След два сезона на еуфорични преживявания, Левски изведнъж се оказа в доста трудна ситуация. И то в момент, когато очакванията и оптимизмът бяха стигнали връхната си точка - предвкусваше се ново класиране в групите на Шампионската лига, в което отборът ще гони първите си точки и победи.

Реални основания за оптимизъм бяха налице - играчите, които у нас спечелиха и трите отличия в последния сезон (титла, купа и Суперкупа), вече бяха натрупали доста опит и самочувствие в Европа, тимът бе подсилен с дългоочаквания Тасевски и мароканския национал Бензукан (после дойде и Рабе), Левски бе получил по невероятен начин и статута на поставен за третия квалификационен кръг на Лигата. Освен това "сините" спечелиха и почти всичките си мачове в предсезонната подготовка.

И изведнъж дойде провалът с Тампере. Във футбола тези обрати се случват, впрочем както и в живота. Сгромолясваш се точно в момент, когато се смяташ за най-силен. Но за да стане това си има обективни причини. Така бе и в Левски. Много симпатизанти на "сините" бяха с доста смесени чувства след първата загуба от финландския шампион, именно защото, освен плюсовете на "Герена" и "Леге", те ясно виждаха и немалкото сериозни минуси.

Лошото стана, отборът бе разтърсен от силен трус, защото очакванията и на играчите - и емоционални и финансовите - бяха свързани основно с нови "европодвизи". Сега те трябваше да почват буквално от нулата, при това с бремето на едно голямо разочарование. Загубата от Литекс, която дойде след поредното неубедително представяне, вече говори, че отборът е на ръба на криза. За да се вдигнеш от един провал и за да надмогнеш една криза трябва да направиш не само задълбочена оценка на грешките си, но и да започнеш да ги преодоляваш. Второто идва след първото и за него е нужно повече време.

Проблемът обаче е, че до момента от отговорните фактори в Левски стотиците хиляди фенове на "синия" тим не са чули задоволително обяснение за това, което се случи. А това не е знак за добро бъдеще. Това не е и знак, че в клуба се носи реална отговорност на високо ниво в случаи на провал. А без отговорност нещата винаги могат да се извратят.

Никой не може да отрече, че ръководния екип на Левски в лицето на Батков, Баждеков, Сираков и старши треньорът Стоилов имат своите реални заслуги клубът да направи сериозна крачка към европейските стандарти. Те самите дигнаха летвата и сега трябва да защитават не само постигнато ниво, но и да го развиват нагоре. Защото не малко от "сините" поддръжници са адекватни на европейските стандарти и те са и корективът, и духът, който дава облик на ФК Левски като специална обществена институция в България.

Поведението, което демонстрират "сините" фенове в последните няколко мача на отбора, е изключително обнадеждаващо. Не само за футболния, но и за социалния живот в тази болна държава. Поведението на "сините" началници не трябва да бъде в контраст с него и да провокира към нихилизъм и разочарование, които избиваха
в грозните сцени по стадионите от предишни години.

Проблемите в Левски трябва да бъдат посочени ясно, да бъдат предприети реални действия за преодоляването им, и ако такива няма или се окажат неуспешни, трябва да се носи конкретна отговорност.

Защо Левски отпадна от Тампере? Както вече отбелязахме, от Левски не излезе задоволителен отговор на този въпрос. Но много факти се набиват на очи. На първо място това е скандалното (не е силно казано) отсъствие на Наско Сираков от лагера на "сините" по време и на двата им мача от втория квалификационен кръг на Шампионската лига. Ако се доверим на Батков и Наско, че сафарито на изпълнителния директор в Африка не е било продиктувано от някакъв конфликт между тях, то то е проява на самонадеяност и силно занижен професионалзъм. Най-високо поставеният човек в спортно-техническата йерархия на клуба даде личен
пример за подценяване на двубоя с Тампере. Тогава да се учудваме ли от това, което последва? Да се учудваме ли, че дори и след загубата в първия мач във Финландия с коварното 0:1 на реванша в София до попарилия ги гол играчите на Левски изглеждаха прекалено сигурни в крайния успех?

Извинителната декларация на Сираков, която последва фиаското срещу Тампере бе задължителна, но в захаросаната й мелодраматичност отсъстваше реалния анализ на грешките. Отсъстваше отговор на фундаментален въпрос, който "сините" запалянковци си задават още от миналата година - може ли Левски с такава селекция да преследва наистина достойно представяне в груповата фаза на Лигата? Отсъстваше отговор на въпроса защо Левски тръгна да атакува шампионския турнир с Живко Миланов, Борко Стойчев, Мирослав Иванов, Джайеоба? Отсъстваше отговор на въпроса защо голмайсторът на отбора от турнира за купата на УЕФА Емил Ангелов бе пратен на проби точно по време на мачовете с Тампере?

Защо Джайеоба се оказа по-ценен за Левски от Бабангида и дори от Гонзо? Защо не бе привлечен класен реализатор? Защо Мирослав Иванов се оказа по-перспективен от Лъчезар Балтанов например и бе налаган все повече, докато другият така и не може да хване ръка? Защо даването на шанс на младите остава в голяма степен само на думи? Защо Живко Миланов пък в същото време се радва на статута на богопомазан, вместо да се състезава за място с Богомил Дяков например, който тихомълком беше разкаран от "Герена"? Няма ли в школата добри защитници и халфове, че се взимат такива от Хасково и Бургас, които след това много и не играят?

Защо отборът на Левски на практика не бе развиван през тези години, тъй като се разчиташе на едно ядро от максимум 14-15 човека? Защо не бе наложен принципът на реална конкуренция за всеки пост? Отсъства отговор на въпроса: сега как ще стане промяната - като обявим основните фигури за изчерпани, а младите тепърва трябва да се доказват?

Сираков и Стоилов, пък и Батков, трябва час по-скоро да дадат отговор какви са целите на Левски до следващото лято? И ако Европа отново е в полезрението (а тя задължително трябва да е!) може ли да се гони добро представяне там с този отбор? През последните два сезона Левски направи много значими за нивото на българския футбол неща в евротурнирите. Те обаче бяха сътворени на ръба на потенциала на състава. Защото не може само с половин отбор класни играчи да си конкурентно способен на международното сцена. Или поне не за дълго. Не може няколко играча да носят тима на гърба си, да покриват други. Въпреки че най-голямата сила на Левски е в колективния и в отборния дух, трябва равностойност на различните постове, конкуренция и по-дълга, обиграна резервна скамейка.

Дълго време Батков бе упрекван основателно, че Левски не вади пари за селекция. Сега бяха платени 1 200 000 евро за Рабе и Бензукан. Точно в този момент "сините" обаче взеха, че изпаднаха от евроборда. Но това не означава, че не трябва да бъде граден класен отбор за следващия сезон. И именно късното идване сега на мароканците и Тасевски доказва нещо пределно ясно - че тимът трябва да се гради от по-рано.

Сираков отново обяви, че няма да се правят трагедии в Левски, ако отборът не спечели този сезон шампионската титла. Това обаче звучи като размиване на отговорност или като изказване на самодържец, който сам си задава стандартите и само той може да преценява изпълнението им. Истината е друга - че ако Левски
отстъпи от позициите си и не играе добре, отговорност трябва да бъде поета на първо място от спортно-техническия щаб, чийто шеф е Наско Сираков. Как ли? Като в цивилизованите държави. С оставки... които се приемат.

До края на сезона има обаче много време и този Левски далеч не е погребан, както внушават някои. Но нещата са на ръба. И от "сините" шефове зависи в коя посока ще се поеме.