Преди време слушах едно интервю на може би най-успешният футболен ръководител у нас за последните 20 години Наско Сираков. В него той критикуваше ръководството на Левски и разясни, че трябва в България много внимателно да говорим за тактика, тъй като голяма част от специалистите изпадат в безтегловност.

Сираков, както в повечето случаи, бе абсолютно прав. Когато по времето на Георги Иванов се говореше за тактика, това бе лишено от какъвто и да е смисъл. Отборът бе прекалено хаотичен, играчите видимо не знаеха какво търсят и как да го постигнат на терена. При такова футболно бездарие, каквото цареше по терена, дали Левски се е опитвал да играе по схема 4-3-3, 4-4-2 или 4-5-1 нямаше особено голямо значение.

След дебюта на Николай Костов обаче няма как да не кажем няколко думи за тактика. Левски стоеше добре подреден, имаше наченки на нормална отборна работа и думите за тактика вече не са лишени от кой знае каква логика.

Ако трябва да опишем в цифри как изглеждаше Левски под Аязмото, то схемата на игра беше 4-1-4-1. Ако трябва да опишем нещата с няколко думи - Костов неутрализира успешно Левски на Гонзо и по този начин "сините" заиграха добре.

Къде бяха основните проблеми на "сините" досега? Те бяха толкова много, че е трудно да се изтъкнат само един или два. Все пак - проблематични бяха централната двойка защитници, липсата на достатъчно класен реализатор и липсата на функциониращи флангове. За последното виновни са колкото играчите, толкова и Гонзо, който така и не избистри оптималния вариант в предни позиции. С постоянни ротации няма как да стане.

Костов видя тези проблеми и ги неутрализира със смяната на тактиката. Сержиньо Грийн най-после бе поставен на добра позиция - пред двойката централни бранители. Така той хем помагаше в дефанзивен план и отнемаше добре топката, хем при всяко центриране заставаше като трети централен бранител до Милиев и Иванов. Така двойката, която иначе е много несигурна, изглеждаше добре, имаше подсигуряване. В същото време, Грийн може да изнася топката добре, макар в Стара Загора да имаше не малко брак в действията му.

Вторият проблем с фланговете бе добре неутрализиран чрез поставянето на офанзивна четворка пред Грийн. При тази постройка нямаше нужда на всяка цена да има остри флангови играчи. "Сините" имаха нужда от крайни халфове, а не от крайни нападатели. Така бе наваксан дефицита от скорост, особено при излизането на Тони Калво и Симеон Райков.

Владимир Гаджев, Дарко Тасевски и Христо Йовов пък получиха голяма свобода и се видя какво могат. Особено това важи за първия. Влади има достатъчно енергия, за да помага на Грийн, но все пак, е по-силен в предни позиции и Левски печели много от играта му.

В атака пък бе сложен Иван Цветков. Когато на терена са той, Тасевски и Йовов, може да няма толкова скорост, но пък има изобилие от футболен интелект. Тримата си сменят местата на върха на атаката, на позицията зад нападателя и на десния фланг. Изненадата за съперника е голяма, а така се получават и много по-бързи и добри отигравания в предни позиции на скорост и с едно докосване.

Изводът след този мач в крайна сметка е следният. Левски е далеч от шампионска форма, но пък се видя, че играчите не са толкова слаби, а с добре подготвен тактически треньор те могат да стоят много по-добре. При правилната подредба Левски изглеждаше компактен и в двете фази на играта, което компенсира всички минуси.

Първите положителни сигнали са налице. За съжаление, само за първия отбор. Управленският хаос на този етап в клуба продължава, но пък поне "сините" ще имат малко по-нормално футболно лице.