Потърсихме Еньо Кръстовчев с идеята да направим интервю в по-закачлив и разчупен стил. Е, получи се по-добре и по-интересно от очакваното. Бившият футболист на Левски, превърнал се в любимец на Сектор "Б", разказа повече от любопитни и пикантни неща за кариерата си, особено за престоя му в Левски. Вижте разговора ни с футболиста, направен специално за читателите на ТОПСПОРТ, защото си заслужава всеки ред:

Еньо, как си, изгуби се в последно време?

- Тук съм си, в Марек. Бутаме, ама младите ми късат нервите, нещо не се получават нещата.

"Чукате по топчето", както казва Мартин Камбуров?

- Точно! Чукаме си за здраве, ей така, да има (смее се).

Няма ли шанс за "последно 10" на елитно ниво?

- Знам ли, нямам качества сигурно. Какво да ти кажа... Само приказват, че съм се напивал. Смятай, щом на майка ми приятели са и говорили, за какво става дума. Да, забавлявам се, млад съм, но пия само бира. Ако толкова не ми вярват, да дойдат в нас да проверят дали имам уиски, водки и т.н.

Да караме хронологично. Вярно ли е, че си бил пред трансфер в Депортиво Ла Коруня от Марек?

- За тях не знам, но Емил Данчев искаше да ме заведе в Лестър да ме видят. Викам му "Как ще ме вземат, като аз нямам и един мач за националния отбор" и отказах да отида.

Защо?

- Е, какво да правя там? Да ходим да се разхождаме и да гледаме забележителностите в града ли? Нямаше как да стане тая работа. После пък Данчо Андреев ми разправя да съм ходил в Атромитос под наем за 6 месеца. Викам му "Шефе, добре, ама на мен след 4 месеца ми изтича договора", а цялата работа беше да ме накара да преподпиша за още 2 години. Добре, че не се хванах. Този билет за Гърция нямаше да го видя...

Ти обаче игра там все пак, защо не остана?

- О, няма такива лъжци! Бяхме с Боян Илиев, отидохме в Каламата. Пари, коли, къщи, апартаменти - то не бяха обещания, то не беше чудо. Нищо не стана, разбира се. Живуркахме в един хотел и ходихме да играем по чукарите в някакви села. Жалка работа.

Да те върна на подписването с Левски, очакваше ли го?

- Емо Данчев ми звънна и ми каза, че Сираков и Мъри ме искат. Беше зимата, Данчо Андреев разпореди да не ме взимат за лагер в Марек, защото не исках да преподписвам. Стоилов ми звънна и ми каза, че ме иска на всяка цена и да не се притеснявам. Така и стана - Наско набързо се разбра с Данчо Андреев и заиграх в Левски. Няма такъв кеф, а Мъри и Наско са най-големите! Стоилов ме смая! Такъв треньор досега не съм виждал в българския футбол. Правеше едни хубави къси тренировки. Чувстваш се зареден, тонизиран, пълен с енергия след тях. При останалите, в повечето случаи не можеш да ходиш, както беше при Ратко Достанич. Леле, този човек как ни тренираше... Не знам какви витамини трябваше да пием, за да си седим на краката и да изкараме мача.

За отрицателно време стана любимец на публиката. Как се получи?

- Чудя се и аз още. Вярно, че съм левскар, но не очаквах да ме заобичат толкова бързо. Чак ми ставаше неудобно като почнат да ми скандират името от трибуните, защото тогава в съблекалнята на Левски бяха все сериозни футболисти. По-старите пушки ме бъзикаха постоянно. Питаха ме дали не организирам автобуси от Дупница за мачовете ни (смее се). Иначе какво да ти кажа... Дебютирах с победен гол. Пуска ме Мъри в 60-ата минута, две-три по-късно бележа на Вихрен и биеме. Нещо такова беше.

Как ти се стори преходът от Марек в Левски?

- Не питай, на "Герена" разбрах какво значи тренировка. Като се почна с едни бързи подаванания, в началото пасовете ги усещах като удари. Няма база за сравнение. В Марек беше лежерно, лекичко, в тренировъчно темпо, бавни подавания. Без напрежение и резки движения.

Чудно ми е как си се разбирал със Сираков и Стоилов, които държат изключително много на дисциплината?

Снимка 292955

Източник: facebook

- Никакъв проблем не съм имал с тях. Като тренираш добре, едното няма общо с другото. А и с останалите им казвахме, когато излизаме. Те знаеха. Е, вярно, че два-три пъти пропуснахме да ги уведомим, затова и ни ги глобиха. Но като цяло се разбирахме с Наско и Мъри. Казвам ти - те са най-големите!

С кого най-често излизахте и нарушавахте режима?

- С Дарко Тасевски. Викаха ни Близнаците. После и Гонзо се присъедини към нас.

После обаче точно Гонзо те отстрани от отбора, нали така?

- Да. Стана му нещо като премина от другата страна на барикадата. Но го разбирам, вече беше директор, трябваше да се стреми да опазва реда.

А за какво те изгони, помниш ли?

- Написаха преди един мач, че сме се напили с Шакиб Бензукан. Тогава Гонзо ме извика и ми каза, че си правя та*ак, но истината беше по-различна. Да, имахме на следващия, или по-следващия ден мач, а аз бях в групата. Шакиб беше контузен и отиваме да играем билярд в Студентски град. Мароканецът обаче здраво се напи. Аз си карах на бира - изпих две. И Шакиб като започна да дава зор да ходим на дискотека в "Плаза", аз му казвам "Недей, прибираме се", ама не мога да го спра. И какво да го правя, да не го оставя сам, тръгнах с него в знак на солидарност (изпада в бурен смях). А Гонзо се беше ядосал, защото Бензукан го бяха понабили в същата дискотека и му беше забранил да ходи там. Истории да искаш... Но със същия този отбор Левски стана шампион. Бяхме все пердета, включително и аз, нищо, че взимах най-малката заплата. А сега какво? Страх ги е да излязат да пият по едно уиски, за да не ги хванат шефовете и да им се скарат. Е, как да имат самочувствие на терена, като си стоят у тях и треперят преди мач да не сбъркат някоя топка... Нормално е момчета на 24-25 години да искат да излизат и да се забавляват. Какво лошо в това да седнеш да пиеш едно уиски, една бира и т.н.? С Дарко Тасевски сме излизали дори при забрани! Ходили сме до Дупница, Велико Търново, само и само да не ни видят някъде в София. И като сме излизали, какво от това? Станахме шампиони... Ако тръгна да разказвам истории, цяла книга мога да напиша, като тази на Златан Ибрахимович (отново се смее бурно).

Колко пъти са те хващали да нарушаваш режима и какви са били последиците за теб?

- Имаше момент, в който 8 пъти не успях да взема пълна заплата. Много пъти са ме глобявали, но една дума не съм казал. Най-култова беше една глоба от Кокала, който ме зачеркна още с идването си. Ръководството искаше от мен да подпиша със Славия, но аз казах, че няма как да стане, защото си имах договор с Левски и исках да играя на "Герена". Стигна се дотам, че ми се обаждаха някакви хора, плашеха ме, че ако не прекъсна контракта си, ще кося тревата и разни такива глупости. Та, станахме шампиони, готвим се за новия сезон и сме на лагер в Боровец. Пращат ме на среща с Венци Стефанов, но аз му казах, че до месец Кокала може и да не е треньор на Левски, а и не исках да си тръгвам от "Герена". Връщам се в Боровец и ме посрещат с глоба 2000 лева! Питам за какво е и ми отговарят, че е заради "уронване на престижа на клуба". Явно Венци Стефанов беше казал на ръководството какво сме си говорили с него.

Не смяташ ли, че влечението към нощния живот попречи на кариерата ти да се развие по друг начин?

- Не, защото не ми влияеше по никакъв начин на тренировките. По-скоро това, че винаги съм бил доста директен и не ми е пукало от нищо и никого ми пречи. Винаги съм казвал, когато нещо не ми харесва. Явно това дразнеше някои хора, щом ми измислиха и здравословен проблем, за да не играя в националния отбор...

Какъв?

- Бяха излъгали, че имам проблем с черния дроб, защото не съм спирал да пия. И понеже не повярвах, отидох да си направя изследвания - излизат резултатите, перфектни! Но така е, по това време нямах мениджър, няма кой да се обажда, няма интерес да съм в отбора.

Известно време изкара и в Азербайджан. Как беше там?

- След Левски почивах половин година. Бях качил няколко килограма, бях в много лоша форма и отидох на проби в Азал. Направих две тренировки, хванах веднага мускулна треска на краката, но ми предложиха договор, защото ме пуснаха в една контрола срещу Волин (Луцк). Вкарах гол и играх много силно. Така подписах, бяхме заедно в отбора с Роберт Петров. После преминах в Интер (Баку), там пък се събрахме с Пепи Златинов. От финансова гледна точка беше супер, много пари дават. Това вероятно е единственото първенство, в което шефове, треньори и ръководители нямат никакъв проблем, ако пиеш и не спазваш режима. Нито глоби ще ти наложат, нито нищо.

Гледаш ли Левски?

- Гледам и се ядосвам! Само се сменят треньори, но мъката е голяма. Страх ли ги е, не знам. И с Елин Топузаков, и с Николай Митов съм приятел. Не може най-добрият футболист да е Веско Минев, който е на 36 години! Чух се преди месец с него, казах му "Братле, ти с това ниво можеш да играеш до 45 години съвсем спокойно". За какво говорим?! Аз като гледам, ако се пусна, ще вкарам повече голове от Бабатунде. Той иначе тича, пресира, ама като излезе на позиция и вратата малка му става. Не може така, срещат ме тука някакви заблудени цесекарчета и ме бъзикат, че сме паднали 0:3. Яд ме е, макар че те са толкова ЦСКА, колкото аз съм Кристиано Роналдо.

След като приключиш с футбола какво следва. Треньорство?

- Чакай, чакай, аз съм на 33 години, а ти вече ме приключи (смее се). За треньорството не знам, май не е за мен. Не се виждам да контролирам 25 човека. Ще видим. Живи и здрави, и поздрави на всички!

Снимка 292954

Източник: azerisport