Тимът на Левски продължи "черната" си серия срещу унгарски тимове в Европа и в първия сблъсък с Дебрецен от плейофите за влизане в Шампионската лига. На стадион "Георги Аспарухов" "сините" отстъпиха с 1:2.Това бе пети мач на Левски срещу унгарци в евротурнирите, като шампиона ни регистрира петата си загуба.
През сезон 1975/74 г. в първия кръг на турнира за Купата на европейските шампиони, който е предшественик на настоящата Шампионска лига, Левски среща Дожа Уипещ и регистрира в първия мач загуба с 0:3, а във втория отстъпва с 1:4.
През сезон 1991/92 г. в първия кръг от вече несъществуващият турнир за Купата на носителите на национални купи (КНК) "сините" се изправят срещу Ференцварош. В първата среща Левски отстъпва с 2:3, а на реванша унгарците са категорични стигайки до 4:1 в своя полза.
До тук головият баланс на "сините" срещу унгарци е 4 отбелязани срещу 16 получени гола.
Левски продължи "черната" си серия срещу унгарци
Източник: EMAXPRESS
Левски продължи "черната" си серия срещу унгарци
BUNDESWEHR
на 21.08.2009 в 23:09:22 #3Не, че това променя много ситуацията, но поне за статистиката.
BUNDESWEHR
на 21.08.2009 в 23:08:40 #25 отбелязани гола, бе глупаци, не 4 !
provincial
на 21.08.2009 в 10:35:14 #1Това е основната причина за неуспехите на нашите отбори в Европа. От това толериране страда съдийството което се стреми да угоди на псевдограндовете ни - Левски и ЦСКА и се получава така, че отборите ни не знаят как да играят срещу освободени и необременени с манталитет привидно слаби отбори от обединена Европа. Съдиите в Б-я много добре усещат как трябва да свирят и като цяло те са добри професионалисти, но си дават сметка, че ако ощетят някой от грандовете ще бъдат жестоко наказани, докато същите пропуски но за другите отбори се наказват както майка наказва сина си - с леко намусване и укори. Затова критериите за самата игра са доста различни в А-група. Освен това съдии, които ощетяват повече псевдограндовете ни започват да се гледат с друго око, да се търси някакъв заговор и просто те отпадат от ранглистата, а тези които ги подпират растат в ейерархията, дават им се хубави наряди, номинират се за международници и т. н. Затова не трябва да се учудваме че те предпочитат да бутат ЦСКА и Левски вместо алтернативата да бъдат жестоко наказвани и хулени, а малките отбори кучета ги яли. Освен това футбола е игра на единоборства. Едно съприкосновение може да се тълкува от съдията като нарушение но може и да не е. Тънките моменти при авантажите, засадите, дузпите и други се интерпетират винаги в интерес на псевдограндовете ни и това отношение има двуяко последствие. От една страна футболистите губят реална представа кое е фаулкое не, кое е дузпа, кое е твърда, груба, позволена и непозволена игра, въобще критериите са доста различни и непостоянни. От друга в малките отбори се насажда и култивира чувство на малоценност и те не могат да разгърнат много от своите качества. Съвсем друго се получава когато отидат в псевдограндовете ни. Там изведнъж стават звезди, национали и цената им нараства неимоверно.Изключение е единствено Георги Христов. Същото се отнася и за комисиите- дисциплинарна, съдийска, апелативна и т.н. Още ми е пред очите случая с Георги Христов - как без ясни и правно издаржани причини той бе откраднат от Левски. Но явно има БОГ. Критериите за назначения в съд. комисия са че този или онзи съдия е предимно свири на Левски, а другите предимно на ЦСКА. Тоест и там има левскари и цесекари. В заключение искам да кажа, че футбола в Европа и Б-Я е много различен и в българия няма реална конкуренция не защото не може да я има, а просто се пречи тя да съществува.