна строфа от едно велико стихотворение на Яворов:

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

И после още мъка и още любов. И продължаваш да обичаш. На инат! Левски!

Делио Роси остава треньор на Левски поне до края на сезона

Пророка от Римини трябва да гарантира "синьото" място в Лига Европа