Левски допусна тежка домакинска загуба с 1:2 от унгарския шампион Дебрецен в първия мач от плейофите за груповата фаза на Шампионската лига. Головете за победителите вкараха Ласло Боднар през първата част и Цвиткович след почивката, а за 1:1 за „сините" се разписа Седрик Бардон.

Всъщност Боднар бодна Левски на „Герена" и за пореден принизи мечтите на „сините" фенове за нови походи из Европа. С първия гол на унгарците в 12-ата минута, който десният бек вкара с тупалка от 35 метра, тимът на Ратко Достанич бе ударен тежко.

Така унгарците взеха това, за което бяха дошли - гол, и чакаха своя втори шанс. Попадението определено обърка „сините" и те като по чудо не получиха втори гол в собствената си врата.

С началото на второто полувреме Левски промени своята игра и с хубав изстрел в 47-ата минута Йовов даде началото на синя офанзива. Тя се увенча с успех четири минути по-късно, когато пробив на Зе Соарес по дясното крило завърши с пас към Бардон, а французинът с великолепен удар с десния крак изравни - 1:1.

В 76-ата минута обаче Цвиткович доуби "сините", след като засече центриране пред погледа на Генев и оформи крайния резултат - 2:1 за Дебрецен.

Защо се стигна дотук?

Със сигурност старши треньорът на Левски Ратко Достанич е наблюдавал срещи на Дебрецен. Няма как да не е забелязал, че унгарците завършват 80% от атаките си с удар. При разиграване във фаза атака, след като топката стигне до границата на наказателното поле на противника, се правят 3 до 4 паса. След това идва шутът.

Ласло Боднар има тежък удар!? Това се знае от 10 години. А той не се притеснява да бие, защото добре се е подготвил. Георги Петков просто не разбра откъде му дойде топката при първия гол. За този тип игра на унгарците говори и статистиката от първото полувреме на мача, а тя е - Левски има 7 удара към вратата на противника (3 в очертанията), а гостите - 14 (7).

Дебрецен предложи чиста и прагматична игра на „Герена". Те се представят така по принцип. Добре групирани в защита, която е наситена в центъра на терена. Там, разбира се, се подвизаваше нашият Бардон. Боднар(№10), Мате (18), който бе заменен рано-рано от Комлоши (16), Месарош (17) и Леандро (4) си пазеха зоните, а за отбелязване е това, че крайните бранители - Боднар и Леандро, не търсеха вклинявания по фланга, а разиграване с Цвитковичи и Сакай в средата на терена при изнасянето на топката.

През второто полувреме защитата на Дебрецен се отвори по фланговете, за да може да се противопоставя на набезите основно на Зе Соарес. (б.а. - виж схемите на УЕФА)
Дебрецен чакаше бърза контраатака и пак ще отбележим, че почти нямаше тяхна офанзива, която да не завършва с удар.

Добрият ръст на унгарските бранители пък показа интересен подход при посрещането на статични изпълнения в полза на Левски. Без тарана Кулибали (№39) всички играчи на Дебрецен се прибираха в наказателното поле в очакване на борба за висока топка. Левски почти няма удар с глава към вратата на Полексич.

В един момент се видя, че двата фланга на отбраната на унгарците са свободни, а това не бе използвано от играчите на Достанич. Спокойно можеше да се прави слизане по крилото и остро центриране.

Именно по този начин стана попадението на Левски - Зе се пусна остро и върна към Бардон. Захождането по фланга работи, но то бе много малко ефективно в играта на „сините". Унгарците знаеха, че трябва да разбиват играта на Левски в средата на терена и точно това правеха. Не допускаха остро извеждане по крилата.

Характерно за Дебрецен е и това, че бранителите им не се притесняваха да изнасят топката. В този компонент Левски значително отстъпва, защото Георги Петков в повечето случаи изсипваше топката напред и там - каквото стане. От схемите ясно се вижда къде се е връщал Седрик Бардон (№27), за да изнася топката.

Французинът е идвал пред Топузаков и Генев, за да поеме и да търси разиграване, с което да изнесе кълбото в по-предни позиции. Няма нищо по-лесно от това да неутрализираш един играч, който връзва играта на отбора си, след като знаеш кой е. Срещу единствения Бардон треньорът на унгарците разчиташе на четиримата си бранители плюс Киш (30) и Варга (33), които в близост до Сакай (55) и Цвиткович (77) просто насищаха средната зона.

Именно изсипването напред на Петков и плахата игра при изнасянето на топката от страна на бранителите на Левски обрекоха отбора да не може да провежда добри атаки. Доста инертен и нефункционален в средата на терена за Левски бе Дарко Тасевски. Това е нетипично за него, но просто се случи.

Йовов не успя да развинти бранителите на Дебрецен, защото те гледаха топката в краката му, а не лъжливите движения на тялото му, на които се хващат защитниците в родния шампионат. Ицо направи и коронния си номер да пропусне изключително чисто положение, а това си е негова ахилесова пета.

След като не организираш добре изнасянето на топката, логично е тя да не стига до нападателя ти Георги Христов, който се загуби сред отбраната на унгарците. Сърмов също бе инертен. За Левски живецът идваше от Бардон и Зе, но това определено не бе достатъчно и се видя.

С включването на резервите - Ортега, Кръстовчев и Жо, Достанич се опита да внесе някаква свежест, но не успя. За реванша със сигурност в Левски трябва да има промени, ако искат футболистите нещо да променят. С този стил и начин на игра в Унгария нищо няма да стане.