Левски и другите клубове поискаха базите за 35 г.

В централния офис на Левски на ул. "Леге" № 15 представители на професионалните футболни клубове приеха окончателния текст на предложенията за промени в Закона за спорта.

Те ще бъдат внесени днес официално в парламентарната комисия по спорта, както и в Министерския съвет и ДАМС. Предложенията бяха приети и подписани от следните клубове: Левски, ЦСКА АД, Локомотив (Сф), Черноморец Бургас АД-Бургас, Рилски спортист, Берое, Ботев, ПФК Локомотив (Пд), Родопа, Беласица, Марек, Вихрен, както и от президента на ПФЛ  Валентин Михов.

С мотивираните си предложенията си за промени в Закона за спорта клубовете поискаха основно две неща: безвъзмездно право на ползване за период от 35 години на базите, които те стопанисват и поддържат от 1996 г. насам и обезщетяването им за незаконно отнети им имоти след 9 септември 1944 г. с право на същото безвъзмездно ползване на друго равностойно спортно съоръжение.

Клубовете искат техните предложения да залегнат безусловно в измененията на Закона за спорта, които предстои да бъдат приети скоро от Народното събрание.

За да се стигне до общото им становище, представителите на клубовете се събраха по инициатива на ЦСКА на кръгла маса миналия понеделник, след което проведоха неколкократни консултации.  

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Я на професионалните футболни клубове за промени в Закона за физическото възпитание и спорта, невключени в проекта на ДАМС

1. В чл.50 се създава нова ал.10 със следното съдържание:
/10/ Предоставя се безвъзмездно право на ползване със срок от 35 години върху спортните обекти и съоръжения, държавна или общинска собственост, или собственост на търговски дружества с едноличен собственик на капитала държавата, на всички професионални футболни клубове, които са ги използвали по предназначение към 1996 г., ползват ги към момента на влизане в сила на тази разпоредба и са инвестирали средства за тяхната поддръжка и модернизиране.

Мотиви: Огромната част от професионалните футболни клубове използват вече десетилетия определени спортни обекти за своите домакински мачове както в първенствата и турнирите, така и турнирите на УЕФА. Едва ли има български гражданин, който да не знае, че примерно „ПФК Левски" използва ст."Георги Аспарухов" за свои нужди вече половин век, ЦСКА съответно ст."Българска армия" и т.н. Независимо дали тези футболни дружества са били изградени и управлявани на ведомствен, териториален принцип, били са с идеална цел или накрая търговски дружества, предметът на дейност бил неизменно един - упражняване на футболната игра. През 1996 г. бяха приети Законът за държавната и Законът за общинската собственост, които въведоха ограничено право на ползване върху имотите държавна и общинска собственост занапред. Опитът да се редуцира отстъпено дългосрочно или безсрочно право на ползване за заварени случаи до 10 години бе отменено от Конституционния съд през 2001г. През 1996 г. бе приет Законът за физическото възпитание и спорта, който задължително направи професионалните футболни клубове търговски дружества, но не уреди собствеността на футболната база за заварените случаи. Тази база остана държавна или общинска. Въпреки конституционното си задължение и това по чл.6, т.4 от спортния закон, държавата не вложи средства в нейното поддържане и модернизиране. Така професионалните футболни клубове инвестираха милиони, за да я преведат в съответствие с изискванията на УЕФА и се осигурят условия, гарантиращи здравето и живота на зрителите. Дори националният отбор по футбол се оказа принуден да играе на някои от модернизираните от професионалните клубове стадиони.
След влизането на България в Европейския съюз и повишените изисквания на УЕФА към футболната база, както и с оглед на работата с младите футболисти, за поддържане и модернизиране на футболната база са необходими милиони евро. Държавата очевидно не е в състояние да ги осигури. Както и досега, тази тежест пада върху клубовете, които правят подобрения върху чужд имот. Елементарната правна сигурност изисква държавата и общините, запазвайки собствеността си, да предоставят на клубовете, дългосрочно и безвъзмездно право на ползване върху тази база. Клубовете следва да поемат ангажименти да я ползват по предназначение, както изисква законът, и да инвестират в нея с грижата на добър стопанин и съобразно изискванията на Европейския съюз и УЕФА.

2. Към чл. 50 се създава нова ал.11 със следното съдържание:
/11/ Предоставянето на правото на ползване по горния член става с заповед на областния управител, респективно заповед на кмета на общината, или решение на органа упражняващ правата на държавата в капитала на търговското дружество, съгласувано с Държавната агенция за младежта и спорта, по молба на съответния професионален футболен клуб, в двумесечен срок от влизането в сила на настоящия закон. Към молбата футболният клуб прилага инвестиционна програма за поддръжката и модернизация на спортния обект или съоръжение.

Мотиви: Правото на ползване се отстъпва по силата на самия закон, тъй като проблемът повече не търпи отлагане. Процедурата е опростена. Съответните клубове трябва да подадат молбата си до областния управител, респективно кмета на общината и органа, упражняващ правата на държавата в едноличните търговски дружества, в зависимост от собствеността на футболния обект след като предоставят доказателства, че са го ползвали по предназначение и инвестирали в него съобразно ал.10.

3. Към чл. 50 се създава нова ал.12 със следното съдържание:
/11/ Професионалните футболни клубове, чиято спортна база е отнета незаконно след 09.09.1944г. се обезщетяват от Министерския съвет чрез учредяване на безвъзмездно и дългосрочно право на ползване върху равностоен спортен обект или съоръжение, или чрез учредяване на право на строеж върху равностоен имот.
Мотиви: В чл.17 Конституцията изисква равностойно обезщетение за имоти отнети принудително за важна държавна и обществена нужда. На по-голямо основание това важи за незаконно отнетите имоти. В България има клубове, чието имущество е отнето незаконно и следва, ако не със собственост, поне да бъдат обезщетени с дългосрочно и безвъзмездно право на ползване. В преходните си разпоредби основният закон изисква законодателството да се приведе в съответствие с Конституцията. Това трябваше да стане още през 1994 г.

4. Новият чл. 51, ал.4 на Проекта на ДАМС да отпадне.