Юношата на Левски Лъчезар Балтанов е един от юношите, на който ще се гласува доверие през пролетта, след като основни играчи напуснаха отбора. Лъчо даде интервю пред „Топспорт”, в което разказва за очакванията си за пролетния полусезон, за кариерата си до момента и за това, каква е тръпката да тренираш заедно с Лео Меси и Сеск Фабрегас в Барселона.


- Лъчо, завърши поготовката на Левски, готови ли сте за шампионата?
- Всичко на двата лагера бе на много високо ниво. Изиграхме сериозни контроли срещу силни съперници. Въпреки това, аз все още не се чуствам добре подготвен, но с всяка тренировка ще трябва да влизам във форма и скоро всичко ще е наред. Допуснахме няколко загуби, но в някои мачове играхме само юноши и според мен бяхме малко притеснени. Това е причината за пораженията. Безспорно всички имаме качествата и желание да се доказваме, но ни трябва още малко време.


- С отбора тренираха много юноши. Как виждаш тяхното развитие, след като и ти си минал по същия път?
- Всички момчета притежават изключителни качества. Стефчо (б.р. – има предвид Стефан Станчев) вече една година се готви с нас и скоро ще е част от отбора. На Виктор Генев това му бе първа подготовка с мъжете, но израства във всеки един двубой, ще се разчита на него.


- Ти вече няколко години си в Левски, но още не можеш да се наложиш и не получаваш шанс за това. Очакваш ли през пролетта, след като клубът продаде няколко основни футболисти, да заиграеш по-редовно?
- Разбира се. Моите желания и очаквания обаче зависят от Станимир Стоилов и от това дали ще ми даде шанс. Радвам се, че треньорът е доволен от мен. Говорили сме много за играта ми и за това какво очаква от мен.


- Няколко от основните играчи си тръгнаха. Сега каква е атмосферата в съблекалнята и не опустя ли малко след тяхното напускане?
- С продадените играчи бях много близък и естествено, че съжалявам, че вече ги няма. Наистина сега ми липсват шегите на Йовов например. Успехите на Левски в последните няколко години се дължат именно на всички тях.


- Левски изостава на цели 13 точки от ЦСКА. Ще имате ли сили за титлата или поне да се преборите за второто място?
-Няма да се отказваме до последно. Ще играем във всеки мач за победа и ще се стараем да постигнем 15 поредни успеха през пролетта, макар че няма да никак лесно. Ако не стане, поне ще гоним купата на България.


- В последните години много юноши на Левски напуснаха и избраха да играят в чужбина за повече пари. Ти вече четири години чакаш своя миг. Би ли напуснал и ти, ако ти предложат по-добри финансови условия?
- Засега не мисля за това. Искам първо да заиграя редовно в Левски и след това ще видим какво ще стане. Но ако получа добро предложение от силен тим в Европа
бих се замислил, но няма да го направя за парите. Те не са най-важното нещо за мен.


- Ще те върна малко назад във времето. Ти си бил на проби в Барселона. Разкажи ми за престоя си в Испания?
- Това бе незабравим момент от живота ми. Тогава още бях в Септември и от там заминах за Испания. Тренирах заедно с Лео Меси и Фабрегас, които бяха звездите на школата им. Просто беше много хубаво изживяване за мен. Школата на Барселона е невероятна. Разликата с българските бази е от земята до небето. Няма да ми стигнат няколко дни, за да обясня по какъв професионален начин се работи там, с какви момчета разполагат. Бях около десетина дни в Испания и имаше вариант да остана в Барса, но проблемът с чужденците в страната ме спря. Трябваше да чакам да получа испанско гражданство и чак тогава можех да играя в официални срещи. Реших, че е по-добре да се върна в България и да се развивам тук. След като се прибрах у нас преминах в Левски и не сбърках. Откакто Станимир Стоилов пое отбора налага друг метод на работа с по-младите момчета.


- Как се стигна до поканата от отбор с класата на Барселона?
- Моят мениджър Лъчо Танев ми съдейства. За да видя как се работи там, каква е обстановката. Пробите в Барса ми помогнаха много, за да израстна.


- Ти беше в сметките на бившия национален селекционер на младежите Александър Станков. Очакваш ли сега също да ти бъде гласувано доверие от новия треньор Иван Колев?
- Да, получих повиквателни за няколко мача на младежите. Надявам се и сега да продължа да бъда част от отбора. Тази година от тима отпадат момчетата родени през 1986 година и много основни играчи няма да имат право да играят. Така ще трябва да се прибегне към по-малките.


- Как започна да се занимаваш с футбол?
- Сам се запалих още от много малък. От седемгодишна възраст съм по игрищата. Първо шест месеца бях в Локо (Сф), но там не ми хареса, тренирахме само веднъж в седмицата. За това реших да се преместя в Септември, където заниманията бяха всеки ден. В клуба ми помогнаха близнаците - Антон и Кирил Кирилови. На Румен Стоянов също дължа много. Иначе Петър Петров-Чори ме искаше много в Левски и благодарение на него съм на „Герена”. Естествено най-много дължа на Станимир Стоилов. Вече четири години той се грижи за нас като за собствени деца и постоянно ни показва как да се радвиваме. Школата на Септември е една от най-перспективните у нас. Може би това е така, защото децата, които отиват, го правят, за да играят футбол, за да се забавляват, а не с мисълта да изкарат пари. Защото всички знаете, че финанси в Септември няма. Ако някой спонсор вземе клуба и започне да дава пари, Септември ще се развие, защото има наистина добра школа. Там се тренира усилено, наставниците влагат всичко от себе си за доброто на момчетата. Ръководството се опитва да прави всичко възможно школата да върви нагоре, но доколкото знам мъжкият отбор на Септември е съставен само от юноши, няма нито един по-опитен футболист. Аз още преди мечтаех да играя в Левски. Спомням си един мач на Септември срещу „сините”, на който си счупих ръката. Още тогава исках да дойда на „Герена”, но тогава подписах договор с Лъчо Танев. Той ме посъветва да изчакам малко. Накрая обаче се озовах на „Герена” и не съжалявам за нищо.