Левски привлече третото си ново попълнение тази зима. „Сините" направиха истински трансферен удар, взимайки опитния защитник на Лече Сюлейман Диамутен.
Бранителят е с малийски паспорт, но се подвизава по италианските терени от 2001 година. Защитавал е цветовете на Лече, Лукезе, Перуджа, Пескара, Рома и Бари, има и мачове с екипа на националния тим.
През миналия полусезон той игра под наем в Пескара, но след това се върна в Лече. Там обаче Диамутен има сериозни проблеми с феновете, които го недолюбват, тъй като е носил екипа на големия съперник Бари.
Тепърва трябва да стане ясно, какъв договор ще подпише Диамутен с Левски, но по всяка вероятност ще бъде взет под наем до лятото.
С неговото, Левски би трябвало да реши проблемите в центъра на защитата си. „Сините" вече подсилиха и левия фланг на отбраната, привличайки Нуно Пинто.
Leci 11
на 10.02.2012 в 09:33:16 #15Етърчо Лефскарина Глава 4 Студент 1 Селското чудо Етърчо, като хиляди други представители на своята класа постъпва във ВУЗ, което като имаме предвид пропускливостта на българските вузове това не е никакво интелектуално постижение. Записва набързо задочно по собствено желание, защото селската мизерия вече го ръфа за петите ...И тук е проблема вместо да се влее в редиците на работническата класа за която е бил подготвян цял живот подгонен от глада и нечовешката простотия таз зараза се отправя към големия град. „Ела у градо чи те отворим на живот” – с този призив старшите „граждани лефскари” приканват младшите такива към удоволствията на големия град. Както е свикнал първокурсникът Етърчо изтарашва цяла София за да намери квартира с бабичка. Ако бабата е над 85 години и вече с прогресираща старческа дименция – толкова по-добре. За нищо на света не би отишъл в Студентски град на „онази мизерия” и при „онези селяни”. Истината е обаче съвсем друга и няма нещо общо с неговите „високи хигиенни изисквания” – нашето момче отново се страхува от новото. Както винаги, когато трябва да направи крачка напред селския интелигент Етърчо се насира от притеснение, тъпче на едно място и в крайна сметка не предприема нищо. Отегчително е, но и същевременно малко забавно е да слушаш оправданията, които е способен да измисли инелигентът в опитите си да прикрие страхливата си натура. Ето един от тях: „Искам да съм на квартира, за да мога да уча!” – това е жалко обяснение, ама нейсе ... промърморваш нещо от рода на „ъхъ” и зарейваш поглед някъде. Вместо да оцени твоята тактичност „ученолюбивото” доразвива темата, убеден че му вярваш. Разказва ти легенди за нощите, които е прекарал над учебниците, а всъщност е залягал над Еврофутбол. В рамките на час – два е способен да ти развие в цялост диференциацията между себе си и селяните от Студентски град. Ни клин, ни в ръкав ти споменава, че той не е алкохолик (като други), после и че не наркоман (като други) и че не е още куп неща, а накрая – любимата му ценност „хигиената”. Ти си вече в шаш и паника, а врата ти се схванал от кимане и регулярно през минута изстенваш „ъхъ”. Направо започваш да се чудиш и маеш колко голяма ценност за селяните-лефскари е хигиената. През целия монолог, който ти се изнася, в изказа се използват ретро-словосъчетания-клишета от неговото родно място. Без особено да си напрягаш фантазията можеш да си представиш как родителското тяло му ги набива в тиквата всяка събота, когато интилигенто се върне на село: „Нимой да пийш кат чичо ти Тодур!... Нимой а задиряш мастии!... Нимой ходи по крачми!... Нимой харчи парите!...” Слушаш го и разбираш къкъв мамин психопат стои срещу теб. След като Етърчо те е отегчил до смърт и подложил на крайни изпитания твоята тактичност, ти си тръгваш и повече никога не го виждаш. Да ама не, така би станало в един по-добър свят – в реалността просто срещаш следващия набеден селски интилигент. Седи си Етърчо във вмирисаната на старческа урина и валериан квартира и изпитва дива завист към колегите си, които всяка вечер се събират в някое уютно заведение в Студентски град, изживявайки едни от най-хубавите си спомени, а той – при бабичката. Опитва се да мастурбира, но от валерияна ли, от раздразнение ли ... нещо не се получава и остава само диво неудовлетворение. Единственото му успокоение е как колегите му „тънат в мизерия”, а и „онзи разврат” с „онези алкохолици”!... Бр-р-р. Намира душевно спокойствие в имитацията на познатото за него бащино поведение: прави салата и сипва 150 грама от домашняка. Пие сам, заспива с Първа програма. Следва
веселяк
на 10.02.2012 в 09:29:32 #14Хиревската утайка всеки ден вдига летвата за ''Най-тъпо същество на ....вселената''.
Гарнция ,няма обяснение как може да се събере на едно място толкова много слабоумие и простотия простотия... 
Leci 11
на 10.02.2012 в 09:28:59 #13Етърчо Лефскарина Глава 3 Войник Неумолимо настъпва най-интересния период от развитието на набедения селски интилигент Етърчо, в който той като гнусна какавида ще се излюпи за да се превърне в това което наричаме социално зло. Само една стъпка дели това психологическо недомислие да разцъфне в целия си блясък – набедения селски интилигент Етърчо влиза в българската казарма. Точния човек на точното място - без да подозира нашия герой лефскарин попада в най-подходящата за него социална организация. Не случайно една значителна част от легионите на набедените селски интилигенти – лефскари се влива в структурите на полицията, а най-най-интелигентните намират своето поприще в охранителна дейност тип „СОТ”. Настоящата статия се отнася най-вече за тези които по някаква сбъркана причина са решили да не постъпват в гореспоменатите структури, а като прогресираща гангрена да се впият в цивилното обществото. Нашия социално-опасен елемент Етърчо обожава строго йерархични структури от вертикален тип, веднъж попаднал в тях той започва стръмното изкачване нагоре, като напредва предимно с гъза си. Способен е да извърши всякакви низости и да направи всякакви компромиси със себе си само за да се предвижи напред в йерархията. Предимно напредва с лакти и брутално смазване на всички които стоят под него и около него, разбира се ако са по-слаби, изкусен е в подмазването, работолепието, подкупите и интригите. Пълзи в прахта пред по-силните от него, но е неспособен да изпита срам от това. Гордее се до пръсване с ефрейторските нашивки, ако получи такива баща му, дъртия лефскар, коли коча на площада и гощава „гражданите”, а след три мастики, гордия родител с охота разкава казармени спомени от 68-а - как са изнасилвали в артелното едно студентче-новобранче от София всяка вечер. Една година служба е достатъчна за да затвърди най-мерзките качества в селската гад Етърчо. Уволнява се почти със съжаление и с леко раздразнение от себе си, защото не може да си обясни страното привличане, което изпитва към мъже с изпъкнали боксерки. През тази най-смислена година от живота му той успява някак си да си създаде първия и единствен принцип в живота, който е: „Аз шй му ибъ майката на тоз”. Това кредо е спазвано без особени трудности до края на жалкото му съществуване. Следва
Leci 11
на 10.02.2012 в 09:25:02 #12Етърчо Лефскарина Глава 2 Тийнейджър На тринадесет набедения селски итилигент Етърчо вече си е повярвал, че е нещо повече от останалите представители на своята класа и изпитва нескрито презрение към другите, както той вече ги нарича „прости селяни”. Придобил е вече всички криворазбрани добродетели на социалната прослойка от която произхожда: той е стистнат скъперник, но се афишира пред всички като пестелив, той двуличен - но пред теб се заявява като „точен”, сервилен е пред по–силните от него и жесток към по-слабите, безумно удоволствие му достявя хорското нещастие, способен е да го колекционира и умира от кеф, когато има възможност да го сподели с някой. Идва време Етърчо да учи за „средно”. Естествено, завършил с отличен успех селското училище с изключение на писаната от учителката по литература петица – постъпка, която майката на набеденото интелигентче Етърчо не можа да прости и пусна грозен слух за изневери на учителката с параджията-лефскар от ромски произход Бай Асен. Също така някой в продължение на месеци размазваше по прозорците и вратите на учителската къща човешки екстременти. Вече мустакатото ителигентче Етърчо е изпратено от гордото семейство в съседния по-голям град да се учи на занаят. Родителското тяло, което е ярък представител на селско-работническата класа и поради тази причина невижда по дълече от носа си записва нещастния пубер Етърчо в електротехникум, а ако не му достигне успех в местното училище по автотранспорт в краен случай в пловдивското строително училище „Пеньо Пенев”. Наесен малкото говедце заминава за съседния град, сърцето е свито от притеснение и очакване, но най-вече от страх единствената му утеха е че там ще има по-слаби от него върху които ще може да издевателства на воля. Разбира се от шубе страхливото набедено интилигентче Етърчо не постъпва в общежитие, а си намира квартира с бабичка (по-късно ще отбележим, че афинитета му към квартири с бабичка се затвърждава за цял живот). Трудно свиква с вътрешната тоалетна и по стар навик често препикава двора или междустълбищното пространство. За четири години нищо интересно не му се случва с изключение на периодичните побои и преджобване, въпреки че много иска така и не успява да спи с момиче за сметка на това маструбира до безсъзнание. На седемнадесет все още се страхува, че от масрубацията ще му поникнат косми между пръстите. Здраво забитите в главата му селски табута и суеверия му пречат да изживее нормалните случки за възрастта си и от този момент нататък в него се заражда кървава злоба към хората които успяват в живота или просто им се случват нормалните естествени неща, защото на него не му се случват. Желязното правило правило, което баща му, дъртото говедо, сякаш с джобно ножче е изчагъркал в мозъка му – „Пази се да не те преебът, бъди тарикат” го кара да изпитва неистов страх от всичко ново и поради тази причина не пробва нищо ново. Въпреки че майка му казва че интилигентен, той неможе да си обясни нито един от страховете си единственото което може да направи е да трансформира незадоволените си потребности и въжделения в сприхавост и злоба и да залее с тях околните. Погрешно ще е да не споменем, че въпреки всичко набеденият селски интелигент Етърчо намира все пак хора с които да се събира и общува – себеподобни! Дори в широкия смисъл на думата приятелство, юношата-селянин не е спасобен да създаде такова, обаче, подържа широк кръг от познати-себеподобни с които се вижда от време на време единствено движен от надеждата да му споделят някаква дълбока лична драма, която той да може да сподели с други себеподобни. Шантава работа, а и повече характерна за противоположния пол. Вече на осемнадесет години набеденият селски интилигент Етърчо е прекарал четири години в по-голям град сблъсквайки се с култура, нрави и порядки съвсем различни от тези в неговото село-град, четири години дисонанс между представа за живота и реалност. Това разминаване така разцентрова психиката му, че към края на четирите години селската гад Етърчо е завършен психопат. Вече е силно агресивен, научил се да натраппва присъствието си на нормалните хора, които ако имат възможност го избягват. Овладял е похвати как да прикрива вродената си простащина със самоирония – което е свообразен връх в социалното му развитие. Все още е девствен и все още маструбира до пълно изтощение. Следва
Leci 11
на 10.02.2012 в 09:21:07 #11Ето историята на хиревския селандур: Етърчо Лефскарина Глава 1 Началото Всичко започва с израза „ай-и-и-и на мама, итилигьнтното ми то!” казан за похвала на Етърчо, защото най-накрая е успял да прибере кокошките в курника. Eй там някъде между кочината на говедата и външната тоалетна гордата селянка решава – „нашто Етърчи щий интилигинтно”. Така започва формирането на едно от най-бруталните разклонения на селската класа – набедения селски интелигент Етърчо или известен още като „страшилището на обикновения човек”. Етърчо расте...записват го в месното школо...на първия си учебен ден вместо обичайния букет на учителката се подарява найлонова торба с надпис”Машинстрой” с 2,5 кг ланшна сланина и нещо което трябва да е кекс, но не е. В училище Етърчо е посредствен, но понеже майка му е счетоводителка в местния винзавод, малкото говедце е третирано като притежател на висш интелект. Общо взето до осми клас селкото чудо се научава да чете криво-ляво да смята криво-ляво, но запазва вродената си неприязън към четенето на книги. Не така бавно развитие се наблюдава обаче във възприемането на най-дразнещите черти на социалната среда в която расте бъдещия покорител на големия град. До тринадесет годишна възраст Етърчо е вече завършена гад – злобна, завистлива, сервилна и страхлива личност. На тази възраст особено роля за съзряването на младия пубер имат авторитетите, на първо място е това на бащата по правило обикновен полуалкохолизиран лефскар-шлосер/строител ІІІ-ти разряд и на второ - касетофона HITACHI в комплект с касетките на Лепа и Миле Китич. Бащата – той е мъжкар-лефскар, с всичките му лефскарски атрибути: пакета Арда и миризмата сутрин на мастика! Пубера го обожава, баща му е човекът, който му открива и поднася истините за света с такава увереност, че у бъдещото наследство не остава и капчица съмнение в бащината правота. Когато старшият реши че трябва да придаде повече тежест на синтезираната селска мъдрост, която се лее от устата му включва шамари и ритници в обръщение, а не е изключение и колана, но това е за доброто на детето – „да стане човек”. Дори и след години, сложил вече вратовръзка , Етърчо селянина с болка си спомня как навремето баща му му предаде урока за...”оньези пидираситье”. В малките часове на една петъчна вечер подрастващият пубер бива измъкнат от леглото, още сънен получава два силни шамара, баща му е пиян и крещи нещо неразбираемо. С шутове и крясъци ужасеният до смърт младеж е изтикан към старата плевня, където получава още една бърза серия шамари и ритници гарнирани с дъх на мастика. Паднало на пода пребитото се втренчва в задъхания си баща, които продължава да го рита и да сочи с пръст към тавана кряскайки:” Аку станиш пидирас ей на таз грида штъ убеся да знайш. Штъ убия мамкъ ти.” Малкият Етърчо се научава пидирас = лошо и толкоз. Този педагогически похват на родителя, обаче, освен физически травми оставя и трайни психически увреждания у селянчето Етърчо и със сигурност поставя началото на един латентен хомосексуализъм, като подсъзнателна реакция срещу бащината агресия. Появата на неясни и неосъзнати желания към своя пол, които влизат в противоречие с здравото високопланинско възпитание у вече възрастния индивид и невъзможността той да осъзнае какво му се случва са само още една от причините набедения селски интилигент да се формира, като една още по невротична и неуравновесена личност...
Leci 11
на 10.02.2012 в 09:19:33 #10Етърчо, ти си гнусен бе, от тия, дето хората не искат да ги доближат, даже и да ги гледат.. Мазен селски индивид вонящ на пача с чесън!
Leci 11
на 10.02.2012 в 09:16:34 #9Мазния потен селяк пак се изказа.. Хиревския мастийчак живее във форума, тук най-сетне е намерил слушатели, на които да излее мъката от селяндурската си дребна душица!
веселяк
на 10.02.2012 в 09:14:23 #8При ръст 1.85 е съвсем нормално тегло от 85 кг., още повече когато става въпрос за спортис ======================================================== ТОВА ВЛИЗА В ''ЗЛАТНИТЕ'' АРХИВИ.......
Петър
на 10.02.2012 в 09:12:17 #7С този проблемите ви в защита ще се увеличат. Радвайте се, още един тулуп в ЛЕВси!
веселяк
на 10.02.2012 в 09:12:16 #6Какво му трябва на едно мюлюционерче-комунистче , да е щастливо....
ЕДИН СЮЛЕЙМАН ДА НОСИ НА ПИЕНЕ ....И ДА КАРА БЕЗ КНИЖКА , ЕСТЕСТВЕНО... 
веселяк
на 10.02.2012 в 09:09:20 #5Хиревската утайка от сутринта започва да защитава приза за ''Най-тъпо същество на планетата''....
веселяк
на 10.02.2012 в 09:07:11 #4Левски си реши проблемите в защита, взе Сюлейман =================================
Е как няма да одобрите ..... 
...само името му ще ви топли телешките турскосини сърчица през идния полусезон.... 
Петър
на 10.02.2012 в 09:03:10 #3Този тежи цели 80 кг., от Лече навярно са давали пари да се отърват от него.
15-ти
на 10.02.2012 в 09:01:22 #2Защитавал е цветовете на Лече, Лукезе, Перуджа, Пескара, Рома и Бари, има и мачове с екипа на националния тим. .............. охооо,отборът на народа ,ВЕЛИКИЯ ЛЕВСКИ,пазарува национали играещи в серия А ,а свинчугите са с пяна на уста
jackey_chan
на 10.02.2012 в 08:54:11 #1Тая чернилка сигурно е на 60 години