Левски се нуждае от Роси, но и от "сините в атака"

Съвсем нормално е на база 600 мача като треньор в Серия "А" очакванията към Делио Роси да са завишени. Няма как да е по-различно, когато във визитката ти стоят имена на отбори като Лацио, Фиорентина, Сампдория и дългогодишен труд в един от най-силните шампионати в света, каквото е Калчото. Шампионатът, в който е доказано, че могат да се задържат само най-добрите, какъвто е Делио Роси.

Затова, когато говорим за работата на италианеца в Левски следва да изхождаме на първо четене от неговото СV, което е значително по-богато и реномирано от това на останалите му колеги в Първа лига - с други думи, предполага в пъти повече умения, знания и ресурс. За което, съвсем в реда на нещата, Роси получава доста повече пари от същите тези свои колеги в България. Логично е и по-високият ценз, по-голямото възнаграждение, да води и до по-големи изисквания. Особено що се отнася до треньорския пост в Левски.

Берое пак спря Левски в Стара Загора! И Обертан не помогна на столичани! (ВИДЕО)

"Сините" цял мач без чисто голово положение

Вярно е, че през годините собственици и директори на "Герена" опитаха с действията си да принизят треньорската професия, да я обезличат. И трябва да признаем, че на моменти се получи, но не и без помощта на самите специалисти, без значение дали с кавички или без... И въпреки това, благодарение на 103-годишната си история и традиции, ПФК Левски още е в позиция, при която може да подбира специални кандидатури, със специални, поне на хартия, умения. Ето защо в София на крака не за назначение, а просто за интервю с неясен изход, дойдоха имена като Авраам Грант и Делио Роси. Красноречив атестат, че Левски все още е достатъчно атрактивно място дори за чужденците.

Клубът се спря на Делио Роси. Още в този момент стана ясно, че като типичен представител на онова поколение треньори от италианската школа, фокусът върху изграждането на неговия Левски ще падне върху защитата. В което, разбира се, няма нищо лошо, защото, както самият Роси отбеляза наскоро, "защитата печели титлите".

И е неоспорим факт, че промяната в отбрана дойде още в дебютния мач на италианеца срещу Дунав и се затвърди в първия голям тест на Левски в шампионата - този срещу Лудогорец на препълнения "Георги Аспарухов". При 60 минути с човек по-малко срещу хегемона в България, с по-чисти положения за гол и почти перфектно подреден отбор, стана ясно, че този Левски има потенциал за нещо сериозно с този треньор. Няма да е пресилено, ако кажем, че от игрово и тактическо естество, мачът с разградчани, поне до момемнта, е най-силният за Левски от началото на сезона.

Делио Роси: През такива мачове трябва да минаваме (ВИДЕО)

"Равенството е закономерно", заяви италианецът

Дали този сблъсък обаче не разми реалностите или се случи нещо друго, но е видимо, че "сините" търпят регрес в последните мачове. Не може да се отрече, че Левски на Роси наистина е отбор на по-малко от два месеца, прави се в движение, а "благодарение" на предишното ръководство се наложи в хода на шампионата да се прави нова подготовка. Но пък и се съгласете, че 70-80 % от съперниците на Левски в Първа лига също са с почти изцяло нови футболисти, също правят отбор, при това с играчи без класата на Габриел Обертан, Жорди Гомес, Серджиу Буш, Антонио Вутов, ако щете дори на Холмар Ейолфсон и Жерсон Кабрал. И все пак трябва да признаем, че Берое с куп нови футболисти и тепърва прохождащ в занаята треньор изглеждаше по-смислен и по-можещ отбор, отколкото Левски на доказания в същия този занаят Делио Роси.

Напълно е прав италианецът, че такива битки са нужни на Левски за неговото израстване и каляване. Въпросът обаче е дали наистина този отбор демонстрира развитие и израстване на база последните 4 мача? Резултатите и най-вече играта показват друго. Левски слезе по-надолу в класирането за сметка на отбор, който не се знае дали ще изкара до зимата. Факт е, че Левски не създаде нито едно чисто голово положение в мачове срещу Ботев (Гълъбово) и Берое в рамките на повече от 210 минути, а по-притеснителното е, че не личеше идея как да го направи. Тук вече идва работата от пейката, идва разликата между голямото име и обикновения треньор. Идват и очакванията, за които споменахме в началото на текста. Несериозно е да даваме акъл на италианския специалист, но пък имаме право да попитаме защо отборът е необяснимо ялов в атака при наличието на качествени изпълнители? Защо е нужно Левски да излиза с двама дефанзивни полузащитници срещу отбори, които играят на контраатака с основната мисъл да се бранят? Защо на единия от обърнатите флангове се разчита на Роман Прохазка, след като словакът нито има нужната скорост, нито нужните футболни качества, за да влезе в комбинация при този тип игра, към която се стреми италианецът? Не е ли по-полезен Обертан на едно от двете крила, предвид техническите умения и лекотата, с която играе французинът? Кога ще видим "сините в атака" и т.н.

Не ни разбирайте погрешно. Роси остава сред малкото положителни неща, които са се случвали на Левски, защото най-накрая от много време насам на "Герена" има човек, който не е обременен от зависимости и порочни схеми, доказано отровили клуба през годините. При италианеца балканските номерца "ти на мене, аз на тебе" не минават, а в родната джунгла това дразни. Без значение дали касае чужди или свои, без значение дали смените са закъснели или не...

Боримиров атакува Роси: Смените закъсняха!

"Виждам умора в отбора, кога ще са готови Белмонт и Кабрал", пита спортният директор