Левски при Стоянович: "Сините в атака", а идва ЦСКА...

Да се правят кардинални изводи за играта и развитието на Левски след победата с 4:1 над Витоша (Бистрица) ще бъде пресилено. И все пак - ще опитаме да очертаем контурите на "сините" предимства и слабости седмица преди Вечното дерби с ЦСКА.

Мачът с "тигрите" бе важен от психологическа гледна точка. И по-точно, дали след мимолетната еуфория, тимът за пореден сезон ще изпадне в познатата летаргия, гарнирана с еднообразна, постна игра и непостоянни резултати. Както колегата от "Тема:Спорт" Желю Станков много точно определи, най-актуалният въпрос е, дали Славиша Стоянович ще тръгне по стъпките на Делио Роси и пак ще гледаме същия драматичен филм.

Ако се базираме на мача в петък, със сърбина начело, Левски изобщо няма да се носи като стариградска песен, както го правеше при италианеца.

Напротив, след загубата на "Лаута", играта на "сините" беше бърза, скоростна, яростна, от нея "звучеше" рок и в много кратки моменти минаваше в метъл.

Източник: LAP.bg

Загубата от Локомотив може би дойде в точния момент и подейства отрезвяващо на треньор и футболисти. Тя показа, че времето за сладки приказки, шеги и закачки на тренировките, усмивки и прегръдки в съблекалнята вече е отминало и трябва да се стъпи на следващото стъпало, тоест Левски да започне да играе добре и да покаже развитие.

Преди поражението на "Лаута" Славиша Сточнович даваше вид на симпатичен веселяк, дошъл у нас полу по работа, полу да опознае София, който с добра дума може да сплоти колектива. Дойдоха и поредните победи. Вече си мислехме, че едва ли не вместо да набляга на тренировките, наставникът предпочита да посвири на китара в съблекалнята и така лека-полека, три точки по три точки, да изкара "сините" на върха. След като обаче чаканата пауза отмина, в Пловдив Левски и Стоянович изглеждаха попаднали във вакуум, който доведе до въпроса, дали Славиша става за треньор на този тим и може ли да бъде нещо повече от аниматор-мотиватор на Кабрал и Белмонт. За радост на левскарите, сръбският наставник отговори по най-добрия начин, като тук дори няма значение кой е бил съперникът, а е важна настройката на Левски за мача. Излизайки от тунела на "Герена" със същата бяла риза, но вече запретнал ръкави, Стоянович изглеждаше леко сърдит, мотивиран и наясно какво иска да види на терена от своя отбор, а не като добродушния веселяк, поел отбора в движение и неясно за колко дълго. Събринът гледаше изпитателно всяко движение на своите играчи и не спираше да ги напътства, да жестикулира, коригира, да им се кара. От погледа и езика на тялото му личеше, че е дърпал много уши в съблекалнята, говорил е на висок тон и е карал играчите да разберат, че от тях вече се искат резултати, и той най-високи, и че никой няма да го чака. Няма място за отпускане! Може би и той самият го е разбрал - това вече е неговият отбор и ако Левски продължи да е слабо и бледо копие на гранд, отговорността ще е негова. Провалът също. А за разлика от Делио Роси, Стоянович очевидно знае как отбор от ранга на "сините" трябва да стане шампион и как трябва да играе. Под зоркия и сърдит поглед на Стоянович, срещу Витоша футболистите на Левски изглеждаха като пришпорени още от първия съдийски сигнал.

Източник: LAP.bg

Отиграваха топката с минмален брой докосвания, без мачкане, като по най-бързия начин я изнасяха в предни позиции, или на фланга, или през центъра към Обертан. Там веднага следваше бърза комбинация, атака, центриране и удар. "Сините" си подаваха и нападаха така, все едно са включили на по ниска скорост, за да наберат инерция в началото на атаката. След това много бързо вдигаха оборотите и светкавично стигаха до редица голови ситуации, които обаче пропускаха да реализират. Вкараха още във втората минута, а до 20-ата резултатът можеше да е поне 4:0. Вярно е, че съперникът е по-ниска топка, но начело с Роси преди по-малко от година Левски завърши 0:0 с него, като имаше половин положение за цял мач, а тогава бистричани бяха най-слабият отбор в първенството. Под ръководството на италианеца беше немислимо "сините" да нападат и изобщо да играят на толкова високи обороти. Вместо домакински натиск, Левски при Делио даваше "welcome drink" на всички свои съперници и резултатите ги знаем. Ако гледате отново запис на мача, ще видите, че домакините на "Герена" оказаха почти непрестанен 25-минутен натиск (!) на своя съперник. Играчите на Росен Кирилов изглеждаха толкова шашнати от бурята пред вратата си, че не чуваха виковете на треньора си, който ги приканваше да се успокоят.

Бивш член на УС на Левски: Клубът трябва да смени политиката

"С 20 чужденци в състава, младите няма как да бъдат налагани", заяви Гошо Гинчев

За първия половин час срещу Витоша, Левски създаде толкова положения и изпълни толкова ъглови удари, колкото преди няколко месеца сътворяваше за три-четири мача. И ако тимът при Стоянович започва лека-полека да върви нагоре, може би точно това трябва да е първата стъпка за връщането към основите на "синия" клуб - гостуващият тим да е притеснен още в тунела и поне през първия половин час от мача да не знае къде се намира. Призна го Росен Кирилов, призна го дори критичният към "сините" треньор на Берое Александър Томаш след поражението на заралии. Като добавим и дълбоката преса, можем да кажем, че Славиша Стоянович категорично не тръгва по стъпките на Делио Роси. Поне засега. Ако не друго, то срещу Витоша сърбинът показа, че наистина знае как трябва да играе Левски, особено на "Герена" - бърз, агресивен, атакуващ, пресиращ противника, с много положения и голове. Изобщо, Славиша показа, че има потенциала да върне на "сините" чувството за превъзходство срещу по-скормни съперници. Че треньорът знае къде е попаднал, какво ще иска от отбора си. Че съставът му може да не е тромав, а скоростен, че може да създаде 5 чисти положения за 15 минути, а не за 5 мача. Сърбинът върна на левскарите избледнелия при Роси рефрен "сините в атака".

Но "идва ред на ЦСКА", както гласи друг известен рефрен. Освен положителните неща, преди дербито трябва да отбележим и основните слабости на "сините". Започваме отзад напред, като това отговаря и на степените на критичност на проблемите.

Източник: LAP.bg

В нападение Стоянович най-после намери точните позиции на Кабрал. Обертан и Паулиньо. Холандецът продължава да е във форма и да бележи, въпреки че трябва доста да изчисти играта си от неадекватни изпълнения. Паулиньо очевидно все още търси формата си от края на предишния сезон, а срещу Бистрица изпусна и дузпа. Обертан беше черешката на тортата във фантазията от бързи отигравания на Левски срещу Витоша. То не бяха петички, скрити пасове с едно докосване, спринтове. Габриел наистина започва да показва най-доброто от себе си, а с него в състава си "сините" иглеждат една класа отгоре.

Най-невралгичното място в атаката отново си остава централният нападател. Станислав Костов вкара два гола срещу "тигрите" и е водещ реализатор на тима. Но проблемът е, че пропуска много положения, когато излезе на такива, а срещу ЦСКА едва ли ще получи много пространства от Чорбаджийски и Бодуров. Плюсът му в предстоящата битка срещу "армейската" отбрана са неговата скорост и поврътливост, каквито например Серджиу Буш не притежава.

Минавме към халфовата линия, където срещу Витоша видяхме Мариани и Белмонт. Вероятно срещу ЦСКА някой от тях ще отстъпи мястото си на Тиам, но той също е колеблив напоследък, а и винаги носи опаността от груба игра и картони. Белмонт и Мариани действаха на много висока скорост, а швейцарецът асистира за гола на Яблонски и завъртя още няколко опасни корнера. ЦСКА обаче има солидни изпълнители в средата на терена и определено е по-сработеният отбор в това отношение, докато Левски още търси себе си в тази зона.

Източник: LAP.bg

Стигаме и до защитата. По бековете Цветкович и Горанов са много активни в предни позиции, но особено сърбинът изпитва проблеми в дефанзивен план. Това може да се окаже ахилесовата пета на Левски, защото ЦСКА е много опасен по фланговете чрез Джеси и Десподов. В центъра на отбраната Стоянович още избистря най-добрите двама. Вярвате или не, най-сигурен там като че ли засега изглежда Аймен Белаид. Той се възползва максимално от ситуацията и захапа титулярното място. И все пак, тунизиецът си остава рисков зашитник, особено когато трябва да се опазва Звяра Мауридеш. Яблонски се завърна в игра, но се вижда че е позагубил от скоростта и пласирането си в дефанзичен план. Най-вероятно е Славиша Стоянович отново да заложи на Яблонски и Белаид в центъра на отбраната, а Холмар Йелофсон пак да остане резерва.

И стигаме до най-болното място в състава на "сините", от което по ирония на съдбата той трябва да започва - вратарят. Мартин Полачек отново бе неубедителен и от два удара на Витоша, изпусна два пъти топката, втория път във вратата си. Очевидно снажният страж има проблеми с излизнията и с ударите от близко разстояние, които идват, защото той просто не излиза да улови центриранията, което би било адекватно на мощната му физика. Така седмица преди дербито, Левски отново е с колеблив вратар, чийто заместник също е колеблив, а пък техният трети талантлив заместник, ако има ден, може да спаси дербито, но също показва несигурности заради крехката си възраст.

Източник: LAP.bg

И така, левскарите видяха едно позабравено лице от своя тим, познатият рефрен от близкото минало отново започна да се пълни със съдържание. Въпросът е, колко постоянни ще бъдат "сините" на своята висока скорост, ще започне ли лекият рок от мача с Витоша да преминава в хеви метъл или всичко ще утихне до познатия при Делио Роси рефрен "заспали чувства".

Съдейки от мача с Витоша, Левски на Славиша Стоянович определено има потенциала за първата опция, а защо не и за първата позиция. В крайна сметка, отдавна не сме имали Вечно дерби, което да определи, макар и временно, първото място в класирането. А изглежда, че то е огромен допинг за Стоянович, който го кара да изисква повече от футболистите си и от себе си. Това искат левскарите от един треньор чужденец. Искат, разбира се, и победа над вечния съперник. Да видим, до колко Славиша ще успее да неутрализира слабостите в състава си, които все още опитва да реши. Ще разберем идната събота, когато след Витоша, за Левски идва ред на ЦСКА. А Първа лига може да получи своя временен едноличен лидер. Ще бъде интересно дали пак ще видим "сините в атака", а и други познати рефрени. Ще бъде интересно...

Левски и ЦСКА на старта за Купата - изразителни победи и издънки

Припомнете си мачовете им от последните години