Плейстейшън мисленето на днешните деца автоматично дилийтва този "син" отбор. Защото губи всяка игра

Може би е сантиментално, може би е сладникаво, може би е безвъзвратно романтично... И всъщност непотребно. Но има един миг, в който се пренасям винаги, когато ми стане тъжно. А той е как Божидар Искренов вкарва за 2:0 във вратата на ЦСКА, пазена от Джони Велинов, в един следобед на 84-а и се понася към Сектор "Б", като прескача рекламните пана. Левски би 3:1 и спечели титлата за първи път от 1979-а, като наруши хегемонията на вечния враг.

Днешните тийнейджъри няма как да се спрат на подобен момент, ако решат на базата на това, което виждат в българския футбол, да изберат Левски за свой любим отбор. Това е най-трагичното от всичко, което се случи на стадион "Георги Аспарухов" в седмицата, в която се навършиха 15 години от рекордната победа със 7:1 над ЦСКА (23 септември 1994 г.). Няма значение кой е виновен - собственикът Батков, директорите Иванов и Баждеков, треньорът Достанич или футболистите. "Рубингейт" не може да спъне така Георги Христов, че той да не може да вкара на Черноморец от чисто положение. Няма как да стане.

Никакво събитие не може да те направи по-лош футболист. Такъв можеш да станеш единствено от собствената си глава. Феновете на Ботев не спират да разказват как едно време (когато клубът се казваше Тракия) Георги Георгиев-Гецата е хвърлял в див смях постоянното присъствие на привържениците на "жълто-черните с това, че топката е отскачала от кората му на пет метра. Да, трудно е да си го представите, защото след това Гецата придоби ореола на един от най-техничните футболисти, играли в Ботев и ЦСКА. Но Георги е оставал след тренировки непрекъснато, за да се научи да "флиртува" с топката

Това е истината. В днешното време, когато футболът е индустрия (може би вече ни излизат пришки на устата, за да го казваме), все пак базата на всичко е играта. С уменията и мисленето на футболистите. Затова Димитър Бербатов струва 30,75 милиона паунда и носи фланелката на Манчестър Юнайтед. Защото има какво да види в него Алекс Фъргюсън. Същият този, който миналия сезон донесе трета поредна и общо 18-а титла на "Олд Трафорд", независимо че яде два пъти бой от Ливърпул с общ резултат 2:6.
Всеки уважаващ себе си футболист не може да си позволи да лети като муха без глава на терена и да го бият като брашнян чувал. Паднал си от ЦСКА, защото ги нямало Миланов, Рабе, Тасевски, Бардон и Зе Соарес? Ами нали чакаш този миг, за да излезеш във вечното дерби и да спечелиш срещу ЦСКА. За да имаш очи да попиташ оттук насетне с тези очи треньора във всеки един момент "Не си ли спечелих правото да съм титуляр". На колко бяха Гиби, Наско Сираков, Борислав Михайлов, Краси Коев, Николай Илиев, Емил Велев, Стоил Георгиев през 84-а? На по 20-22 години. И създадоха комплекс на знаменития
тим на ЦСКА. Да, знаменит, защото би Нотингам и Ливърпул. И това не са черно-бели снимки, а футболна история, пълна с гордост.

Това, което става в момента в Левски, е съвкупност от комични и трагични случки, които обаче са заложени от бомба със закъснител. А тя се нарича "безизходица". И футболистите са тези, които трябва да излязат от тази безизходица. Сами. Ако те не го направят, нито Батков, нито Гонзо са способни. Не че те нямат вина. Но проблемът е, че няма как да се овладее ситуация, която излиза извън техния контрол. Ако ли пък става дума за бойкот срещу Достанич, е много жалко и несъстоятелно. Има друг начин за бойкот. А не да се излагаш кифладжия, така че от трибуните да не псуват и да се отнасят към теб като към парцал. А трибуните са сензор. Колкото и вече да е изкривено поведението на повечето фенове.

Та това е лошото. Днешните деца, нашите деца, трябва да изберат от кой отбор са. И ако трябва да си поиграем със съвременната компютърна реалност, в която растат малките, и да използваме все по-модерната терминология на вплитане на английски думи в родната реч, плейстейшън мисленето на съвременната младеж автоматично дилийтва този "син" отбор. Защото той губи всяка игра. Независимо дали е на терена или по факса. А децата мразят да губят.

И още нещо. Футболният клуб обикновено е преди първата любов. Далеч преди жената, в която си се влюбил сляпо. И не трябва да е първата болка. Защото болката отдалечава и омзерзява. Футболен клуб Левски в момента е болка. Тъпа и безсмислена. И докато футболистите в този клуб не го осъзнаят, нищо няма да се промени. Защото те са тези, които трябва да се контролират. Така е в живота. Всеки бърка. Всеки прави по-малко или повече глупости. Но ако не се спреш, огледаш и видиш къде си, никога няма да решиш проблема. Само ще избягаш от него. Кой обича бегълците?